На път за Словения с Ориент Експрес, БДЖ

На 26.12.2004 заедно с Боги хванахме влака в 10:45 сутринта от гара София в посока Любляна, Словения. Линията е подновена от няма и 2 седмици, така че не се очаква да има много пътници по нея. Пътят с влак е близо 20 часа, през Белград и Загреб. Билетът от София до Любляна е 80лв. + 30 за легло, което е доста неконкурентна цена спрямо цените на автобусите и времето за което те изминават това разстояние. С ?нтерРейл може да се ползва 50% намаление до страната, от която става валиден билета ни, в случая зона G – Словения, ?талия, Гърция и Турция.
Бяхме единствените пътниви в спалния вагон от София до Любляна през цялото време! Пътуването бе много романтично заради постоянно затопления ни вагон, който се отоплява?е на въглища и от време на време закъдявапе целия коридор битер като в едновреме?ните Ориент-експресовци. Освен ние, има?е и отговарящ за спалното железничар на БДЖ, който принципно отговаря за билетите на пътниците си, да ги представя по границите и пр. Бе?е на ок. 60 год., жизнен и весел човек.
Когато тръгнахме времето в София бе типично балканско – мразовито, облачно и мъгливо с мирис на сгура навсякъде, като че ли всеки на печка се топли в града… общо взето депресиращо време. “Каютата” ни бе за общо 4 ду?и, с чисти чар?афи и мивка. На моменти параджията така се престарава?е, че спокойно си спяхме в зиманата нощ и на отворен прозорец. Към 12ч. бяхме на българо-сръбската граница, където забавянията са едни от най-уморителните на балканите изобщо. Забавихме се близо 2 часа за да си начесат главите малоумните ни митничари, които в общия случай на балканите си приличат по манталитет и поведение с генетична точност. До Белград нищо интересно, като изключим че ни “залепиха” нови сръбски вагони с местни индианци, така че бе?е интересно да пообикаляме из съседните вагони, които бяха неотоплени и с обзавеждане модерно за влакове някъде в началото на 60-те на 20 век. Та един вид на?ия вагон се воде?е В?П-персонаж, задето си бяхме отоплени, с килимче в коридора и никой освен нас няма?е право да влиза в него
В Белград пристигнахме 6-7 часа след границата с 1-2 часа закъснение по тъмно, където само ни прекачиха към друга мотриса в посока Любляна. Белград през прозореца на влака изглежда еднакво зле със София, за тези които са пътували в посока София – Благоевград и невъобразимото сметище по протежение на линията. На гарата типични балкански ЖП-ейци, които чоплят нос и удрят с чук по влака, все едно са бити с мокър парцал. Толкова много си приличат на?ите и сръбските ЖП-ейци по неугледна немърливост и липса на желание за работа, че ако се бракосъчетаят може да ги обвинят в кръвосме?ение. В самия Белград е трудно да се разбере, че само преди 1-2 дни е било Коледа, заради липсата на каквито и да е символики по по-официалните сгради видими от влака.
Вечерта освен да се наспим, друго няма какво да се прави и гледа в призрачно тъмните безснежни нощи на Балканите
Основният тормоз е когато приятно си се унесал от ?ума на ритмично задвижваните влакоди колела, някой здраво да затресе по вратата, както се случва?е често до преди границата с Хърватия – Словения. Общо взето нямахме никакви проблеми задето видимо бяхме некви заблудени туристи, с големи раници и смърдяща на чорапи стая, така че бързо ни оставяха намира дори сръбските митничари, които имат навика да търсят под вола теле, като начин да крънкат пътуващите за разни ру?вети. Най-голямата изненада е когато, след като сме минали целия този балкански бермудски триъгълник ни посрещат митничарите на Словенската граница при Добова. Доста по-вежливи и спретнати, с видимо по-спокойно и неизмъчено ежедневие, както и с по-цивилизовано отно?ение към пътниците или поне към нас, като туристи. Другият признак, че вече се намираме в по-уредена и цивилизована държава е по-честата поява на коледни украси по улици, къщи, сгради, гари и пр., както и много добре поддържаните откъм чистота гарови перони, дори на граничните такива като в гр. Добова.