Наполи – чаровният, престъпен юг ;-)

На 30.12 си останахме цял ден да обикаляме из Рим… спомням си само че още рано сутринта към 10 до към 8 вечерта нон-стоп (индийски-коноп ) се ?ляех безметежно. Разделихме се с Боги, задето той пък не си носе?е фото-апарат и само го изнервях със стотиците си спирания за поредния кадър.
На другия ден мнозинството ре?и да се ходи до Помпей. ?цо Ганев – немеца ми бе?е надул главата, че Помпей било някакво супер-нереалистично место с вкаменени тела на хора; сгради и пр. Така ни бе?е подпалил бу?оните, че едва ли не очаквахме да видим светата тройца вкаменена. Хванахме ЕвроСтар влак в посока Наполи, като този път нарочно пропуснахме да си купим резервации, макар да са задължителни за този тип влакове. Разчитахме, че пак ще ни се размине като по пътя за Флоренция, ама то човек пръстче като ти подаде, не значело че трябва и цялата ръка да му налапа? Влакът бе?е фра? деба и ние като провинили се гледахме виновно към неколцината свободни места. ?махме си още няколко дружки правостоящи, като един от тях се оказа украинец на ок. 50год., типичен икономически имигрант, който като от трън та на глок прескача през зимата към юга в търсене на работа. Повода за сега?ното му пътуване към Наполи бе за среща с роднини, а украинците в Наполи наброявали над 40хил.! Успяхме доста да си полафим за общите несгоди и на двата народа, както и за многто ни културни прилики заради които се уважаваме и без да съжителстваме непремено. Аз уж бях почнал да уча руски в началото на Ноември, но така се вдървих от зор да кажа нещо коректно, че даже не можех да се представя коректно. А и толкова много промивка съм понесъл с американо-английския, че всяка руска дума произнасях с акцент на реднек от аризона. Стигна се до така не желаната ни среща с кондуктора, като в първия момент бе?е “тя” – много чаровна девойка с южня?ки тен и невинно, сицилианско излъчване на току-що попаднала в мръсния индустриализиран свят. Абе общо взето щях да си платя глобата без много да се дерзая, ама не ще? ли всеки, който подлеже?е на финансов ?амар, минава?е през ръцете на друг кондуктор, по-закръглен и твърд към съгре?илите пътници. Опитахме пак номера, че в последния момент хващаме влака, както наистина пак се получи, но само ни погледна с леко изкривена вежда на лявото око и се впусна да пи?е по некви хартиени пе?кири, докато ние продължихме с дообясненията си. Както обикновено английската им подготовка стига до там, че да кажат словом и цифром какво дължим като глоба… по 20 евро на калпак! Отиде ни бюджета за ядене деба
Украинеца също го ?амардосаха с 20 евро, така че дружно отпразнувахме събитието, като го ударихме на съркастични и откровени разговори за италианския темперамент, начин на живот и пр.
По пътя за Наполи се открояват предимно голи чукари, по които склонове красиво са накацали селца и градчета… нещата като инфраструктура видимо също се вло?ават, като на моменти пътната маркировка е отписана напълно, с боклуци покрай пътищата и асвалт като цветно килимче. Самите сгради също изглеждат по-бедни, с често напукани фасади и простори висящи във всички посоки! ?мам чуството, че тук основното им задължение е да перат по цял ден, нещо което рядко се вижда по на север от Рим нагоре. Макар и доста пооголени планините земята се обработва досами скалите по всевъзможни склонове! Баба с мотика така и не забелязах, но е приятно за окото особено българското такова, да види как всяка педя земя се култивира. При наближаването на Наполи, прави впечатление начина на застрояване в мегаполиса – сгради в преобладаващо светли тонове, с маса дрехи по просторите, много нагъсто застроени една връз друга зарад терасовидността на целия район благодарение “скулптурните” възможности на Везувий и компания по време на вулканичен екстаз. На фона на Рим града видимо изглежда в пъти по-западнал и беден. При навлизането ни в самия град, влакът навлиза по релсите на градското метро! Баси въпрос на време е в някой слънчев изпепеляващ ден да слънчава отговарящия за синхронизацията движението на метрото и пристигащите влакове, които се налага да се движат по едни и същи линии и така да се стигне до недай си боже колизия… ълна дивотия е метро и междуградски влакове да се движат заедно по едни релси!
