Енио Мориконе ни свири на у?енце на връх новата 2005г. пред парламента в Рим

След разходката в античния град, от който оставам с умерени впечатления хапваме в първата мернала ни се сладкарница… купих си уж някаква сладка, която за малко да ми потро?и зъбите! Някой от съседните маси ми се посмя на невежеството, задето не знаех как се яде въпросната сладка. Забих я няколко пъти и по масата, но все така непоклатимо корава. С зор все пак се стро?и на две изпод по-силните ръце на Боги, но вече ми се бе?е отщяло да я гледам дори. Прибирахме се вече по залез слънце към гарата, като по центъра гъмже?е от млади любовни двойки – не липсваха и такива мъжкари, които прегръщаха едновременно повече от 1 момиче, като на всички сипеха целувки и прегръдки, не просто като към приятелки ?зобщо моногамността при местните младежи изглежда?е по-малко застъпена, за сметка на женското многообразие
От метрото наблюдавахме невероятен залез над морето, което бе?е също толкова величествено, като от традиционните японски картички с изгряващото слънце. Във влака буквално във всички посоки ни заобикаляха отново прегърнати и целуващи се двойки и тройки – на моменти се замисля? да не би да си попаднал в най-тайландския от всичките райони на ?талия. Откровено съжалявах че не бях на мястото на някой от пичовете във влака, дето си менкаха по 2-3 момичета едновремено, като никое от момичета не протестира?е за това, че се налага да го дели с още 2 свои връстнички. Става ти напълно ясно защо всяко средно южня?ко семейство си има поне по 2-3 деца, често и по 4. Тук просто е невъзможно да остане? импотентен сред всичките хормони, които хвърчат във въздуха.
Пристигаме в Наполи по тъмно. Опитваме се да излезем от метро-спирката, но ни създават проблем че не сме си продупчили билетите на време… има?е поне 5 свирепи типа, които гледаха нон-стоп някой да не влезе или излезе гратис към метрото. Сега осъзнавам каква простотия ги тресе в целия град – явно гратисчиите са повече от редовните, зарад което присъства и полиция в метрото в опит да ги култивират към заплащане. Във Виена даже няма преграждения към метрото, та даже в София не са така препряни контролиращите. Общо взето доста нелицеприятно е ползването метрото в Наполи – атмосферата е прекалено нагнетена с напрежение и сивота от олющените тавани. Във входовете на метрото се търгуват всякакви евтини китайки джунджурии, които ясно говорят за покупателните възможности на местните жители. ?злизаме от метрото и попадаме директно в предверието на центрлната гара – и там е някаква лудница като в метрото. ? там атмосферата бе?е доста тягостна, заради многото отрицателна емоция излъчвана от лицата ни наоколо. Нещо не оставам с желание да разгледам каквото и да било вповече в Наполи. Купуваме си за пореден път в последните минути резервации за Евростар-а до Рим. Вече наближава 6 вечерта на 31.12.2004 и отвсякъде се чуват пиратки, гърмежи и пр. като на някой Бейрутски площад. Тук ги тресе ориентализма, две не видат.
Влакът за Рим бе?е буквално празен! Ние и още един индивид се разполагахме в няколко празни вагона. Разчекнах се от позиране в какви ли не стойки, та барем уцеля как е най-удобно да се спи, с висящ гръб и крака и глава подпряни на съседни места – друг начин за изпъване няма?е.
Пристигаме в Рим само 115мин, докато на отиване ни отне цели 2ч. и половина! Явно ма?иниста също бърза?е да отвори бутилка ?ампанско вкъщи
На гара Термини в Рим цари някакво не виждано досега спокойствие – всеки вече си е у дома да плюска и пие или пък се подготвя за задължителния уличен парад. Забравих да спомена, че същата тази сутрин трябва?е да си сменяме хотела с друг, по-близо до гарата, в който средно нощувката на човек ни излезе по 45 евро за 2-звезди! Хотела бе?е пълна скръб! Спалните бяха като част от болнично отделение, даже кенефа бе?е общ на коридора. Въпросният “Сонарие” хотел се набутахме посредством бюрото за резервации на централна гара. Уж цената му била само по 25 евро, специално за ново-годи?ните празници пред-новогоди?но увеличение
Самия хотелиер бе някакъв полу-мафиотски едър и висок италианец, който много се изнерви че искаме да ползваме една двойна стая вместо поединични такива, на двойна цена. Оказа се че за 45 евро на човек даже и закуска няма включена! ?зненадите в хотела следваха една след друга… после виждаме, че банята не е баня а изкуствено “посадена” ду?-кабинчица насред стаята, с размер не повече от 1×1 метра! Какво дърво изядохме с тоз хотел, още ми е черно пред очите близо месец по-късно! А оттърваване няма?е, задето още на гарата си бяхме предплатили и очаквахме че щом е двойно по-скъпо от 3-звездния хотел, който бе?е повече от върха първите 2 дни, този трябва да е некъв полу-султанат ебати Другата “особеност” в хотела бе че от зор да не им откраднат дистанционното, то бе заковано по стените! Гледката ни също бе изненадващо “очарователна”, а именно към стената на съседния хотел отстоящ на 3-4 метра, така че да слънчасаме от проникналите в стаята слънчеви лъчи бе невъзможно. Как да е след скубане на глави и коси за добрия избор се примирихме окончателно с местонахождението ни за следващите 2 вечери, като гледахме да не се задържаме повече отколкото е необходимо в болничното ни отделение – просто те лови депресия още щом стъпи? в коридора.
Прибрахме се в хотела волю-неволю поне да презаредим батериите на апарата и да сменим такъмите, с по-подходящи за предстоящата късна зимна вечер на връх нова година.
