Ще ви го представят Агенция ЕСТАТ, Центърът за икономическо развитие и “24 часа”
2004 г. бе добра за българския бизнес. ?ли, за да не звучи пресилено, поне по-малко ло?а от предходните 14, съчетали комплексите на Указ 56, последиците от крадливия консенсус на Кръглата маса и изблиците на болезнена ревност от страна на държавата.
Този извод не е поредното “откровение” на феновете на правителството или субективно усещане на хора, на които им е потръгнало.
Чрез индекса ЕСТАТ* едноименната изследователска агенция и Центърът за икономическо развитие от 3 г. измерва промените в условията за правене на бизнес в България.
При съпоставяне на данните по години, ясно се вижда, че през 2004 г. средната стойност на индекса е по-висока в сравнение с 2002 и 2003 г. ? макар че от създаването си досега показателят остава в неутралната част на скалата за оценка, тенденцията към подобрение е отчетлива от юли 2003 г. (Графика 1.)
Няколко са причините, поради които трябва да гледаме на 2004 г. като на сравнително добра и ключова за бъдещето година:
•Бизнесът все повече става занимание за интелигентни и предприемчиви хора, вместо за провалени стопански дейци и подставени лица на номенклатурата, както бе през 1990-1992 г.
•Богатството се превръща от обект на завист и презрение в положителен пример, тъй като все повече хора познават някой, замогнал се благодарение на собствените си качества.
•Българските предприемачи излизат от тийнейджърската възраст с присъщите й крайни реакции и оценки. Мненията по въпросите на бизнеса стават по-балансирани.
•Отмина времето на концепцията за бързо забогатяване, базирано на “големи удари” – спекулативни сделки в дебрите на нормативния и моралния вакуум. Деловите хора знаят, че успехът идва с добри идеи и последователност. •Българският бизнес започва да има проблемите на развитите пазари. Повечето предприемачи са наясно, че ще има “утре”, хоризонтът се “отдалечава”, той вече е отвъд “този месец”, “зимата” и други времеви категории, характерни за намиращите се в кризи общества. Добрите успяват да планират в средносрочна и дългосрочна перспектива.
•По-малко хора живеят с чувството, че има панацея за проблемите в бизнеса. На перспективата “2007″ все по-рядко се гледа като на спасителен бряг и все по-често като на трус. Евроскептицизмът вирее дори и сред най-подготвените и прозорливи ръководители.
•Българският бизнес надживя андре?ковския си пезиод, в който на
подкупването на данъчния с бутилка уиски
се гледа?е като на “положителна бизнес практика “. Увеличава се броят на хората, които си пожелават да дойде време, в което да плащат големи данъци.
Ето какви факти, пряко свързани с бизнеса, установи ?ндексът ЕСТАТ през последните 12 месеца (виж каретата на 15-а стр.)
Някои от тенденциите, формирани през 2004 г., ще бъдат определящи за състоянието на бизнес средата и през новата година:
Хроничният недостиг на оборотно и инвестиционно финансиране е отчасти преодолян. През следващите 12 месеца българският бизнес ще ди?а по-леко и заслугата е главно на банките, които до средата на 2004 г. главно заради по-либералната си кредитна политика си бяха създали имиджа на институции, подкрепящи фирмите. В това е и един от парадоксите на последните години -
банките вър?ат работата на правителството,
международните институции, НПО и куп други организации, призвани да насърчават деловата активност.
В момента е налице известно “пресищане” от кредити и поради това бизнесът гледа на банките по-дистанцирано и дори с известно отегчение. Тази тенденция вероятно ще се запази, особено ако няма спад в лихвените равнища по заемите.
Подобрява се състоянието на високотехнологичните ресурси – комуникации, информационни бази, компютри и софтуер, интернет, нови технологии. Все повече намалява делът на фирмите, които нямат интернет връзка. А претенциите към качеството й се увеличават. ?ма основания да предвиждаме бум в интернет базирания бизнес и в ползването на електронни услуги от страна на фирмите през следващите 2 г.
Напоследък бизнесът е благосклонен към кабинета въпреки че текат последните месеци от неговия мандат. Увеличава се делът на предприемачите, според които правителствената политика насърчава бизнеса и новите технологии. Все повече ръководители вярват в справедливото регламентиране на бизнеса от закона. Преодолява се мисленето, че “държавата е виновна за всичко”. Макар и бавно се увеличава делът на предприемачите, които намират данъчните равнища за приемливи. Очевидно, че политиката на диалог и добронамереност дава резултат. Можем да очакваме, че направеното от “отличниците” в сега?ния кабинет ще вдигне много изискванията към техните приемници, с други думи бизнесът ще бъде нетърпелив да види още по-добри резултати.