Слизаме на последната от 4-те гари в Наполи, като украинеца бе така любезен да ни насочи накъде да продължим за Помпей.
Веднага правят впечатление олющените метро-станции и по-изтормозените хорица ни наоколо, гледащи ни с подозрение. Навсякъде е наклепано с графити в огромни размери! Явно има или е имало достатъчно безработни младежи в района в продължение на години.
Общо взето липсват напъни за улеснение на новодо?лите туристи бързо и лесно да се ориентират какво има да се види в града и околията. Купуваме билет за градската железница/метро, която ще ни отведе до гр. Помпей на ок. 17км. от центъра на Наполи. Във влака или по-скоро метрополитан-метрото се подвизават доста често съмнителни фигури, което те кара да мисли? че пътува? в посока на някое гето. ?злизаме на повърхността, като графитите по стените продължават километри! Тва си е постижение сравнимо с напъните на Да винчи и Микеланджело ебати. Метро линията се движи близо до морето, като се редуват невероятни пеизажи от планини, метрополия и скали в морето. Личи си че в Наполи е изхвърлено доста гръцко семе, задето строителството е типично за съседката ни – нагъчкано с безброй тв-антени, слънчеви-батерии и потници по просторите
След близо час клатене по метро-линията стигаме спирка Помпей, поне на 15-20 спирки от тази, от която се качихме. По пътя се понапълни основно с позакръглени девойки и младежи, които като че ли отиваха на вечеринка по градинки и храсталаци в уж по-романтичния Помопей
Навън пече едно ми ти слънце все едно е късна пролет! Зеленина до колене и небеса безкрай… ебати якото време бе?е майна! Ама явно всички бяха така слънчасали, че няма?е кой да питаме къде по дяволите е античния град или както там му се казва. Градчето буквално се е срастнало с Наполи, като в далечината на ок. 10км. на север се виждат и двата кратера на Везувий, които отдалеч изглеждат като купчина натро?ени въглища. А самия град на изток от морето в покрайнините си е заобиколен от 2-хилядни планински върхове. Със сигурност потресаващи пеизажи по залез или изгрев слънце.
Градчето е малко, но с много южня?ки привкус – малки улички, сгради и коли, любовни двойки прегърнати навсякъде още в ранната обед, закръглено-пълнички девойки, сочна зеленина по средата на зимния сезон, напукани фасади от изпепеляващото лятно слънце и свежи аромати от портокалови дървета. Цените в градчето са повече от приятни – поне двойно-тройно по-евтино от Рим, почти на цените в България!
Закусваме с някакви местни сладки?и, които са твърди като камък – местен специалитет. ?мам усещането, че се намирам някъде в Созопол в разгара на сезона му – лениво, красиво и спокойно ежедневие цари наоколо.
Стигаме до “старопрестолния” град, на 5мин. пе?а от централния площад. Купуваме си входен билет от по 10 евро и влизаме през портал, с ограждения като на селскостопански двор. Целият античен град е отцепен от градския пеизаж посредством стотици кенари, създаващи зелен пояс като от оазис в пустиня. Античния град е с размерите на средно голямо градче. Повечето от руините са възстановени последните 40-50год., като успе?но е възстановена повечето от някога?ната урбанизираност на селището. ?ска си цял ден ако трябва човек да го разгледа добре иначе всичко става на бегом от едни останки до други за да се вместим във времето преди затварянето му в 16ч. Пък и ако си без местен гид все едно просто гледа? руини, гръцки колони и каменни зидове. За цялото богатство на Помпей снимките говорят повече.