За нещата,които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

…продължение

Та след като стана ясно, че ферибот до Патра няма да има, не ни остава?е нищо друго освен да пътуваме към Бриндизи или пък да видим накъде аджеба отива?е другия голям ферибот, на ок. 300м. от гръцкия терминал. Баси оказа се че има само по един ферибот в посока Албания или Гърция от Бари, като основната им цел са не досадните товари от хуманоиди, ами преноса на търговски стоки, коли, тирове и пр. подвижни каруци, от които се печели в пъти повече. Корейката се върна към гарата, а ние заедно с корееца Анди продължихме към както разбираме по-късно Албанският терминал. Албания определено не ни влиза?е в плановете, но пък и няма?е как другоче да напуснем ?талия още същата вечер, така че предложих да се пробваме през Албания – упорито вярвах, че не може да е толкова зле, колкото разправят, ама инатата ми глава никога не вярва, докато сама не се опари. Успяваме да убедим Анди, че си струва да види тази “индианска” държава, където ще ни посрещнат с мед и масло, като едни от малцината престра?или се туристи… добре че си вярвах още, докато ги убеждавах да ходим към Албанско! Continue reading →

На 1-ви сутринта след като сме висяли до към 3-4 по улиците, спахме до към 11ч. С особена радост се изнесохме от хотела не по-късно от 12, до когато и трябва обикновено да са освободени стаите. По план трябва?е да стигнем нощес в Бриндизи, едно от най-южните пристанища почти до самия ток на боту?а, откъдето да търсим ферибот, безплатно включен като част от ?нтерРейла до Патра, Гърция.
Влак има?е към 14ч., така че имахме още 1-2 часа за кратка разходка до площад Венеция. По тротоара се меркат всякакви търговци, като един от тях особено добре успява?е да привелче хорското внимание – предлага танцуващи хартиени фигурки! Гледам и не вярвам – малки анимационни герои, изрязани от хартия, които преплитаха крака под ритъма на случайно избрана музика. Както и да го погледне? тва си бе?е ненормално физично явление. Мургавия търговец предлага?е по 3 фигурки за 10 евро. Достатъчно бе?е и най-малък проявен интерес, за да почне да те зарибява допълнително с отстъпки за “търговски” количества от 5 фигурки за 10 евро. Аз и Боги определено се хванахме на въдицата и вече бяхме стигнали да 5 евро за 3 фигурки, когато все пак хитрите ни балкански натури взеха превес и търсеха, къде се крие трикът. Може?е да гледама танцуващите хартийки, само на определеното от продавача место. Опитваме се да хванем фигурките в ръце и да ги поставим на друго място да потанцуват, но пича яко се издразни, задето му развалихме цялата “магия”. Оказа се, че тези уж танцуващи хартийки се движат хаотично заради някакъв тип магнит поставен замаскирано на касетофона. За малко да си купим 3 нищо и никакви хартийки за 5 евро, но не би!
На площад Венеция, както обикновено цари една суматоха от туристи и местни, които се опитват да си вър?ат ежедневните неща като пазаруване и придвижване, но заради огромния брой туристи, крачещи и перещи се навсякъде движението е доста затруднено, докато ги изчаква да се провлачат от едно място до друго. Денят отново бе?е просто райски – синьо небе, страхотни пухкавки облаци и пролетно слънце! Как само не ми се мърда?е от Рим… но плана си е план, колкото и да се импровизира все трябва да се доберем и до България обратно, още повече че Боги бърза?е отново да си наглежда бизнеса, който макар и много успе?ен бе едва в 8-ия месец от своята търговска реализация. В 14ч. хванахме ЕвроСтар-влак за Бриндизи – пътят е само 8 часа!
Във влака случихме на още няколко британски туристи, които пътуваха за фериботната линия в Бриндизи. Не липсваха и доста албански физиономии, пътуващи за ферибота от Бари към Дуръс, като Бари е по-голямото и по-скъпо пристанище, но пък и само на 200км. от албанския бряг. Към 19ч. влакът пристигна в Бари, като съвсем ненадейно ре?ихме, че именно от Бари искаме да търсим ферибот за Гърция – уж като по-голям и богат град, може да има даже по-начесто фериботи.
На фона на провинцията, която наблюдаваме през влака докато прекосяваме от западния към източния бряг Бари изглежда доста по-богато и уредено! Наполи, пък даже и Флоренция отчасти все едно са гета на фона на добре уредените сгради, пътища, паркове и пр. в Бари. По всичко личи че се намираме в много по-добре уредена и богата част на ?талия, от това което може да се види в централните й части и на юго-запад от Рим надолу чак до Сицилия. Цените по заведения и сладкарници изглежда са също толкова високи, колкото в Рим! Преобладаващото население са видимо добре сложени пенсионери. От гарата до фериботния терминал са цели 2км., които изминахме пе?а минавайки по цялата централна търговска улица, с палми, пейки и коледни украси в изобилие. Само дето толкова бяха дезориентирани, че на няколко пъти объркваме посоката към ферибота и ходихме като гламваи в продължение на почти километър в гре?на посока. Целият трафик в града вече бе?е замрял към 20ч., като се виждаха основно почистващи комунални коли. Въздухът в града бе като след роса на Балканите – толкова свеж и приятен! Шанса да разгледаме сутрин няма?е да имаме, така че каквото отнесем от нощните си впечатления това ще да е. В ?талия не изпитва? страх да се обърнем към местен полицай за помощ в ориентацията или дори само да го попита? колко е часа, за сметка на все още първобитното понякога отно?ение на на?енските си към тези, които уж трябва да защитават. Така че редовно при загубването ни се обръщаме към тях и обикновено са достатъчно отвзичиви към туристи и граждани да помогнат (не могат да се мерят с турските полицаи, особено от провинцията, които дори могат да ви заведат с колата си до търсеното място – личен опит!)..
На фериботната гара бе тихо и спокойно, като в килер! Тук таме се мяркат служители, които обаче и грам английски не знаят, както и повечето италианци дори сред младежите им, така че трудно се разбираме какво искаме и търсим. Обикаляме като гламави по някакви огромни по размери плаци за товари и пр., като най-сетне стигнахме до 3-4 добре осветена и изглеждаща изцяло остъклена сграда. Оказва се, че това е чакалня и офис за търговци и агенции занимаващи се изцяло с фериботите за Гърция. Само дето е заключено и тихо, като да са ги поразили със смъртоносен газ. Денят е 1 Януари, неделя с което може би си обясняваме обстановката.
Срещнахме още две заблудени ду?и – корейка и кореец, които също търсеха ферибот за Гърция. Настига ни кола, на служител към терминала, който без грам английски но с жестовете на професионален мим ни дава да разберем че ферибот няма да има следващите 2 дни! Честито ебати. Корейката се отказва и ре?ава да се върне в Милано, а Корееца е все така надъхан да продължи ка