Кризата в сферата на чове?ките ресурси се задълбочава
Най-трудно намират персонал малките фирми, вероятно заради това, че в тях един служител трябва да умее да прави много неща. Липсва връзка между учебните заведения и работните места. Трудовите посредници все по-често не могат да удовлетворят търсенето на работодателите. Качеството на базовото образование пада драстично и сигналите идват от много страни. Прекъснати са семейните професионални традиции. Демографските прогнози са неблагоприятни. Няма изгледи тази тенденция да бъде прекъсната или обърната в обозрима перспектива. Сферата на обществените поръчки е
напълно компрометирана
Дори на тези 5,5% съгласни с твърдението, че конкурсите по ЗОП са прозрачни и честни, трябва да се гледа по-скоро като на статистическа гре?ка, отколкото като на действителен дял.
Фокус групите по темата, които ЕСТАТ провежда в различни градове, показват, че най-голямо е недоверието към конкурсите и търговете, провеждани от общините.
В областта на обществените поръчки новото правителство ще получи от своите пред?ественици непосилно наследство
Данните показват, че бизнесклиматът през 2005 г. ще е резултат от преплитането на тези и някои нови, силно изразени тенденции. Провеждането на парламентарните избори в края на юни също ще окаже влияние върху нагласите на предприемачите, тъй като и експертното мнение се подчинява на логиката на формиране на обществените стереотипи. Като цяло обаче вероятността стойностите на ЕСТАТ индекс да излязат извън неутралната част на скалата е минимална.
* ЕСТА Т индекс на бизнесклимата е математика-статистически модел, базиран на редовно тримесечно анкетно проучване сред представителна за реалния бизнес извадка от ръководители на 400 предприятия. ?ндексът се състои от три компонента: “Състояние на фирмите”, “?нвестиционни нагласи” и “Държава “.
Разработен е от проф. Красимир Калинов и експерти от агенция ЕСТАТ и Центъра за икономическо развитие. Първото изследване е проведено през април 2002.
Януари 2004 г.: +1,67
След стабилен ръст през цялата 2003 г. през януари 2004 г. има обичайния за зимата спад. Висок е делът на фирмите без нито едно конкурентно предимство (32%). Все още 72% от фирмите изпитват дефицит на оборотно финансиране. Нарастват доверието в банковата система, склонността за вземане на инвестиционни кредити. Постоянно се увеличава делът на фирмите, ползващи интернет.
ЕСТАТ регистрира първи признаци на намаляване на недоволството от размера на данъците. В отно?ението към правителството преобладава недоверието. Едва 7% намират процедурите по Закона за обществените поръчки за прозрачни и честни.
Юли 2004 Г.: +5,27
Благоприятната 18-месечна тенденция към подобряване на бизнес средата се материализира в най-високата стойност на индекса в з-годи?ната му история.
•Съотно?ението проспериращи – затъващи компании е благоприятно- 16%:4%. Компонентът “Държава” за първи път е в неутралната част на скалата.
•Пови?ават се оценките за качеството на ключови ресурси като новите и информационните технологии, интернет и сградите.
•Намалява еуфорията около банките и кредитирането. Първи признаци на евроскептицизъм сред бизнеса.
•?ма предпоставки за чувствително и трайно подобряване на бизнес климата.
Април 2004 г.: +4,51
Значително увеличение на стойността на индекса в сравнение с предходното тримесечие. 2/3 от компаниите не се стремят към реализация на чужди пазари.
Увеличава се делът на фирмите, следващи дългосрочни бизнес стратегии. Продължава да нараства доверието в банковата система. Кредитните институции вече имат имиджа на организации, които подпомагат бизнеса.
Увеличава се броят на мениджърите, според които инициативите на правителството подкрепят бизнеса.
Появяват се симптоми на трайни затруднения при намирането на персонал.
Октомври 2004 г.: +2,66
Сезонен спад в стойността на индекса, дължащ се на намаляване на склонността към инвестиции. Запазва се обаче благоприятното съотно?ение между проспериращи и затъващи фирми -15%:5%.
•Рекордно нисък е делът на фирмите, които не ползват интернет (31 %).
•Задълбочават се проблемите в сферата на чове?ките ресурси, нараства евроскептицизмът.
•Намалява доверието в банковата система и склонността към вземане на кредити.
•Доверието към процедурите по Закона за обществени поръчки е критично ниско (6%).
•Компонентът “Държава” се връща към умерено неблагоприятните стойности.
?во Желев, ЕСТАТ