За нещата, които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

Google has long had an interest in maps. Early in its history, the company added “Maps” as one of the coveted tab alternatives offered at the top of the screen above its famed search box. At that time, Google did what many others did to enter the mapping business – they licensed data from the two duopolists that ruled the mapping business – Tele Atlas and NavTeq. Over the years, as these two companies gained more and more power, and larger and larger market capitalizations, Google’s ambitions were growing too. Google wanted to spread its maps across the web, and to allow others to build on top of its mapping API. The duopolists, recognizing a fox in the henhouse, were apprehensive to allow such activity.

Logo NAVTEQIn the summer of 2007, excitement regarding the criticality of map data (specifically turn-by-turn navigation data) reached a fever pitch. On July 23, 2007, TomTom, the leading portable GPS device maker, agreed to buy Tele Atlas for US$2.7 billion. Shortly thereafter, on October 1, Nokia agreed to buy NavTeq for a cool US$8.1 billion. Meanwhile Google was still evolving its strategy and no longer wanted to be limited by the terms of its two contracts. As such, they informed Tele Atlas and NavTeq that they wanted to modify their license terms to allow more liberty with respect to syndication and proliferation. NavTeq balked, and in September of 2008 Google quietly dropped NavTeq, moving to just one partner for its core mapping data. Tele Atlas eventually agreed to the term modifications, but perhaps they should have sensed something bigger at play.

teleatlasRumors abound about just how many cars Google has on the roads building it own turn-by-turn mapping data as well as its unique “Google Streetview” database. Whatever it is, it must be huge. This October 13th, just over one year after dropping NavTeq, the other shoe dropped as well. Google disconnected from Tele Atlas and began to offer maps that were free and clear of either license. They would based on a combination of their own data as well as freely available data. Two weeks after this, Google announces free turn-by-turn directions for all Android phones. This couldn’t have been a great day for the deal teams that worked on the respective Tele Atlas and NavTeq acquisitions.

Too understand just how disruptive this is to the GPS data market, you must first understand that “turn-by-turn” data was the lynchpin that held the duopoly together. Anyone could get map data (there are many free sources), but turn-by-turn data was remarkably expensive to build and maintain. As a result, no one could really duplicate it. The duopolists had price leverage and demanded remarkably high royalties, and the GPS device makers (TomTom, Garmin, Nokia) were forced to be price takers. You can see evidence of this price umbrella in the uniquely high $99.99 price point TomTom now charges for its iPhone application. When TomTom bought Tele Atlas, the die was cast. Eat or be eaten. If you didn’t control your own data, how could you compete in the GPS market? This is what prompted the Nokia-NavTeq deal.

garmin_stockGoogle’s free navigation feature announcement dealt a crushing blow to the GPS stocks. Garmin fell 16%. TomTom fell 21%. Imagine trying to maintain high royalty rates against this strategic move by Google. Android is not only a phone OS, it’s a CE OS. If Ford or BMW want to build an in-dash Android GPS, guess what? Google will give it to them for free. As we noted in our take on the free business model, “if a disruptive competitor can offer a product or service similar to yours for ‘free,’ and if they can make enough money to keep the lights on, then you likely have a problem.” It would be one thing if this were merely a mean-spirited play by Google to put an end to the GPS data duopoly. But it is not. There are multiple facets to this remarkably disruptive move.

more into the story…

Като пътешественик и бохемска по природа душица участвам в някои драстично либерални мрежи за обмен с хора от целия свят, споделяйки дома си, времето и емоциите си с хора, които никога преди това не съм срещал. През годините са ми гостували всякакви хахавелници /в добрия смисъл на думата/, някои от които са ме вдъхновявали сериозно с житейския си път и пътешественически небивалици - като например един немец /Саша/, който имах щастието да срещна преди 2 години, пропътувал половината планета основно на автостоп! Пича си беше съвсем на място, като физическо и психическо състояние, та дори още при първото ни излизане на нощен бар в София успя да замае две нашенки, при това без да знае грам български, и да си прекара уютно в компанията им някъде в полите на Витоша до сутринта. Или пък двамата франзузи съпружеска двойка, гостували ми преди седмица, които пътуваха с колела от Франция до Индия. Изобщо хора със смели идеи според разбиранията на масата в днешните общества от хора. Не с всички гостували сме си допадали, като характер и разбирания, но в интерес на устойчивостта на системата за свободен и безусловен обмен, давам своята лепта с вниманието и времето, което им отделям, за да пренощуват за ден-два и придобият по-добра представа за общността ни, като българи, от българи първо лице, единствено число

