След последната спирка във Венеция на път за Рим, влакът меко казано се попрепълни. Факт е, че се налага?е да си играем на прескочи-кобила със секви индивиди по коридора, още по-неприятен факт е че какви да е свободни места да разтягане на крайници съвсем няма?е! Как да е нали сме упорито племе, Боги се зае да прерови целия влак за някое скри?но местенце по купетата. Повечето бяха оковани и затъмнени отвсякъде и секви нагляри вътре опънали се по на 3 места, а ние бездомниците няма къде даже да стъпим деба. Ша му се невиди и “европейската” халтура… аз се бях отчаял, че изобщо ще успеем да мигнем преди да се докопаме до някоя бекпекинг-яма в Рим, но нещес ли Боги се върна с благата вест, че места има, ама трябвало да минем само 5-6 вагона на някъде си… аз вече се бях настанил удобно с ?алтето си, удобно пред кенефа, така че ако ти трябва?е кольо-зета, ще?е да ти се наложи да се постиска?, защото поне в моята част кенефите бяха в отпуска. ?наче да си призная в един момент вече бях успял да намеря най-после удобна позиция… за целта са ви нужни следните инструменти: дебела раница, ?алте и по-възможност леко телосложение, в удобсвто на израстъците си, които ще се налага да повдигате напред-назад. Та значи опъвам си ?алтето м/у двата изхода на вагона, слагам си раницата в едната част, а краката повдигам в стойка “?а раждам, дръжте ма” подпряни на една от вратите… оказа се, че можело да се спи така, без да се усеща преумора от повдигнатите крака. Боги обаче ми развали рахата, като ме събуди сънен, докато още сънувах как прегръщам меки и топли завивки… ех мечти, реалността е жестока 
Как да е тръгнахме към заветното купенце с парче свободна земя, но за целта трябва?е да понесем мъмрейки ни псвусни на поне дузина езика от намиращите се полузаспали индивиди по коридорите, които се налага да прескача? и подритва? във всички посоки… признавам си стана ми неудобно, че ги тормозим горките хорица също толкова прецакани като нас, но всеки се бори за свободата си и е готов да понесе някои отрицателни емоции заслепен от крайната цел – свобоно место в купе, оле!
Вече почти се съмни, докато се настаним в купето, но всяка минутка по-нормални условия за сън в случая бяха благодат за ду?ата и сгърчените ни тела. В купето има?е само още един мълчалив индивид, на който бързо му се вгорчи живота от желанието ни да поразвържем маратонките си… добре че бе?е и студено, та смърднята замръзва?е още във въздуха
Събуждаме се някъде в предградията на Рим, навън некво щуро слънце грее та се къса! Нищо общо с мрачния север, от който идвахме. Небесата са сини, като отражението им в родните ни рилски езера! Не бяхме ре?или оконачателно къде да слезем – в Наполи или Рим, но след това което виждахме през прозорците си бързо стигнахме до финалната права… Рим, майна ни зове!
Към 9ч. пристигаме на централната гара Термини (не термити де), която на пръв поглед изглежда като останка от времето на развития комунизъм начело с брату?ката Фелини. ?нтериора все пак е здраво раздвижен в интерес на безбройните билбордове, заради които безпрепятственото ?офиране с скейтборд или ролери е силно затруднено в иначе огромната покрита гара. Силно впечатление ми направи и въздуха, напоен от приятни парфюми; мирис от пресни закуски и кафета; преобладаващо стилно облечените хорица; чистотата; тълпите туристи като досадни битове пълзящи и ровещи се навсякъде, изключая нас разбира се
Пероните (гарови такива) в Термини са към 25, като на всекин 30-40мин. “отлитат” по 20 влака кой къдет носа му сочи… видимо доста напрегната гара! След няколкото неизбежни “японски” снимки я пред влак, я пред гаров площад за спомен на поколенията, се отправяме към голямата табела tourist info. Шит хапенс, задето тълпите бяха сносно дълги, а нас такива чакалници не ни ловят… все пак има?е свободни служителки за hotel reservation, където празното може би значе?е че разумния пътник, никога не търси резервация още на гарата, задето е нормално да ти отрежат главата откъм бедрата нагоре. Ама ние нали сме пичове-балканци, нас каква въдица ни хвърли?, все я захапваме барабар с въдицата и въдичаря за мезе
Уж казахме че търсим хотел само до 15-20 евро на човек, а след няколко минутки се оставихме да ни убедят да платим до 50евро на човек! Ре?ихме да останем 5 дни, като 2 от нощувките са в 1, а другите 2 във втори хотел и двата близо до гарата, като във втория ядохме дървото барабар с “лозовите” му листа, както ще се разбере по-късно. Планът ни бе?е да се оправим с по 300 евро за 10 дни, който план бе?е грубо погазен, задето Боги открехна че тайничко взел каче, в което скучаели само още 600 евро, а поне при нас краткото но ясно изречение “имал, дал” за съжаление важи в пълна сила. Пък и след 48 часа като маймуни по влакове и паланки, си склонен да плати? повече от необходимото за елементарните ти нужди.