След разходката в античния град, от който оставам с умерени впечатления хапваме в първата мернала ни се сладкарница… купих си уж някаква сладка, която за малко да ми потро?и зъбите! Някой от съседните маси ми се посмя на невежеството, задето не знаех как се яде въпросната сладка. Забих я няколко пъти и по масата, но все така непоклатимо корава. С зор все пак се стро?и на две изпод по-силните ръце на Боги, но вече ми се бе?е отщяло да я гледам дори. Прибирахме се вече по залез слънце към гарата, като по центъра гъмже?е от млади любовни двойки – не липсваха и такива мъжкари, които прегръщаха едновременно повече от 1 момиче, като на всички сипеха целувки и прегръдки, не просто като към приятелки ?зобщо моногамността при местните младежи изглежда?е по-малко застъпена, за сметка на женското многообразие Continue reading →

На 30.12 си останахме цял ден да обикаляме из Рим… спомням си само че още рано сутринта към 10 до към 8 вечерта нон-стоп (индийски-коноп ) се ?ляех безметежно. Разделихме се с Боги, задето той пък не си носе?е фото-апарат и само го изнервях със стотиците си спирания за поредния кадър.
На другия ден мнозинството ре?и да се ходи до Помпей. ?цо Ганев – немеца ми бе?е надул главата, че Помпей било някакво супер-нереалистично место с вкаменени тела на хора; сгради и пр. Така ни бе?е подпалил бу?оните, че едва ли не очаквахме да видим светата тройца вкаменена. Хванахме ЕвроСтар влак в посока Наполи, като този път нарочно пропуснахме да си купим резервации, макар да са задължителни за този тип влакове. Разчитахме, че пак ще ни се размине като по пътя за Флоренция, ама то човек пръстче като ти подаде, не значело че трябва и цялата ръка да му налапа? Влакът бе?е фра? деба и ние като провинили се гледахме виновно към неколцината свободни места. ?махме си още няколко дружки правостоящи, като един от тях се оказа украинец на ок. 50год., типичен икономически имигрант, който като от трън та на глок прескача през зимата към юга в търсене на работа. Повода за сега?ното му пътуване към Наполи бе за среща с роднини, а украинците в Наполи наброявали над 40хил.! Успяхме доста да си полафим за общите несгоди и на двата народа, както и за многто ни културни прилики заради които се уважаваме и без да съжителстваме непремено. Аз уж бях почнал да уча руски в началото на Ноември, но така се вдървих от зор да кажа нещо коректно, че даже не можех да се представя коректно. А и толкова много промивка съм понесъл с американо-английския, че всяка руска дума произнасях с акцент на реднек от аризона. Стигна се до така не желаната ни среща с кондуктора, като в първия момент бе?е “тя” – много чаровна девойка с южня?ки тен и невинно, сицилианско излъчване на току-що попаднала в мръсния индустриализиран свят. Абе общо взето щях да си платя глобата без много да се дерзая, ама не ще? ли всеки, който подлеже?е на финансов ?амар, минава?е през ръцете на друг кондуктор, по-закръглен и твърд към съгре?илите пътници. Опитахме пак номера, че в последния момент хващаме влака, както наистина пак се получи, но само ни погледна с леко изкривена вежда на лявото око и се впусна да пи?е по некви хартиени пе?кири, докато ние продължихме с дообясненията си. Както обикновено английската им подготовка стига до там, че да кажат словом и цифром какво дължим като глоба… по 20 евро на калпак! Отиде ни бюджета за ядене деба Continue reading →