Нощес приех поредния couchsurfer - отново франзуцин, който бие всички рекорди за нестандартен изненадващ посетител, с това че буквално си е бая ми ти хахавелник, на 35год., магистър по математика и физика, на поход специално за да открие своята жена където и да е по света. Човека е разбрал законите на относителността още на 16год., има някои брутално радикални идеи, от гледна точка на настоящето, за промяна на световния политически и обществен ред, така че неговия тип общества да помага на по-залюхани и невъзприемани от днешното общество индивиди да намерят своята половинка; човека си поддържа няколко сайта, в които е изложил теориите си за глобална интернет система за онлайн запознанства, децентрализирана по подобие на P2P технологията. Позволих си да го запозная с някои от моите начинания, с което ми беше ясно че ще стигнем до теоретичен и философски конфликт за материалното и духовното. Аз самия здраво се омотах в обясненията му как ще промени света, ако само разполагаше с една дузина програмисти, които да му се доверят напълно. Смята, че всеки човек на земята заслужава да намери своята интимна половинка, любовта на която ще му донесе дълготраен мир и райски удоволствия несравними с други измерения и място - само дето днешното общество се държало крайно зло за хора, като него, обречени от различността си и антисоциалния си характер. Общо взето отписа сегашния ни човешки род, като заслужаващ продължение, но вярва че има отговорите, ако се намерят критичен брой слушатели и вярващи, с които радикално да ни промени в поведението ни един към друг към повече разбиране един към друг. Абе все сложни материи, все мътни истории дебатирахме, от които ми се офльончваше мозъка, като в спагетена попара. Предупредих съквартирантката ми Вера, че ще си имаме леко налудничав професор на гости, търсач на своята половинка, с което съвсем я стресирах от случайните ми срещи с хора от близко и надалеч.
Въпреки това, случайните срещи с хора от целия свят си остават преобладаващо много поучителни и емоционални, с което да обогатиш живота си със щипка пикантни лични човешки истории.

Като всеки себеуважаващ си гийк нося в себе си, в колата, на работа, по шкафове и ред други скрити или прикрити ниши флашки (flash drives), на които да побирам безпаметно много музика, филми, тук-таме някой по-съществен документ и други али-бали. Принципно съм печално известен с разсеяността си, която ми коства сериозно усилия да контролирам и поддържам на видимо ниво възприемчиво от околните (или поне така си мисля), но не е истина що инфо абсорбирам и филтрирам ежедневно, с което загива не една мозъчна стволица… овертюрата с това изложение към моите слабости е да не се учудите какви неща ми се случват почти ежедневно. Най-пресния ми случай е от рано тази сутрин, когато на връщане от ергенското парти на мой приятел в Пирдоп /Антон Т./, се прибирам позалепнал, утестен и омазан с де що торта можеше да се похаби по мене и трябваше спешно да се препера. Предвид ранния час, в който се прибрах в къщи /8am - време в което най-често свири трета симвония в главата ми/ и мега-умората след партито захвърлих всички дрехи за препиране и след това през сушулнята. До тук нищо неестествено и ненормално… до момента, в който открих поредната флашка в джоба на джинсите. След като й произнесох погребалната молитва реших да и отдам последна почит с почти отрицателни очаквания за какъвто и да е живот, обратно плъгната в usb-то на компютърната ми щайга.
Ей, алелуя Боже /простете за богохулството/ - туй чудо възкръсна ли, що стана не знам но тази дребна, уж хилава флашка, продукт на еволюцията в преносимостта на данните, се разтвори и засвири с цялата си прелест /хвала тебе пиратбей, замундабей и други торент-бейове за контента в нея/! След всичко, което е преживяла милата тя - подводняване и буквално удавяне, преработка с химикали /течен прах за пране, ароматизатори/, центрофугиране и подлагане на неземни G-та, пресушаване с висока пара в продължение на часове отново работеше, с тази разлика че беше пречистена и ароматизирана както никоя друга флашка на света!

Та от съвсем пресен и неволен опит заявявам, че флашките /или поне тази на Kingston/ са най-коравите копелета за пренос на данни, подложени на най-невъобразимите условия за живот

Ето го заветния перално-устойчив модел:

Our Top 10 List

1. You’re always looking for opportunities. This is almost the definition of an entrepreneur. Every pain point is an opportunity.
2. Are you prepared to work long hours, every day, for an indefinite period of time? Ahem, let’s dispel illusions. Put down “The 4-Hour Workweek”; it is a myth that the author spun to sell books (so that he could work 4 hours a week).
3. Good Health. You cannot answer “Yes” to item #2 unless you are blessed with good health and the discipline to maintain it in tough times.
4. Do you have a unique service or product? Most entrepreneurs have a pocketful of ideas, many of them viable. But they suffer from the “kid in a candy store” dilemma, not knowing which to choose. The trick is choosing the one that really is a winner and having the discipline (see item #9) to ignore all the others.
5. Are you willing to make short-term sacrifices for long-term success? There will be long periods of time when everyone around you questions your sanity, and on all normal metrics (hours worked and stress endured vs. material rewards gained), they would be right.

