Няколко незабравими уикенда

Преди 2 седмици мой приятел и бизнес партньор празнува рождения си ден, като за целта се събрахме да отпразнуваме цял взвод на хижа 9-ти Март в Стара Планина, встрани от прохода Златица – Етрополе на райско местенце! Същия ден, преди вечерното хижуване летях с 4-местно самолетче от София до Казанлък с Боги и Слави, като аз и Слави си бяхме чисто и просто случайно попаднали електрони за курса на Боги по курмуване. Цялата им ?кола от 4 самолета отиваха на авио?оу, което по-скоро бе повод за кебапчета и бира с други летци на малки самолети от страната, отколкото безплатен сеир за публиката. Един от летците от “на?ата” ?кола (Свилен на възраст ок. 50год.) направи някои зверски акробатики с летящата си ма?инария, като издигане на голяма височина и свободно падане стотици метри или пък последователно заъвртане самолета на 90, 180, 270 и 360% преминавайки на 100-120 над земята. Този ?емет сви ?апката на всички преди и след него, като сега е частен преподавател за начинаещи летци на малки самолети (3-5 местни).
По-вълнуващото, за мен лично, си бе?е самият полет от частната авиобаза на 20-30км. източно от София до Казанлък в “ескадрила” от 4 самолета. На отиване летях с Боги, стар?ия пилот и още един курсист в самолет Чесна. Качваме се в самолета по маркирана пътечка на едно от крилата. От близо изглежда стресиращо крехка цялата сглобена железария или по-скоро някакъв вид леки сплави от които е конструиран. Сядам отзад, като има свободен чифт слу?алки, без които ?ума те вкарва в емоционални кризи от това ще ни бъде ли Ако някой е имал допир до noise-canceling любителски слу?алки на Bose ще разбере как почти изцяло утихва ?ума от перките. Стар?ия пилот превключва на обща честота с другите 3 самолета, за да си съгласуват действията кой след кого излита. Процеса на подготовка за излитане трае към 10-15 минути – запалване, завъртане на перките, изчакване за всевъзможни обортомери и показатели на таблото на пилота да достигнат определени стойности преди да потеглим към 600-700м. писта за излитане. През това време в слу?алките си проследявам всички разговори м/у пилотите, които са ту ?еговити, ту сериозно наставнически (особено от Свилен, командир на малката ни ескадрила). Малко след излитането ни, Свилен се свързва с авиодиспечерите в София отговарящи за полетите и на аеропорт София, за разре?ение да летим в посока Казанлък м/у Стара планина и Средна гора. Докато ни дадат разре?ение, на?ият пилот превключва на гражданска честота и слу?аме разговор м/у пилот на пристигащ от чужбина Боинг 737 с авиодиспечерите на английски език. ? двамата докарваха английския с дебел акцент, но това не пречи да се разберат за основни параметри на полета и как да заходи за най-благополучно кацане. Свилен, отново гръмко се включва в слу?алките с общо взето със същия наставнически тон към авиодиспчера, с който е към екипа си от 4 самолета. На кратко му дава да се разбере, че няма да чака повече заради разчетения ни план за гориво и си отпра?ваме в посока Казанлък, при което диспечера леко прикипял ни отпраща да си чукаме главата с друг по-ниско в йерархията диспечер от провинцията в Долна митрополия. Прехвърляме се на честота с диспечер от Долна митрополия, който по лежерния му тон става ясно, че я има-нема регулира по дузина полета дневно – военни или селскостопански и рекордно топлия ден, в който летяхме съвсем го бе?е докарал до просъница още в 10ч. сутринта. Същия този следобед слънцето ни бичува?е с 41C на авио-полянката в Казанлък!
Летим със средна скорост ок. 250км/ч., а малките размери на самолета те карат да съпреживява? и усеща? полета, като да си кацнал на огромна муха, която непрекъсано се снижава и изкачва във въздуха. Летим на височина ок. 2500-3000м. в безоблачно време и видимост 10-15км. заради маранята от адската горещина долу. Няма климатик или каквито и да е отворени прозорци и единственото, което ни охлажда са естествените температури на височина 3000м., което пак не е достатъчно, щом всичко което докоснех увлажнявах от силно потящото ми тяло – едно от температурата, но май-повече от притесненията ми, че с тези летящи бръмбари, успяващи да надлъжат земното притегляне, сме на един възду?ен “?амар” живот. На моменти мотора на самолета, като че ли тотално спира за да обере от натрупната инерция и това са моментите, в които неволно пред очите ми се върти цялата филмова лента на живота и се моля да има продължение.
За съжаление не взех фотоапарат със себе си, така че запазвам страхотните гледки на 200-300м. над най-високите върхове на Стара планина само за себе си, докато не бъдат заличени от безмилостния Garbage collector на мозъчните ми гънки
След 40-45мин. полет долетяхме над нещо, като авио-полянка в покрайнините на Казанлък, а малко преди да кацнем прелетяхме над потопен от хора, пързалки и басейни аква-парк, за който не съм и подозирал че съществува тук (до огромното имение на сем. Кълвачеви – Кълвача газ).
На авио-?оуто присъстваха повече моторни планери, отколкото самолети, но това не попречи на Свилен да покаже, на всичко което е способен и 20 минути да закове погледите на всички във въздуха!
След авио-акробатиките се отдадохме на пълен релакс в аква-парка. Аква-парка е сигорно най-пипнатия във всички детайли, който съм посещавал в България, огромен и пълен до козирката в съботния, изпепеляващо горещ ден! В аква-парка се размазахме от кеф, а тепърва ни предстое?е дълга незабравима вечер обратно до базата в София и вечерния купон на хижата до ранни зори…