За нещата,които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

След като пристигнахме на гарата си оставихме багажерията под ключ за 4 евро на човек до 5 часа. Залата, в която буквално ни захвърляха багажите бе просмукана от влага, навсякъде пооголени стени, рафтовете не са подменяни поне от 15-20год., но това не пречи да се таксува по “европейски” стандарти
Отправяме се пе?а в посока Сан Марко площада, не че го знаем къде е но острова изглежда на пръв поглед не толкоз огромен, така че пе?а ще дирим… Навсякъде по улици и навеси висат американски джуки с техните отрочета, които се превъзнасят, като да са попаднали в кралската военна флотилия. Още по-сме?но бе, че масово бяха обути с нещо като боту?, обвит с найлон – явно са им казали, че това е остров и има опасност от наводнения, та да се пазат… младежите разбира се веднага го бяха обурнали и на модно явление обвивайки се с различни на цвят и височина найлони. Общо взето по това време на годината Венеция изглежда барикадирана от американци. За съжаление явно маркетинга с времето си е казал думата и туристи никак не липсваха, дори в облачния и студен ден, от което надеждата ни да намерим сносен хотел на ниска цена до 15 евро се изпаряваха стихийно Continue reading →

Словения от Април, 2004 е член на ЕС, но затова пък границите и със по-старите страни-членки ще си останат поне още 2-3год, както бе в случая ни при преминаване на Словенско-?талианската граница при Сезана. То от цялата тази работа с граници и простотии може да стане? колекционер на печати за показ на поколения 1-2 след нас, когато такива обита?ки изпълнения може би няма да съществуват Проверката на лица и документи става на самия влак, като италианските карабиниери нещо не ме харесаха с боядисаната ми коса в паспорта и натуралитета ми, в което състояние се намира?е косата ми. Карабиниерите ми се сториха некви раздърпани такива, с неугледен вид без видимо да им дреме за това… словенските им колеги определено бяха по-стегнати и прилично облечени. Понеже уж влизаме в т.н. по-европейска държава, предполагам и самите митничари се изживяваха като национални герои, които пазят портите към обетованата земя, така че видимо се попрестараваха в проверка на документи и пр. Бавим се ок. час с всичките му малоумни проверки и превъзнасяния за митнически контрол. При навлизането си в ?талия влака се задвижва на по-висока скорост, на може би поне 120-140км/ч. То и самият път до Венеция лутащ се в близост до морето е доста по-безпрепятствен от балканските терени, задето е една огромна равнина надолу чак до Бриндизи. Бързо се вижда и разликата м/у една балканска държава и едно силно развита икономика като италианската, където няма стърчащ заводски комин, който да не плюе някаква химия, както и по обработваемата земя навсякъде, дори до самата линия на железницата. Първото ми по-силно впечатление бе че строителството изглежда по-хаотично от това на словенска територия, както и че самите къщи са с по-елементарни геом. фигури. Във влака се появяват нови конуктори, този път служители на Трен?талия. При проверката на ?нтерРейл билетите ни, никой никога не иска да удостоверяваме с паспорт, че ние сме поименните му притежатели. Обикновено изискват да сме вписали предварително мар?рута, по който пътуваме, дата и час на тръгване. Едно че ако пътува? всеки ден с ?нтерРейл ще ти излезе по-изгодно, второ че може да се качи? на абсолютно всеки влак – със или без резервация, като при тези с резервация рискува? понякога да те глобят с 20 евро, както ни се случи в Наполи.
По пътя до Венеция, след първоначалните гледки от влака към индустриалния и грозен град Триест, са основно селскостопански пеизажи, всякакви производствени халета и пътища, по-добре изглеждащи и поддържани от тези на траковете за самолети на родните ни летища
По пътя влака се понапълва, като приятно впечатление прави по-свежото и стилно облекло на стари и млади. Почнаха се едни ?алчета, едни парфюми, едни модни изгъзици, които все пак са приятни за окото на фона на грубата балканска мода от джинси и евтина блузка. При навлизането ни във Венеция първо минаваме през континенталната му част, или през самия град, който изглежда досто грозновато на фона от слънчевите картини на площада Сан Марко. Допълнително гледката се утежнява от всякаквите му химии и комини стърчащи наоколо и бълващи дим, като за новогоди?но задимяване на градини и паланки.
На гарата в централната част на града слизат повечето, като за старата част на града оставаме малцина туристи и заблудени щрауси. Времето си бе?е силно заоблачено и студено. Последната спирка на влака е на централна гара в островната част на града, като преди това се клату?каме с 10-15км/ч по моста, който ни свързва с континента. Докато се движим по моста, който е на не повече от 2-3 метра над водата, има? чуство че всяка по-голяма вълна всеки момент ще ни цапърдоса!
На гарата цари някаква типична лудница за всяко претъпкано с туристи место – всеки гледа едновременно на 4 посоки и се чуди, в коя да поеме. А и самата гара изглежда някак си депресиращо затъмнена и потулена, макар да е с размерите на футболно игрище.

