В мрачния и дъждовен неделник се доверих на Топ 250 класацията на imdb, за кой филм да гледам тази вечер, като търсих филма да е продуциран най-рано от 2000г. насам, иначе ?ансовете да бъде намерем по торентите спада драстично.
Хвана ми окото “The Departed” от 2004г. и без много да се зачитам се доверих на “?нтелигентността на тълпите” изразена под оценка 8.6 от 10, което при голям обем гласове обикновено изолира всички частни случаи на крайно разочаровани и крайно екзалтирани фенове.
Потърсих го в актуалната за географските ни ?ирини торент-търсачка – замунда.нет и за по-малко от 20мин. е свален! ?деята на торентите е наистина страхотна, но за тях друг път…
Целта на този пост е да “увековеча” в дебрите на ?нтернет страхотното ми възхищение от сценария, главните герои и режисюрата! Чак след края на филма разбирам, че режисьор е Мартин Скорсезе, което би ми повлияло на трезвата оценка ако знаех преди да го гледам, именно защото се възхищавам на страхотния му киномайсторлък! Главните роли са възложени на редица дне?ни звездни величия, като Джак Никълсън, Леонардо ДиКаприо, Мат Деймън и др.
Начина на протичане на събитията е изключително драматичен и изненадващ; на моменти се чувства? излъган, че филмът ще приключи без happy end, което никак не се връзва с неписаните правила на холивудското кино. Всичко си идва на мястото по много елегантен начин, но за да разберете за какво става въпрос… гледайте филма, ще ви възбуди сетивата!
Топлото време, съчетано с разголените тела, почти повсеместната отпускарщина завладяла държавата и възможността за айляклък, където и да погледне?, пречат зверски на личното ми емоционално състояние да бъда така енергичен за креативизъм и работа, каквито ме спохождат по всяко друго време на годината. Август месец вижда? как всеки се е отдал на деребействане и слънчеви бани, а види? ли аз да се боря за откриването на нови бизнес хоризонти. Да, ама не! Чове?ката ни природа е способна да ни контролира, така както и свекървата не може да те нареди. Ако можехме да удържаме амбициите и енергията си да създаваме и подобряваме всичко заобикалящо ни, щяхме съвсем да сме се киборгизирали, а света да е един много скучен и ужасно подреден свят. Добре, че тук по южните ?ирини здраво ни напича лятно време, та може да забавим темпа на развитие и да се отдадем на животец, кой както го разбира. Замисляли ли сте се, че рядко, ако изобщо се случва да се роди Айнщайн по на?ите и още по-рядко по южните ?ирини. Чове?ката ни природа не понася да бъде препичана на слънце, резултатите от които са една особена унесеност и умора, лекуващи се само с още повече сън или здрав адреналин.
Преди да посетя Сан Франциско съм си го представял, като един южня?ки град, който се случва да е изключиние от правилото, че на юг мозък не вирее. Когато го посетих, горе-долу по това време миналата година, ме лющи студен бриз и много слънце! Самият град е разположен в хълмист район, потъващ в Тихия океан причина за така известните сутре?ни непрогледни мъглявини в района. Убеден съм, че преобладаващо ло?ото и мъгливо време в Сан Франциско да е изиграло “катализираща” роля за концентрацията на толкова много и успе?ни ?Т бизнеси на едно място. Лично аз се чувствам най-енергичен, когато не се разсейвам от околната среда, подтикваща към сексуални емоции, деребетлък и др. тип мързелящини. Ще устискам още малко, да свър?им работата си по новия portokal.bg и стартиране на desk.bg, колкото и да не ми е в помощ времето. Лесно си вдъхвам енергия в най-омихлюзените ми ситуации, като се самонавивам, че само още малко и ще си позволя заветното пъте?ествие до ?ндия, където да го ударя на релакс, екзотика, преоткриване на себе си, нови приключения и емоции в силно одухотворените земи на далечния ?зток.
от Светлана ГЕОРГ?ЕВА @ dnevnik.bg
Колко бири са необходими, за да се подкара една кола? А това количество на колко водки е равносилно? Питам, защото абсурдът по пътищата вече е пълен: рекламни лица на кампанията “Ако си пил – слез” карат пийнали, вместо да слизат, районни съдии – също, ?офьори на междуградски автобуси закусват с алкохол, ресторантите и баровете са пълни с клиенти, които след малко ще се качат на колите си поне на една бира. Как може човек да е сигурен дали автомобилът, с който се разминава, е управляван от нормален човек, който има легално придобита книжка и не е пил? Никой няма гаранция, че ще закара децата си живи от точка А до точка B.
Един естонски вестник онзи ден писа, че полицията хванала 20-годи?ен сляп ?офьор, без книжка и пиян. Навигирал го негов приятел също без книжка, но поне зрящ. Сама по себе си случката би била куриоз във всяка държава и е забавна заради първата част на съобщението: “Полицията хванала…”
В България примерите са все по-рядко забавни, а ситуацията по пътищата – все по-безнадеждна. А тя е такава, защото: 1. пътищата са ужасни, 2. ?офьорите са неразумни и самонадеяни, 3. КАТ работи на принципа cash and carry, 4. присъдите за причинени катастрофи са сме?ни и въобще не могат да подействат възпиращо. Сяка? се намираме в кола, чиито спирачки са отрязани, и летим по нанадолнището. Continue reading →
I admit it. I’m a Facebook junkie. I have been a fan of Facebook.com, the social networking site that connects you to your friends, since it began in 2004.
At first, it was only available to silver spooners at Harvard University. Eventually, it worked it’s way through the Ivy Leauge, the Big Ten, and by the time I was graduating, finally became available at Emory University.