more at readwriteweb

Още дузина снимки на този адрес

—–
в допълнение още разнообразие от артистични и разнообразни офис-пространства:





десетки още идеи тук или пък там и още повече тук, и тук… и там и тук и там, и тук… побъркана история

При работа с ортодони с пълна сила важи поговорката “Трай баба за хубост”!
На дневен ред днес при Др. Горялов беше подмяната на дъгата ми - с нова стоманена, видимо по-дебела дъга, която вече се вкарва в улеите на брекетите за да почнат процеса си на тунинговане, като напрягат/изпъват всеки зъб индивидуално да се движи под конкретен ъгъл и дай боже до месец-два виждаш очевадни промени с подредбата на зъбите. Сложиха ми скобите някъде на 11 сеп 2008 (каква съкрална дата само) на горните зъбки, като имах значително издаден втори зъб, силно вдлъбнати предни два зъба, силно засукани кучешки зъб (с който още се борим да се подреди), като подреждането особено на предните 4 зъба и видимо перфектната дъга, в която са подредени зъбите се случи още през първите 4 месеца! Дори със скоби вече се чувствам в пъти по-уверен да се хиля и усмихвам. Критична част от ортодонтското лечение е хигиената на зъбите, като най-големия казус е чистенето с конец м/у зъбите и скобите - аз за съжаление се предадох и разчитам на минимум 2 пъти миене с най-добрата електрическа четка (Philips Sonicare) и жабуркане с вода веднага след всяко ядене, за да намаля шанса да залепне храна някъде из брекетите и да си седи уютно прикрита в продължение на часове, докато си пуска всички микрогадории за деградиране и оцветяване на зъбките

Слагането на новата дъга си отне близо 90мин., през което време седиш с разчекната като на гладен жабок устата по време на улов. Въпреки всички устни еквилибристики и невъзможни изкривявания на челюстта погледнато отстрани, оставаш неочаквано добронамерен към милия ортодонт, който току що ти е поднесъл това душевно и психическо разстройство. Важен е крайният резултат, в името на който понасяш болка, за която при други обстоятелства ще си търсиш кого да напердашиш.

Няколко часа по-късно, с новата дъга, усещах една постоянна поносима болка в зъбите, като да са зазидани с тухли четворки… похапването в такива моменти не ти е сред любимите занимания и гледаш да седиш повечеко на сухо - помага физически съвсем да се вталиш, а аз щото съм и така “дебеличък” накрая само на скелесто бон-филе ще заприличам.

Try writing a successful program for the iPhone.

Last August, Ethan Nicholas and his wife, Nicole, were having trouble making their mortgage payments. Medical bills from the birth of their younger son were piling up. After learning that his employer, Sun Microsystems, was suspending employee bonuses for the year, Mr. Nicholas considered looking for a new job and putting their house in Wake Forest, N.C., on the market.

Then he remembered reading about the guy who had made a quarter-million dollars in a hurry by writing a video game called Trism for the iPhone. “I figured if I could even make a fraction of that, we’d be able to make ends meet,” he said.

Although he had years of programming experience, Mr. Nicholas, who is 30, had never built a game in Objective-C, the coding language of the iPhone. So he searched the Internet for tips and informal guides, and used them to figure out the iPhone software development kit that Apple puts out.

more@nytimes.com

За 1 месец в САЩ (18.3 - 20.4.200) се радвах на всевъзможни блага и “продоволствия”, срещи със стари приятели и запознаванства с нови такива, но ако има нещо което ужасно ми липсва обратно в БГ то е достъпа до pandora.com
И преди съм споделял моите лудите почитания към пичовете създали тази уникална онлайн услуга, за персонализирана музика. Дебелите тюфлеци от муз. компании са ги прекършили с условията си за royalty payments и за съжаление сайта е недостъпен извън САЩ. По закон божи на всяко действие има противодействие и са се намерили добри хорица, които да намерят заобикаляне на ограничението, макар и не за съвсем начинаещи. Факта, че ползваш pandora.com вече те поставя в друга лига на Интернет потребителите (нещо като онлайн отворко), така че съветите които ще последват ще са приложими и разбираеми за случайно попадналите фенове в моето блогче.
Всичко на всичко ми отне 4-5мин. да се оправя с патърдията в инструкциите и да подкарам успешно музикалната кутия на pandora.com!

Ето го и сайтчето с всички инструкции и софтуера, който да си свалите: http://openpandora.blogspot.com/2007/06/complete-guide-for-using-openpandora.html - четете внимателно, че си има тънкости. Не случайно се споменава само IE за настройки на проксито - софтуера, който сваляте след това работи с прокси-настройките на IE.

Волюмето на мах, съседите на нож, а аз отново мега-гига-петабита хепи. Да живее ИнтернетЪ и хипарите в него!