Първият хотел е на има-няма 5мин. от гарата, за по 27 евро на човек в 3-звезди със закуска. ?злизаме от гарата с карта така любезно предоставена ни безплатно за ориентация до хотела, като пред гарата се намира една от централните градски автобусни спирки и е малка лудница… все пак прави приятно впечатление, че въпркеи трафика и хората лудницата е в пъти по-цифилизована от Софийската такава – без клаксони, без миризма на газове и в пъти по-малко ориенталски, напрегнати физиономии.
Намираме хотелчето си, което е в квартал с поне 100 още, така че може и пазарлъка да работи, ако си достатъчно отворен. В хотела ни посреща индиец, който любезно ни кани да поизчакаме да се освободи стая – хотела е на 6 етажа, с асансьорна клетка като едновреме?ните мафиотски филми от Чикаго. Видимо ме е била предвидена изначало, но зарад големите и мързеливи задници на туристите са се принудили да позагрозят стълбищното си пространство, което освен това е и напълно замрежено, недай си боже някой пиян турист да помисли че скача в небеса от розово масло и благоденствие. Представите ми за семеен бизнес в ?талия се поизвратиха, след като се вижда че хотел с 50-60 стаи, може да се нарече малко семейно бизнесче в ?ирокия център на Рим. На фона на 4-5 стайните семейни хотели в Банско, тука?ните ми се струват като част от голямата корпорация
?наче поне има?е свободен компютър с ?нтернет, на който киснахме докато се освоби стаята ни, та заредихме с актуални байтове от случващото се по света и у нас.
Явно нещата със стаят ни се позакучиха, така че оставихме багаж и дрипи и се разходихме наоколо, и преди всичко до близкия супермаркет да живнем малко! Към 12ч. най-накрая се настанихме, като стаите бяха повече от прилични за представата ми за 3-звезден хотел! Климатик, тв, много кърпи, страхотни завивки и меки матраци, напитики, тел., подобо отопление, страхотна баня! След като се оттърсихме от цялата насъбрана ни се кал и пот, излезохме да видим що за чудо е Римското, като интензивно сме се ?ляели до към 8 вечерта, но за Рим една снимка е хиляда думи
Вечерта се разчертаваха уж карти за мар?рута през следващите няколко дни, но като всеки друг план и този ще?е да си остане просто план. Боги дава?е зор да се ходи до Помпей още на следващата сутрин, аз пък да си останем в Рим, който едва ли може?е да се разгледа и усети просто за 2-3 дни. В Рим може да се купи еднодневна карта за 4 евро, с която може да се ползва неограничено метро, всичките видове автобуси, трамваи и тролеи… бе разбирай всичко! Макар че специално за автобусите, ако ще се правим на балкански тарикати може и безплатно да си се ползват – ?офьора обикновено няма билети, с което поне си намирате моралната утеха че се возите гратис. Пък и като гледам масово туристите пропускаха да си купуват билет, а и през целия ми престой в Рим кьорав контрольор не видех. Друго си е да се сблъска? с на?ите си контролни-мутри особено в София, където са особено добре “възпитани” и така вежливи, да те изтезават психически докато не си плати? ако съгре?и?. Така общо взето винаги има ?оу-програма по софийските бусове за сметка на някой клет пътник. Как да е за Рим ми е думата, че общо взето не е проблем да се ползват автобусите, за преход от една на друга забележителност.
Вечерта успяхме да се домогнем и до Ватиканския площад, където навсякъде входа към галерии, музеи и катедралата е безплатен, стига да се вредите до 5 следобед! Навсякъде другаде из Рим както си е редно за една развита пазарна икономика, капитализираща си културните богатства си има такси от 5 до 20 евро. (6 евро за вход в Колизеума примерно). Като всеки пренаселен с туристи град за всеки по-известен обект е добре човек да има няколко изли?на часа за висене по опа?ки, като най-трагично положението е за Колизеума където е добре и столче да си вземете, да не би варици да развиете на вените от кръвонасищане в права поза. След Ватикана се прибрахме в хотела, уморени но доволни
Само дето последните поне 24-30 часа бях с затоврени обувки и чорапи, така тежко напоени, че при захвърлянето им към банята веднага залепнаха на стената 
Навихме няколко часовника, недай си боже да изпуснем бленуваната ни нормална закуска в хотела и заспахме со кротко, со благо с пуснат ТВ за нощен фон