When I was graduating, I faced a dilemma. In a few short months, I and all of my friends would be going our separate ways, many of us traveling to other parts of the world.
Many of those friends were people I saw in passing — in the cafeteria, in the bookstore, between classes. While many of those friends had different social circles, and we didn’t necessarily “hang out,” I genuinely enjoyed the short moments I had with them throughout the course of my day.
By the time I graduated college, I had about 25 “great” friends; people with whom I hung out regularly, went on Spring Break with, etc. However, I had about 500 “good” friends. How could I possibly be able to stay in touch with all of them? Continue reading →
Съвсем негласно, само сред колеги и приятели стартирахме Desk.bg, за който имаме амбициите да превърнем в онзи ужасно полезен онлайн инструмент, с който намирането и поддържането на връзка с бив?и съученици, отдавна разпръснали се по света приятели или просто бърза справка за кой какво прави от настоящите ни такива да стане по-лесно от всякога. Сайтът е в алфа-версия, при която досадните, малки проблеми убиват ефекта от дългосрочно замислената добавена стойност от ползването на сайта. В ?нтернет прекарваме близо 60% от времето си в някакъв вид комуникация, така че не е учудващо огромният успех на всичките му видове сайтове за запознанства, социуми, чатове и пр.
Деск.бг ще е този инструмент, с който лесно и бързо да научаваме всичко ново около мрежата ни от познати и търсене на отговори, от доверени за нас хора, за най-различни социални казуси, съпътстващи битието ни.
Michael Moritz, the venture capitalist who built a personal $1.5 billion fortune discovering the likes of Google, YouTube, Yahoo and PayPal, and taking them public, may seem preternaturally in tune with new media. But it is the imprint of old media — books by the thousands sprawling through his Bay Area house — that occupies his mind.
“My wife calls me the Imelda Marcos of books,” Mr. Moritz said in an interview. “As soon as a book enters our home it is guaranteed a permanent place in our lives. Because I have never been able to part with even one, they have gradually accumulated like sediment.”
Serious leaders who are serious readers build personal libraries dedicated to how to think, not how to compete. Ken Lopez, a bookseller in Hadley, Mass., says it is impossible to put together a serious library on almost any subject for less than several hundred thousand dollars.
Perhaps that is why — more than their sex lives or bank accounts — chief executives keep their libraries private.
more@nytimes
13 BG простотии
Напоследък всички медии тръбят, че бъдещето на планетата е застра?ено. Като основни източници на заплаха са посочени глобалното затопляне, озоновата дупка и замърсяването.
?ма обаче още един поразяващ фактор, за който не се говори, а той е най-опасен.
Това е Глобалната Простотия.
Ние живеем, заобиколени от хиляди простотии, свикнали сме с тях и нямаме сили да им противостоим.
България също е дала своя значим принос в глобалното изпростяване. Прилагам списък на 13-те фатални български простотии:
към простотиите..
Преди 2 седмици мой приятел и бизнес партньор празнува рождения си ден, като за целта се събрахме да отпразнуваме цял взвод на хижа 9-ти Март в Стара Планина, встрани от прохода Златица – Етрополе на райско местенце! Същия ден, преди вечерното хижуване летях с 4-местно самолетче от София до Казанлък с Боги и Слави, като аз и Слави си бяхме чисто и просто случайно попаднали електрони за курса на Боги по курмуване. Цялата им ?кола от 4 самолета отиваха на авио?оу, което по-скоро бе повод за кебапчета и бира с други летци на малки самолети от страната, отколкото безплатен сеир за публиката. Един от летците от “на?ата” ?кола (Свилен на възраст ок. 50год.) направи някои зверски акробатики с летящата си ма?инария, като издигане на голяма височина и свободно падане стотици метри или пък последователно заъвртане самолета на 90, 180, 270 и 360% преминавайки на 100-120 над земята. Този ?емет сви ?апката на всички преди и след него, като сега е частен преподавател за начинаещи летци на малки самолети (3-5 местни).
По-вълнуващото, за мен лично, си бе?е самият полет от частната авиобаза на 20-30км. източно от София до Казанлък в “ескадрила” от 4 самолета. На отиване летях с Боги, стар?ия пилот и още един курсист в самолет Чесна. Качваме се в самолета по маркирана пътечка на едно от крилата. От близо изглежда стресиращо крехка цялата сглобена железария или по-скоро някакъв вид леки сплави от които е конструиран. Сядам отзад, като има свободен чифт слу?алки, без които ?ума те вкарва в емоционални кризи от това ще ни бъде ли 
Ако някой е имал допир до noise-canceling любителски слу?алки на Bose ще разбере как почти изцяло утихва ?ума от перките. Стар?ия пилот превключва на обща честота с другите 3 самолета, за да си съгласуват действията кой след кого излита. Процеса на подготовка за излитане трае към 10-15 минути – запалване, завъртане на перките, изчакване за всевъзможни обортомери и показатели на таблото на пилота да достигнат определени стойности преди да потеглим към 600-700м. писта за излитане. През това време в слу?алките си проследявам всички разговори м/у пилотите, които са ту ?еговити, ту сериозно наставнически (особено от Свилен, командир на малката ни ескадрила). Малко след излитането ни, Свилен се свързва с авиодиспечерите в София отговарящи за полетите и на аеропорт София, за разре?ение да летим в посока Казанлък м/у Стара планина и Средна гора. Докато ни дадат разре?ение, на?ият пилот превключва на гражданска честота и слу?аме разговор м/у пилот на пристигащ от чужбина Боинг 737 с авиодиспечерите на английски език. Continue reading →