Момента, в който прекосихме в Словенска територия се почват едни алпийски пеизажи с полянки, планини и накацали къщурки, от които бързо ти минава ленивостта, в която изпада? след 20 часа на едно и също място. От влака в посока Любляна се наблюдават добре измазани къщи навсякъде, с коледни украси дори по тераси и прозорци; чисти корита на реки, много добре поддържани пътища ползвани от видимо повече нови коли; алпийска планинска зеленина, която най-малко очаква? да види? в зимно време и по-чист и ароматен на свежест въздух за разлика от този, който вирее в равнините на Хърватска и Словения зиме време. Селата и градовете изглеждат доста по-разхвърляни по американски в малки кварталчета с къщи накацли по всякакви планински склонове, което е и често срещано в съседната им Австрия. Неизбежно Любляна малко нару?ава това ти впечатление заради огромния брой къщи и соц-блокове, в близост един до друг.
Пристигаме на време, като по чудо и в учуда на може би самите железничари към 8-9ам
По целия ни мар?рут в Словения раме?е, така че пропуснахме да се правим на японски туристи, като пристигнахме. Първите по-силни впечатления за балканската ми натура бяха добре отоплената централна гара, с приятен аромат на току що изпечени кроасани с привкус на кафе-еспресо
Гарата е малка, но съвсем практична и много чиста! Хората ми се сториха много по-спокойни от ежедневните мутри, които наблюдавам в Пловдив или София, по-добре и по-стилно облечени, а девойките определено са конкуренция на вечно прехвалените ни момичета!
Второто, по неприятно впечатление за тънките ни джобове, е че цените са си доста западно-европейски! Малък сандвич към 1-1,5 евро, мляко – към 1 евро и пр. Но за сметка на това всичко изглежда много по-добре подредено и уредено! Модерни влакове с заоблен дизайн на мотрис-муцуната пъплят м/у Словения и съседните и държави, както могат да се хванат и бързо влакове идващи от Австрия в посока ?талия.
Резервирахме си места за влака до Венеция в 11ч., което въпреки ?нтерРейл-а струва допълнително по 3,5 евро на човек за ок. 200-250км. Влакът, с който пътуваме е категоризиран ?нтерСити, доста модерна вагонетка за разлика от вечно смърдящите балкански влакове! ?махме 2 часа свободни, така че първата ни работа бе да се надрусаме с малко интернет-котик в първата зала, която намерим. Такава има точно до бюрото с турист. информация на гарата, където за 1 час излиза към 2 евро и свързаност от ок. 5мбит/с на компютър към световния ?нтернет за зала от има-няма 10 компютъра! Младежът на касата, говоре?ете много добър английски, така че проблеми няма, както и да свие? съвсем законно колкото ти диплянки и бро?урки ду?а поиска за туризма и атракциите в Словения на всякакви езици и теми! Бих казъл добро попадение за рекламиране на словенските турист. услуги, задето в тази зала май само чужденци се зарибяваха. След като набързо си проверихме финансовите резултати от yoosms и host.bg съответно, имахме още няколко минути за новини и простотии из Нет-а, така че bbc.co.uk бе първата ми новинарска инстанция, откъдето мисля разбрах за голямото земетресение в същия или предния ден в ?ндонезия. Не се зачетох, за да не се натоварвам изли?но, в така ентусиазираното ни импровизирано пъте?ествие до момента.
Разходихме се за кратко и до старата част на града… навсякъде добре очертани пътеки за велосепедисти и пе?еходци, коли паркирани само на посочение за целта места испокойно разхождащи се хорица, на път за офиса или магазините наоколо. Видимо няма?е много други туристи в града, така че преживяването е доста близко до това, което е ежедневието за повечето словенци. ?зобщо много добре уредено градче, на фона на неугледността на коя да е друга Балканска столица, с изключение може би и на Загреб.
Разделихме се с Любляна и хубавите му жени с влака за Венеция в 11ч. До границата с ?талия оставаха по-малко от 1-2 часа, а целия ни мар?рут е към 4,5 часа.

На 26.12.2004 заедно с Боги хванахме влака в 10:45 сутринта от гара София в посока Любляна, Словения. Линията е подновена от няма и 2 седмици, така че не се очаква да има много пътници по нея. Пътят с влак е близо 20 часа, през Белград и Загреб. Билетът от София до Любляна е 80лв. + 30 за легло, което е доста неконкурентна цена спрямо цените на автобусите и времето за което те изминават това разстояние. С ?нтерРейл може да се ползва 50% намаление до страната, от която става валиден билета ни, в случая зона G – Словения, ?талия, Гърция и Турция. Continue reading →

We just came back from Thesaloniki, Greece this morning with the night train. For just 350km. it took it 9 hours to arrive in Sofia mostly due to border delays. Bogi got really tired so he is staying in Sofia but I paln to embark on another shorter trip around Turkey for the remaining days of my InterRail ticket – another 5-6 days. The travel itinerary was changed dramtically in the last few days – instead of going from Brindisi, Italy with a ferry to Patra, Greece in the last moment we resolved on going to Albania instead. Albania was a really crazy place! It’s hard to imagine that it’s a country on the European continent. However we escaped from the country within 24 hours – I did fear staying in Tiranna overnight so we took whatever bus available (more like a furgon-taxi) to the border city of Korcha with Greece and then to Thesaloniki.
Now the rough plan is to go to Turkey and embark on a route involving Istanbul – Ankra – Nis – Konya – Aifun – Izmir – Bursa – Istanbul. I have no idea if it’s possible to make it within 5 days traveling only with the local trains but I’m about to understand very soon
Will resume my economic overview of the development in Bulgaria and makes sense most to me when I come back at around January 11th, 2004.

I embarked on a 10 day trip to Slovenia, Italy and Greece on the 26th of December, 2004.
I’m traveling along with a friend of mine from Sofia – Bogi, and we plan to make an extensive trip around the western part of Italy.
Right now I’m writing from Rome, where we found a really nice hotel at a reasonable price of 30euros per night which is considered very cheap for a 3-star hotel just next to the main station.
No paln was drawn so most of the travel around is on a pure improvisation and that’s why we had some great difficulties getting down to Rome. Anyway so far we got to see partly Florence, Pisa, Venice and more to be seen from Rome next morning. The weather is just great cosnidering what it’s like these days on the Balkans!
Much of Italy didn’t suprise me much but Rome is just wonderful and full of life whereas the other parts of Italy during the winter seem more asleep somehow.