Нощувка в коридора във влака за Рим

Влакът, с който пътуваме до Милано се води регионален и като такъв разполага?е с добре познатите ни “каюти”. Слава богу, че са запазили нещо от доброто старо време, иначе ще?е да ни е трудно да си подадем спарилите чорапки, без да засегнем сърдечната дейност на съседите ни по неволя. Момента, в който завардихме едно купе и си изпънахме краката сме заспали моментално от преумора! Само помня, че по едно време ме обзеха некви студове и виелици деба… свих се под форма, за която и Йогистите не са мечтали За концентрирането на сгъстен въздух помагаха и повмирисалите ни се крака, чорапи и други израстъци от което поне в на?ета си кочинка бе?е малко по-топло от другите купета. Недай боже да влезе друг човек, го очаква?е обгазяване не до там носоприятно
Втора класа, в която пътуваме с местните влакове е все пак на нивото на първа-плюс в БДЖ-ейските – в купе са по 6 вместо по 8 места, имаме си пердета навсякъде, отделна лампичка за четене към всяка седалка. ? в ?талия си личи, че не са от най-високо ефеквитно работещите хора, дори по простичкия факт, че влакът ни бе?е поне 20 вагона композиция и на вагон по има-няма 20-30 пътници… в случая добре ни е до?ло, за разлика от ко?марът, който ни очаква?е по-късно с влака за Наполи.
Пристигнахме от Венеция на централна гара в Милано ок. 23ч. на 27.12.2004 Първото ти впечатление, е че се намира? в огромен, с размерите на футболно игрище хангар, който представлява един от многото перони. Самата Миланска гара е вну?ителна по размери и архитектура в частта си за продажба на билети, кафетария и пр. Всеки един перон е покрит с огромни ламинарии под формата на дъга, които създават усещането че се намира? в завод за производство на самолети. Веднага прави впечатление и в пъти по-голямто натоварване от хора, влакове и безделници наоколо ти. Планът ни бе?е, че уж Милано не е така туристически ориентиран или поне така си въобразявахме, така че ще има хотели и за по-скромни бюджети. За съжаление по това време никакви турист. бюра не работят, каквито има на всяка по-голяма италианска гара, така че се напънахме да търсим такси за центъра. Момента, в който излезохме от гарата ни нарамиха няколко полу-азиатски физиономии предлагащи таксиметровите си услуги. Само дето и най-скромно предложената ни оферта ни се стори космическа! Когато се консултирахме с един от ?офьорите се оказа, че едва ли не хотел под 40-50 евро на човек било някакъв отдавна забравен сън. Бегом обратно към гарата да търсим друг влак. Гарата затваря към 00:30ч., така че няма много време да му мислим… повечето оставащи за деня влакове са само регионални и някои, заминаващи за Монако, Париж и пр. дестинации, Швейцария… ама не се знае ако се направим на Бай Ганьаовци с билетите, важащи ни само за ?талия дали няма да ни перда?ат някъде… буквално си харесахме влак, в обратната посока към Венеция до Верона, отстоящ на половината разстояние м/у Милано и Венеция. Разстоянието до Верона по разписание ще се измине за 2,5 часа… общо взето търсехме най-далечната дистинация, уж да се наспим във влака – блянове и сънища, както ще се разбере по-късно, но в случая от опит и глава боли
Този път влакът бе?е некъв междуселски явно, задето няма?е кьораво купе… ще се спи с крака ?ироко отворени за публиката, но слава богу и този път вагоните бяха повече от самите пътници, така че някаква морална утеха, че няма да вмирисваме живота и на другите. Кондукторката ни бе?е неква пънкарка, която имам усещането че е било заставена да се включи в редиците на железничарите за назидание, поради чести бунтарски прояви. Намръщена, с прическа ала-салвадор-дали без никаква симетрия и отгоре на това ни прави забележка за чорапите явно! Каква наглост си позволява това момиче, та не знае ли откъде идваме… побръщолеви нещо на местния език, но както се пее в на?а много любима ми песен – като ми пее? донкеле, кой ли те слу?а.
В града на Ромео и Жулиета пристигаме към 2 сутринта. Навсякъде цари пълно мъртвило! Ни гара работи, ни човек се вижда, ни коли се чуват, ни дявол ебаси… пообиколихме в надежда за среща с хуманоид, но уви такъв не се мярна. Няква летаргия го в обвзела целия град. Тук определено няма да оставаме, така че се оглеждаме за некой заблуден влак да ни вземе в каквато и да е посока… слава богу има?е някакъв изтягащ се на перона влак от Мюнхен за Наполи. Само дето не знаем дали сега отива?е към Мюнхен или Наполи?! В самия влак също царе?е някакво мъртво вълнение, та може би защото бе основно със спални вагони. Качихме се без да знаем в коя посока отиваме, с надеждата че ако сме към Германия така или иначе ще ни изхвърлят на Швейцарската граница… Влакът потегля в 2:45 в някаква си посока, а ние уцелваме спален вагон, който е блокиран отвсякъде и волю-неволю се примиряваме с мисълта че незнайно колко часа ще спим в коридора капнали и вмирисани от умора! Самия спален вагон бе?е като част от космически кораб – навсякъде много светло и бяло, с всякакви диоди светкащи в различни цветове. Даже кенефа не успяхме да разберем как се отваря ебаси… спалните помещения също изглеждаха ултра-модерни или поне вратите им
Слава богу поне си бях взел ?алтето, така че като ще ставаме гарки, да не са съвсем ро?ави…
След близо 2 часа най-после спираме някъде си, което някъде си се оказва в Болоня, италианските територии слава богу. Не вчесани и раздърпани веднага щом спира влака слизаме да търсим друг вагон, с по-нормални за пътниците условия. След многократни пробези напред-назад по перона, докато намерим отключен вагон се докопваме до седящ такъв. Влакът си бе?е съвсем в кръга на нормалното тук с десетки вагони , така че една негова обиколка си е чисто маратонско постижение. А ние даже полу-сънени и полу-човеци успяхме да направим няколко кръгчета в търсене на отворена вратичка, така че Бен Джонсън да ми яде чепиците
Настаняваме се пак “удобно” на коридора, който вече не деляхме сами и потънахме в гемиите си почти през целия път до Рим, където пристигнахме чак към 8 сутринта на 28.12.