Флоренция и Пиза

На 29.12 сутринта времето все още бе?е силно слънчасало с масителено-сини небеса, но според прогнозите ще ни тресат дъждове и облаци по-късно през деня… не си спомням вече, но се ре?и да се отскочи за през деня до Флоренция, на ок. 200км. северно от Рим. Преди това си се възползвахме от правото на закуска в хотела, която бе повече от прилична и богата. Сокове, чай, млека, топли сандвичи и кроасани, плодове и зеленчуци, всякакви пакетирани масълца, сирена и др. подобни хотелски хранителни дивотии, с които може?е и американец тежка категория да се нахрани!
Хванахме първия влак за Флоренция от Термини, който се оказа от тип ЕвроСтар, а специално за тях независимо от ?нтерРейл-а ни се налага да доплащаме по 12 евро за резервация. Качихме се във влака буквално в последната минута, така че резервации нямахме. Влакът бе?е препълнен, макар да бе?е от поне 20 вагона! Гратисчиите като нас киснеха при вратите, изчаквайки всички да си седната по местата за да търсят свободни такива. Самия влак разполага?е с удобна масичка почти пред всяко место за работа с лаптоп, както и контакт за него; актуално списание издавано от Трен?талия и куплунг за слу?алки, за избор на 5-6 радиа по време на пътя. В тоалетната има?е пък място да флезе цял БТР ебаси! Само дето ду? липсва?е все още, но пък има?е няколко ролки тоалет. хартия, течен сапун, со?оар, огромни огледала и чо?ма, дето средностастическия балканец може да се затрудни да подкара с тез фото-клетки. Почистването на тоалетната чиния е също толкова бързо и ?умно, като в кенефите по самолетите… другата огромна разлика спрямо на?енските си железници е липсата на така познатия ни до болка ритмичен звук на превъртащи се колела. В Евростар-а просто чува? едно леко свистене от допира на въздуха с движещия се с 160км/ч влак, като се пътува изключително удобно и безаварийно. Често може да ти се случи в на?енски си влак, докато чака? на вратата да спре влака, огняра или ?офьора на вагонетката според зависи, да те изсипе като бръ?лян чувал на земята от по-непремерена спирачка. Освен това трудничко може да се наспи? в Балкански влак по простата причина че се клатят като трабант по коларски път, а уж вървят по права като стомана линия
Стигна се и до момента с неизбежната кондукторска среща… Боги измънка нещо, че сме некви неориентирани явно и човека махна с ръка като да сме толкоз прости, че да ни съжали човек, така че се разминахме без глоба, която при подобна ситуация по-късно в Наполи сърбахме барабар с огризките.
Пристигаме във Флорениця при силно заоблачило се време, така че ре?аваме да останем за 1-2 часа, колкото на галоп да разгледаме квото има за зяпане. За това време разбира се стига само да направи? едно бързо кръгче до катедралата и площада със статуи на Леонардо Да Винчи. Помотахме се колкото да се отчетем, като били във Флорениця. Града не е особено атрактивен през зимния сезон задето в централната си част всички улички са доста тесни и при липса на ясно небе и каква да е зеленина придобива мистичнотта на филмовия Готън Сити от Батамновите поредици
Към 15ч. хванахме регионален влак за Пиза, на ок. 60-70км. западно от Флоренция. Пътят с влак е към 1 час. Пак само вписваме дестинацията си в ?нтерРейла и се метваме в желаната от нас посока без да чакаме за билети и без особено да ни пука колко далеч ще пътуваме, ?нтерРейл-а рулз!
Пристигаме в Пиза, което отвсякъде луха на малко и глухо провинциално градче с южняски привкус. Видимо доста по-бедно от видяното в Рим, Флоренция и Венеция с 2-3 етажно масово строителство, с често напукани като че ли от жаркото през лятото слънце, изкуствени палми по пътните артерии, спокойствие присъщо за пенсионерски рай и добре, че има туристи, които да вдигат гирлотия и изобщо да държат живинката в градчето. Т.н. двор на чудесата с всеизвестната наклонена кула, базиликата и гробницата се намират почти в другия край на града от гарата. Градски автобусчета има непрекъснато, в които всички пътуваха гратис без изключениее, дори турист-колегията от Япония. Когато все пак се престра?их да купя билет от ?офьора, човека повдигна рамене, като да казва че кой по дяволите купува билет тука бе идиот, седи и мирувай на топло.
Пред стените на “двора на чудесата” седят и се бутат като конски мухи амбулантни търговци с африкански загар, продаващи всякаква стока от добре познатите ни “руски” пазари в БГ.
В т.н. двор с размерите на почти футболно игрище са вместени базиликата, кулата и всички други културни останки в града, така че 2-3 часа за посещение на Пиза са повече от достатъчни. Най-редовната поза за всеки турист бе да се качи на един от тротоарните-пилони и да се прави че подпира или докосва кулата на заден фон. Повече от банално, но зарибяващо. Цялото “приключение” в Пиза се изчерпва с няколкото фото-кадъра и възможността да се покатери? на кулата с/у 10 евро – айде нема що, мога и на сън да катеря по нея. Отчетохме се и като видели прословутата кула и с влак от 19ч. се върнахме към Рим. Пиза е едно от тези туристически места, на което всеки отива по-скоро да убие време от престоя си в ?талия, а това пък е следствие от сляпото копиране мар?рута на други заблудени овце които предпочитат ?аблонния туризъм, пред нестандартния такъв.
С влак в 19ч. от Пиза се върнахме обратно към Рим, като за съжаление вече бе?е мрак, а мар?рута е изцяло в близост до крайбрежието и през деня със сигурност гледките от скалистата местност са депресиращо невероятни!