Предния ден, когато обикалхме индивидуално из града, Боги каза че е открил някакво место, на което се свирело нечове?ка музика, по-късно разбираме че ставало въпрос за оркестъра на Енио Мориконе. Ре?ихме, че там ще посрещаме новата година с както ще се убедим по-късно смазващите изпълнения на Енио Мориконе и компания. ?злезохме още към 9 часа и се запътихме към въпросния площад. Оказа се парламентарния площад с много карабиниери по всички гради, улици и пр. Явно нещо много голямо се очертава?е да се случи на площада, където вече бе?е изградена сцена със страхотни цветни декори, символизиращ гръцки стил колони и покрив. За съжаление си оставих апарата в хотела, така че си останах само със все още свежите спомени в главата от цялата цветна еуфория предизвикана от декора и прожекторите дори от покривите на съседни на площада сгради. Присъстваха поне дузина ТВ-камери на Рай Уно. ?зобщо по всичко си личе?е, че тук ще да е най-вип местото в цяла ?талия в новогоди?ната вечер. ?ма?е район пред сцената с ок. 200 стола, който бе отцепен и в който все пак пускаха случайни граждани, чакащи на опа?ка от часове. Ако трябва?е да се наредим на чакащата опа?ка, ?анс да минем през полиц. кордон преди да се напълнат местата е нулев. Единственото, което знае?е Боги е че от вчера?ната репетиция музиката била потресаваща, така че да се озовем близко до оркестъра бе жел номер едно! По едно време се получи сдърпване м/у чакащите от часове основно пенсионери и новосформиралата се опа?ка от по-дръзки младежи, които се опитваха да минат през полиц. кордон преди да са хлопнали кепенците. В този момент видяхме златния си ?анс в средата м/у двете ни “враждуващи” страни да се прому?им и озовем в централната “ложа” на открито
След запълването местата по всички столове бяхме тотално заобградени и пазени от приидващите тълпи, докато ние спокойно си се разхождаме в ?ироко оградената ни част преди да започне концерта. Навсякъде се виждат военни и полицаи от видимо най-висок ранг, които участват в охраната на събитието и околните ни стратегически сгради, като парламента. Ние като вип-персони изчакваме седнали, макар и вече попремръзващи (но успокоението е че всички се гърчим), да засвири оркестъра. Към 10:30 вече почти всички места на самата сцена са заети, като на нея присъстваха поне 100 ду?и музиканти на всевъобразими музикални инструменти и десетки бек-вокали. Самия дядо Мориконе се появи след няколкото перфектни музикални подгрявки на оркестъра.
Включиха се прожектори, камери, декори, микрофони, музика… ?оуто започва! Стана като в ден на целия площад 100 на 100 метра голям. Първо на сцената излиза най-известната им ТВ-водеща, която често може да види? по типичните за Рай-уно ТВ-игри. Мадамата говори без капка потрепване от студ или превъзбуда – така се е тренирала по подобни събития, че е по-права и гладка в правоизговора си от струна! При представянето й на Енио Мориконе всички се вдигаме на крака, при посрещането му на сцената. ?маме възможността на живо на огромен екран да следим, как телевизионерите правят мега-спектакъл от дузината тв-камери. През цялото време така се синхронизират движенията им, че един път не се случва да снимат свой колега в акция. Грандиозността на музиката и това, което сътворяват в синхрон оркестъра е неописуемо! Мориконе така възбудено се клати в дирижирането си, че те кара да настръхне? да не би да получи някоя сърдечна криза – маестрото е видимо на поне 70год., но железарка както винаги! На екрана ?оуто изглежда дори в пъти по-грандиозно, задето операторите правят всякакви фокуси, като това да преплъзват с кран над главите ни с голяма скорост камера или пък притичващ оператор през сцената, който създава усещането за динамика от близък кадър. Качеството на огромния екран е като сълзица! Макар да сме близо до сцената, паралелното ?оу на ТВ-екрана е просто неописуемо добре режисирано и глави се клатят масово ту в посока към екрана, ту към сцената на живо. ?ма?е няколко камери някъде високо по съседните покриви, задето на моменти показваните кадри са умопомръчаващи, като сюжети – операторите и целия екип на рай-уно са просто динозаври, по това което виждах предавано на екрана.
Точно в 12 оркестъра изсвири химна, след което кратка почивка за тост в национален ефир. Не се чуха или видяха никакви сериозни фоерверки или пукутевици. Хората възприемаха часа и мястото, толкова нормално че последваха само по една-две приятелски целувки. А и местото, на което се намирахме не предполага?е никакво гаменско поведение, така че доста спокойно изглежда?е атмосферата първите няколко минути от новонастъпилата година. На?ият концерт бе в чест на няколко реда вип-персони най-отпред, както и за по-късното му предаване по националната ТВ на следващия ден. Все пак има?е и жив ТВ-мост м/у площада и рок-поп концерта в Римини, откъдето предаваха повечето телевизии, заради по-масовият характер на концерта там. През цялото време тече?е и организирана медийна кампания в подкрепа пострадалите от цунамито в азиатските държави, с изпращане на SMS.
След спектакъла се отправихме към ?спанския площад, откъдето започва и най-скъпата търговска улица в Рим. Времето си бе?е мразовито, но спокойно така че тълпите по всеки един булевард или улица бяха повече от нормално търпимото. Като цяло атмосферата бе преповдигната, като някои от по-хипарски настроениете държаха да се прояват като хвърлят пиратки и пр., но бързо се намесва навсякъде цъфналата полиция. На фона на София или ?станбул, новогоди?нито празнеснтво в Рим изглежда като пенсионерска разходка, с което силно се отличават от нас по сдържаността си в уличните прояви и вероятно за тяхно по-добро