Обратно към Балканите с ферибот към Албания

На 1-ви сутринта след като сме висяли до към 3-4 по улиците, спахме до към 11ч. С особена радост се изнесохме от хотела не по-късно от 12, до когато и трябва обикновено да са освободени стаите. По план трябва?е да стигнем нощес в Бриндизи, едно от най-южните пристанища почти до самия ток на боту?а, откъдето да търсим ферибот, безплатно включен като част от ?нтерРейла до Патра, Гърция.
Влак има?е към 14ч., така че имахме още 1-2 часа за кратка разходка до площад Венеция. По тротоара се меркат всякакви търговци, като един от тях особено добре успява?е да привелче хорското внимание – предлага танцуващи хартиени фигурки! Гледам и не вярвам – малки анимационни герои, изрязани от хартия, които преплитаха крака под ритъма на случайно избрана музика. Както и да го погледне? тва си бе?е ненормално физично явление. Мургавия търговец предлага?е по 3 фигурки за 10 евро. Достатъчно бе?е и най-малък проявен интерес, за да почне да те зарибява допълнително с отстъпки за “търговски” количества от 5 фигурки за 10 евро. Аз и Боги определено се хванахме на въдицата и вече бяхме стигнали да 5 евро за 3 фигурки, когато все пак хитрите ни балкански натури взеха превес и търсеха, къде се крие трикът. Може?е да гледама танцуващите хартийки, само на определеното от продавача место. Опитваме се да хванем фигурките в ръце и да ги поставим на друго място да потанцуват, но пича яко се издразни, задето му развалихме цялата “магия”. Оказа се, че тези уж танцуващи хартийки се движат хаотично заради някакъв тип магнит поставен замаскирано на касетофона. За малко да си купим 3 нищо и никакви хартийки за 5 евро, но не би!
На площад Венеция, както обикновено цари една суматоха от туристи и местни, които се опитват да си вър?ат ежедневните неща като пазаруване и придвижване, но заради огромния брой туристи, крачещи и перещи се навсякъде движението е доста затруднено, докато ги изчаква да се провлачат от едно място до друго. Денят отново бе?е просто райски – синьо небе, страхотни пухкавки облаци и пролетно слънце! Как само не ми се мърда?е от Рим… но плана си е план, колкото и да се импровизира все трябва да се доберем и до България обратно, още повече че Боги бърза?е отново да си наглежда бизнеса, който макар и много успе?ен бе едва в 8-ия месец от своята търговска реализация. В 14ч. хванахме ЕвроСтар-влак за Бриндизи – пътят е само 8 часа!
Във влака случихме на още няколко британски туристи, които пътуваха за фериботната линия в Бриндизи. Не липсваха и доста албански физиономии, пътуващи за ферибота от Бари към Дуръс, като Бари е по-голямото и по-скъпо пристанище, но пък и само на 200км. от албанския бряг. Към 19ч. влакът пристигна в Бари, като съвсем ненадейно ре?ихме, че именно от Бари искаме да търсим ферибот за Гърция – уж като по-голям и богат град, може да има даже по-начесто фериботи.
На фона на провинцията, която наблюдаваме през влака докато прекосяваме от западния към източния бряг Бари изглежда доста по-богато и уредено! Наполи, пък даже и Флоренция отчасти все едно са гета на фона на добре уредените сгради, пътища, паркове и пр. в Бари. По всичко личи че се намираме в много по-добре уредена и богата част на ?талия, от това което може да се види в централните й части и на юго-запад от Рим надолу чак до Сицилия. Цените по заведения и сладкарници изглежда са също толкова високи, колкото в Рим! Преобладаващото население са видимо добре сложени пенсионери. От гарата до фериботния терминал са цели 2км., които изминахме пе?а минавайки по цялата централна търговска улица, с палми, пейки и коледни украси в изобилие. Само дето толкова бяха дезориентирани, че на няколко пъти объркваме посоката към ферибота и ходихме като гламваи в продължение на почти километър в гре?на посока. Целият трафик в града вече бе?е замрял към 20ч., като се виждаха основно почистващи комунални коли. Въздухът в града бе като след роса на Балканите – толкова свеж и приятен! Шанса да разгледаме сутрин няма?е да имаме, така че каквото отнесем от нощните си впечатления това ще да е. В ?талия не изпитва? страх да се обърнем към местен полицай за помощ в ориентацията или дори само да го попита? колко е часа, за сметка на все още първобитното понякога отно?ение на на?енските си към тези, които уж трябва да защитават. Така че редовно при загубването ни се обръщаме към тях и обикновено са достатъчно отвзичиви към туристи и граждани да помогнат (не могат да се мерят с турските полицаи, особено от провинцията, които дори могат да ви заведат с колата си до търсеното място – личен опит!)..
На фериботната гара бе тихо и спокойно, като в килер! Тук таме се мяркат служители, които обаче и грам английски не знаят, както и повечето италианци дори сред младежите им, така че трудно се разбираме какво искаме и търсим. Обикаляме като гламави по някакви огромни по размери плаци за товари и пр., като най-сетне стигнахме до 3-4 добре осветена и изглеждаща изцяло остъклена сграда. Оказва се, че това е чакалня и офис за търговци и агенции занимаващи се изцяло с фериботите за Гърция. Само дето е заключено и тихо, като да са ги поразили със смъртоносен газ. Денят е 1 Януари, неделя с което може би си обясняваме обстановката.
Срещнахме още две заблудени ду?и – корейка и кореец, които също търсеха ферибот за Гърция. Настига ни кола, на служител към терминала, който без грам английски но с жестовете на професионален мим ни дава да разберем че ферибот няма да има следващите 2 дни! Честито ебати. Корейката се отказва и ре?ава да се върне в Милано, а Корееца е все така надъхан да продължи ка