На 29.12 сутринта времето все още бе?е силно слънчасало с масителено-сини небеса, но според прогнозите ще ни тресат дъждове и облаци по-късно през деня… не си спомням вече, но се ре?и да се отскочи за през деня до Флоренция, на ок. 200км. северно от Рим. Преди това си се възползвахме от правото на закуска в хотела, която бе повече от прилична и богата. Сокове, чай, млека, топли сандвичи и кроасани, плодове и зеленчуци, всякакви пакетирани масълца, сирена и др. подобни хотелски хранителни дивотии, с които може?е и американец тежка категория да се нахрани!
Хванахме първия влак за Флоренция от Термини, който се оказа от тип ЕвроСтар, а специално за тях независимо от ?нтерРейл-а ни се налага да доплащаме по 12 евро за резервация. Качихме се във влака буквално в последната минута, така че резервации нямахме. Влакът бе?е препълнен, макар да бе?е от поне 20 вагона! Гратисчиите като нас киснеха при вратите, изчаквайки всички да си седната по местата за да търсят свободни такива. Самия влак разполага?е с удобна масичка почти пред всяко место за работа с лаптоп, както и контакт за него; актуално списание издавано от Трен?талия и куплунг за слу?алки, за избор на 5-6 радиа по време на пътя. В тоалетната има?е пък място да флезе цял БТР ебаси! Само дето ду? липсва?е все още, но пък има?е няколко ролки тоалет. хартия, течен сапун, со?оар, огромни огледала и чо?ма, дето средностастическия балканец може да се затрудни да подкара с тез фото-клетки. Почистването на тоалетната чиния е също толкова бързо и ?умно, като в кенефите по самолетите… другата огромна разлика спрямо на?енските си железници е липсата на така познатия ни до болка ритмичен звук на превъртащи се колела. В Евростар-а просто чува? едно леко свистене от допира на въздуха с движещия се с 160км/ч влак, като се пътува изключително удобно и безаварийно. Често може да ти се случи в на?енски си влак, докато чака? на вратата да спре влака, огняра или ?офьора на вагонетката според зависи, да те изсипе като бръ?лян чувал на земята от по-непремерена спирачка. Освен това трудничко може да се наспи? в Балкански влак по простата причина че се клатят като трабант по коларски път, а уж вървят по права като стомана линия Continue reading →

След последната спирка във Венеция на път за Рим, влакът меко казано се попрепълни. Факт е, че се налага?е да си играем на прескочи-кобила със секви индивиди по коридора, още по-неприятен факт е че какви да е свободни места да разтягане на крайници съвсем няма?е! Как да е нали сме упорито племе, Боги се зае да прерови целия влак за някое скри?но местенце по купетата. Повечето бяха оковани и затъмнени отвсякъде и секви нагляри вътре опънали се по на 3 места, а ние бездомниците няма къде даже да стъпим деба. Ша му се невиди и “европейската” халтура… аз се бях отчаял, че изобщо ще успеем да мигнем преди да се докопаме до някоя бекпекинг-яма в Рим, но нещес ли Боги се върна с благата вест, че места има, ама трябвало да минем само 5-6 вагона на някъде си… аз вече се бях настанил удобно с ?алтето си, удобно пред кенефа, така че ако ти трябва?е кольо-зета, ще?е да ти се наложи да се постиска?, защото поне в моята част кенефите бяха в отпуска. ?наче да си призная в един момент вече бях успял да намеря най-после удобна позиция… за целта са ви нужни следните инструменти: дебела раница, ?алте и по-възможност леко телосложение, в удобсвто на израстъците си, които ще се налага да повдигате напред-назад. Та значи опъвам си ?алтето м/у двата изхода на вагона, слагам си раницата в едната част, а краката повдигам в стойка “?а раждам, дръжте ма” подпряни на една от вратите… оказа се, че можело да се спи така, без да се усеща преумора от повдигнатите крака. Боги обаче ми развали рахата, като ме събуди сънен, докато още сънувах как прегръщам меки и топли завивки… ех мечти, реалността е жестока Continue reading →

Влакът, с който пътуваме до Милано се води регионален и като такъв разполага?е с добре познатите ни “каюти”. Слава богу, че са запазили нещо от доброто старо време, иначе ще?е да ни е трудно да си подадем спарилите чорапки, без да засегнем сърдечната дейност на съседите ни по неволя. Момента, в който завардихме едно купе и си изпънахме краката сме заспали моментално от преумора! Само помня, че по едно време ме обзеха некви студове и виелици деба… свих се под форма, за която и Йогистите не са мечтали За концентрирането на сгъстен въздух помагаха и повмирисалите ни се крака, чорапи и други израстъци от което поне в на?ета си кочинка бе?е малко по-топло от другите купета. Недай боже да влезе друг човек, го очаква?е обгазяване не до там носоприятно Continue reading →