Под звуците на българска музика, Венеция

След като пристигнахме на гарата си оставихме багажерията под ключ за 4 евро на човек до 5 часа. Залата, в която буквално ни захвърляха багажите бе просмукана от влага, навсякъде пооголени стени, рафтовете не са подменяни поне от 15-20год., но това не пречи да се таксува по “европейски” стандарти
Отправяме се пе?а в посока Сан Марко площада, не че го знаем къде е но острова изглежда на пръв поглед не толкоз огромен, така че пе?а ще дирим… Навсякъде по улици и навеси висат американски джуки с техните отрочета, които се превъзнасят, като да са попаднали в кралската военна флотилия. Още по-сме?но бе, че масово бяха обути с нещо като боту?, обвит с найлон – явно са им казали, че това е остров и има опасност от наводнения, та да се пазат… младежите разбира се веднага го бяха обурнали и на модно явление обвивайки се с различни на цвят и височина найлони. Общо взето по това време на годината Венеция изглежда барикадирана от американци. За съжаление явно маркетинга с времето си е казал думата и туристи никак не липсваха, дори в облачния и студен ден, от което надеждата ни да намерим сносен хотел на ниска цена до 15 евро се изпаряваха стихийно
Пробвахме се в 1-2 бардака кво ще поискат и минимума бе 30 евро за 1-звезда хотел! Мискини такива, наз бедните балканци да обират искат, ама и ний се не даваме без бой. В мрачното време трудно провокирах глада си за фото-перспективи, но квото съм заснел съм го попрецакал задето е снимано на 200 или 400 ISO и всичките ми фотоси са станали едни гранулирани, като от пясъчен пъзел.
За разлика от предния път когато съм бил във Венеция през 2000г., сега поне не смърде?е на канални отпадъци, така че разходка из тесните улички със стотици малки магазинчета пълни с туристически джунджории е доста по-освежаващо и романтично, на фона на преминаващите гондоли с крякащите в тях музикални инвалиди. Венеция си заслужава да отиде човек да се прави на романтичен и влюбен, но всякакви търсачи на силни усещания ще бъдат силно разочаровани – то такива просто нема как да има. Така че за повечето разходка във Венеция е колкото да се запи?ат в редиците на посетилите го, за чесене на самолюбието си. ?наче ако имате достатъчно парички определено престоя във Венеция може да бъде и по-силно запомнящо се – като се пробвате за 50 евро на час с гондола, като си наемете местен гид да ви разказва на у?енце кое какво е и каква му е историята, като се отдадете на гуляене и опитате всякаквите им там местни манджи и питиета… ама за такива, като нас с гро?ове в джобовете по-скоро ще си останете с повърхностни визуални впечатления, като повечето аматьори-туристи наоколо ни
Та така докато си се мотахме напред-назад по кривите и тесни улички не ще? ли се спряхме под един навес уж да се прикрием от рамящия дъжд, недай си боже да ни стопи. ? докато висим джуки под този навес разбира? ли, се чуват некви български звуци и стенания… брех мама му стана ми любопитно да бъда откровен. Почнах да слухтя и да издължавам ухото си в посока на музиката, която така силно звучи с българска реч. Стигнах до вратата на малко магазинче за дрехи на килограм, над която врата има?е вградена тонколонка… та като се заслу?ах се чуваха некви денс-ритми примесени с вокала на жена, говореща български така както го познавам
Да отиде? във Венеция и да те посрещнат с родна реч… благодарим на кмета, общината, радиата и всички други замесени в тази афера
Боги после сподели, че май става въпрос за едно италианско топ-поп парче, в което участва и българката Светла, които изживявали своя ренесанс като доскоро?ните Драгостеа Дин-Тей от съседна ни Румъния.
Борихме се да открием площада Сан Марко сигурно 2 часа пе?а – ей боги тия криви улици немат ни край, ни начало! Готино е че така попада? на всякакви потулени местенца, които само запалените венецианци знаят явно. Така примерно попаднахме на тузарски ресторант, в който си има?е на живо пианистка, която ми подкосява?е краката от грацията и професионализма, с които изпълнява?е мелодии на Бетовен, Щраус и други такива пичове от класическата ?кола. Седях пред прозореца на ресторанта, битер гавро?овец и се разтапях от докосващите ни мелодични звуци… бе?е толкова романтично, както биха се изразили братята Американци
После пък попаднахме на малка катедрала, а то такива определено не липсват за това малка, средна и голяма са си съвсем в кръга на нормалното при описанието им, в която има?е изложба от цигулки на местни майстори – някои бяха на по 400 години! А вътре как си седи? се носят едни ми ти венициански класически ритми, на представените автори… седи? си в центъра заобиколен от цялото това множество почти древни цигулки и др. музикални инструменти; дълбоко вди?ва? от атмосферата на едновреме?ните доджи и кралски особи и се оставя? на звучащата ти наоколо класическа музика да те носи в облаците… и в този момент изръмжава спътника ти, който здраво те заземява, като ти казва че нема време, да се спасяваме
Как да е прословутия площад е разконспириран след близо 3 часа ходене пе? като некви хали навсякъде. ? тамън пристигаме и прогнозите на италианския ни любим синоптик – Сигорно Че Вали се сбъдват на 101%
Като некви бедни църковни ми?ки на връщане пазарим от първия мернал ни се супермаркет секъв джънк-фууд, колкото да залъжем и позапълним дебелото черво. Пак с питане на всеки 100-200м. успяваме да се върнем обратно на гарата към 7 вечерта, където усещахме как положението се вло?ава задето ни хотел, ни баня сме виждали последните близо 48 часа. Явно евтино трудно щяхме да открием, така че не ни остава нищо друго освен да спим по влаковете. Ре?ихме, че ако отидем в Милано пък може и по-тънко да минем с нощувката, които ни детски мечти скоро съвсем щяха да бъдат унищожени. Хванахме влак за Милано, отстоящ на ок. 250км. от Венеция и за на?е съжаление и най-бавния влак в тази посока ще?е да измине разстоянието за най-много 3 часа. Та в този ни момент предпочитах да си се возим в добре познатото ни БДЖ, което ще?е да си ни лю?ка поне 5 часа
С ?нтерРейла не ни дреме особено къде ще се качим, така че е достатъчно да си хареса? дестинация и се качва?. Докато си чакахме за влака отворихме едни ми ти софри на гаровите пейки, битер като гларуси. То бяха едни хлебове, кренвир?и, бисквити и млека и секви други по-малко или повече ронливи хранителни запаси. Настана мазало в на?ата си гарова копанка, но си изчистихме като “авропейски” граждани, нали ?а ставаме ся казват. Само дето съседите ни по неволя, местни индианци бяха така разкопали, че смърде?е на 361 градуса! Беха некви тийнове, дето явно в изблик на хипарски вълнения ре?иха, че ще е интересно да позамърсят наоколо напук на по-възрастните. Така че гледки, като от тази на гара Подуяне са си много и често възможни дори на централната гара във Венеция…