…продължение
Та след като стана ясно, че ферибот до Патра няма да има, не ни остава?е нищо друго освен да пътуваме към Бриндизи или пък да видим накъде аджеба отива?е другия голям ферибот, на ок. 300м. от гръцкия терминал. Баси оказа се че има само по един ферибот в посока Албания или Гърция от Бари, като основната им цел са не досадните товари от хуманоиди, ами преноса на търговски стоки, коли, тирове и пр. подвижни каруци, от които се печели в пъти повече. Корейката се върна към гарата, а ние заедно с корееца Анди продължихме към както разбираме по-късно Албанският терминал. Албания определено не ни влиза?е в плановете, но пък и няма?е как другоче да напуснем ?талия още същата вечер, така че предложих да се пробваме през Албания – упорито вярвах, че не може да е толкова зле, колкото разправят, ама инатата ми глава никога не вярва, докато сама не се опари. Успяваме да убедим Анди, че си струва да види тази “индианска” държава, където ще ни посрещнат с мед и масло, като едни от малцината престра?или се туристи… добре че си вярвах още, докато ги убеждавах да ходим към Албанско! 
Купуваме възможно най-евтините билети за по 50евро, с “топли завивки” и “мек дю?ек” в/у който стол си изберем в ТВ-залата. Пътува се към 10 часа за 200км., буквално отсреща по права линия до пристанище Дуръс, където така топло очакваха на?ата визита. В албанския терминал Балканщинията си личе?е по това че повечето люде бяхе евтино облечени, с предимно сиви дрехи без никакви “модерни извращения”, хората се гледаха недоверчиво и някак си унили, че едва ли не се прибират в родината си, мерваха се всякакви типове, които сръчно и споглеждайки се навсякъде си разменят документи и паспорти, всеки се бе?е понатварил с евтини чанти и сакове, все едно пренасят едир рогат добитък за обратно осеменяване с албански говеда. Та вече щастливи собственици на билети за Албания сядаме, както и всички останали в/у чантите си в добре поддържан коридор от мрамор и мозайка пред самия митнически терминал, отварящ в 20ч. Фериботът по разписание трябва да отплава към 22ч., така че предостатъчно време за няма и 100-те пътника да бъдат проверени и жигосани в паспортите си за изход от ?талия. Първи през митничарите минава Боги, след това Анди и накрая Аз, при което поради липсва на входен печат на Словенската граница и видимата разлика м/у снимката с боядисаната ми коса и натуралната такава към момента на проверка, предизвиквам недоверието им. Входен печат чисто и просто забравиха да ми поставят във влака за Венеция и наистина съжалявах, задето си ги колекционирах за филантропски цели, за времето когато такова нещо като граница в Европа няма да съществува
Заради мен, върнаха и Боги като съгражданин да не би и той да е замесен в пъклените ми дела, които се опитваха да открият някаде из компютрите си… забавиха ме поне 30мин, докато изяснат неопетнената ми личност от всякакъв допир с оръжия, наркотици и др. благинки на подземната икономика. Горд собственик на изходен италиански печат с картинката на ферибот и дата 1.1.2005, се отправихме, като екип космонавти към албанския-лайнер, готов да отплава по на?е нареждане… мечти… Бързо се върнахме към дейстивтелността, само при вида на индивида, който се предполага да ни посрещне на кораба… посреща ни с изражение на стар моряк, озлобен от ръкочикиджийстване в продължение на години от нямане на време да се прибере на топло вкъщи… ни поздрав, ни чудо от негова страна – само едно намръщено посрещане, като да казва “закъде по дяволите сте тръгнали бе загубеняци”. Къса ни билетите и ни отпраща с замах на лявата си ръка, като да казва “аре бе, движение да не те заритам”. Добре до?ли в Албания! 
Кораба се казва?е Атина, поне 100 метра дълъг, 15-20 метра висок, изцяло в бяло боядисан без и капка знак или значенце, че това нещо се предполага да пътува към Албания. Добре че са изтормозените физиономии на пътниците, да ти стане бързо ясно, че със сигурност не пътува? към някоя благоденстваща страна. Качваме се след така раду?ното ни посрещане, но никой не ебава от мърлявите служители да ни каже къде по дяволите са местата ни, на които да се гърчим през нощта. Все пак се осмелявам да попитам един от видимо служител на кораба, на английски “извинявам се, дали може да ни кажете къде е ТВ-залата” при което цитирам получавам позитивния отговор “какъв ти е проблема бе?!”. Добре, че бе?е негова колежка да стопи напрежението, като да ни посочи къде да се качим… баси просто не повярвах за какво малоумно обслужване става въпрос, а даже още сме почти в ?талия и се предполага, че най-малкото вземат пример от това, което виждат там. ? най-оптимистичните ми представи за Албания и гражданите му бяха разбити като централен удар на чук в/у малко парче стъкло… дръж се копеле, трябва да се държим мъжки и по възможност по ориенталски докато “преживеем” в Албания, както тепърва щяхме да си тро?им главите там.
Анди леко с недомлъвка по едно време ме попита доколко цивилизована е страната, в която отиваме и дали изобщо се очаква да имат каква да е турист. инфраструктура… за неговото психическо здраве го доубеждавах и вече осъзнато позалъгах, че не е чак толкова зле, ако че посрещането и обслужването бяха като да сме на кораб в близко-източния Азербайджан.
Слава богу ?алтето пак се оказа полезно, задето се наложи да се опъваме кой как намери в/у няколко стола, с подлакътници, които няма?е как да се свиват така че заеманите ни форми бяха под формата на гърчещи се йогисти. Постлах си за пореден път на земята, сложих си раницата за възглавница, ползвах си якето за завивка и си създадох възможно най-уютния креват, на който може?е изобщо някой да се зарадва във “всичко-заключените-спални-каюти” кораб… видимо никой не си бе закупил билет за каюта, задето най-вероятно в опитите си за максимална печалба по време на слабия туристически сезон, няма?е как цената да се стори приемлива дори на по-щедрите люде. Така или иначе пътници си има?е, товар изобщо, така че едва ли бяха в настроение да ни предлагат каквито и да е удобства, задето и без това може да са на загуба от огромния разход за задвижване на цялата корабна маса. Разбира се съвсем по на?енски кораба тръгна с ок. 90мин. закъснение, постоянно изчаквайки да се натъпкат колкото се може повече пътници, а едвам се бяхме събрали към 100 ду?и в неделния ден на 1.1.2005 и възможността да се появат още заблудени граниче?е с отрицателни стойности, като се има впредвид че хората все още отрезвяват и си доспиват от новогоди?ните празненства…
[снимки от ферибота]