За нещата,които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

Малко преди да кацнем в Дока с полета ни от ?станбул, от самолета се откриват десетки километри осветени пътища, без видимо сериозен трафик, ако изобщо! Арабите от персийския залив са си навили на масрафа и след стотици години роболепничене имат всичко необходимо, за да се глезят с обществени благинки, немислими и за на развитите икономики (в САЩ уличното осветление го бива само в големите градове). ?ма нещо смайващо красиво и въздействащо от безкрайно осветената магистрала, в пълния мрак на пустинята. Настръхва?, като си помисли? с какви мащаби действат арабите в сравнение с примери в България, където строеж на метро ни отнема 20 год. (в Делхи с 8мил. ду?и за 3год.), строеж на магистрала – 10год. (съседна Турция строи същите километри за 1год.), а проблема в БГ определено не е липсата на пари.
Кацаме на летището в Дока в полунощ на 29.12.2007, което както може да се очаква е осветено безумно и безогледно
Температурата е към 10C и първите тръпки ме побиват от мащабите на летището и факта, че всичко наоколо – летище, самолети, летищна инфраструктура е ново и лъхащо на пари в голям изли?ък! Малък недостатък е че никъде не видях ръкави на изходите към самолетите, все още. Самото летище е услепително осветено и веднъж влезе? ли забравя?, че изобщо е вечер. Посрещат ни лениви митничари, с доста сухарски вид. Горещините по тези ?ирини се изразяват в перманентна ленивост, още повече когато не е проблем да наеме? една индийска провинция да ти вър?и черната работа.
Повечето пътници от самолета сме транзит за други дестинации. На летището си има PC kiosks, с безплатен интeрнет, за пътници от първа класа ?умно рекламирана от Катар Ер бизнес-lounge със spa процедури! Пу?ачите са силно низвергнати, като пу?енето е позволено само на определени затворени помещения, в които стените са силно пожълтели, а аромата на сгъстен тутюн може и слон да обърне в съня си. Летището е денонощно отворено, като са взели много добри идеи от световните гиганти, като Heathrow – тихи помещения за доспиване с изтегнати седалки и меки възглавнички, меки подови настилки за обтягане на воля. ?ма богат избор от фри-?опове със стандартни тъпотии, като парфюмерия, алкохолицизми и пр…. следва продължение, трябва да се поспи да му се невиди

По приятно стечение на обстоятелствата до Хонг Конг и обратно пътувахме с Qatar Airways, за които само благи думи се чуват, a сега ни предсто?е сами да се убедим за какво ми е баба думала
Отлетяхме към 18ч. 28.12.2007 (лична историческа справка) с нов 300+ местен Airbus. От всичките авиокомпании, с които съм летял Birtish Air остават най-високо в личната ми класация за цветове и цялостен подбор за интериора на самолета. Важно е интериора да излъчва ведрина, необходима да преодолее? психическия срив при първите “сътресения” по време на турболенция, когато света ти е крив, а близките пред очите, прожектирани като на филмова лента. Qatar Air поставям по средата за цветови подбор в интериора, но на първо по обслужване, забавления в самолета, лично пространство, цялостен усет за лъскавина и блясък, разнообразие на предлаганата храна. Факт, е че Катар е едно малко емирство от 11хил. кв. км. (1/10 от БГ) В Персийския залив и цялата територия е в/у огромни полета от газ и петрол. Емирството е с БВП от ок. $30’000 на човек ($3’300 за БГ, 2006г.) в Топ 20 на света, с приказно богат емир в Топ 20 на света и ред други благинки произтичащи от тази щедрост на природата. Така, само преди 10год., в просъница емира се ре?ава, че е време да помисли за внуците си, като изгради алтернативни приходоизточници на петрола и газта. Днес, QatarAir са в Топ 4 на света най-престижни авиокомпаний, сред първите клиенти на Airbus 380 (побира цяло родопско село, барабар с едрия им рогат добитък) и поръчани общо 120 самолета. За 2007г. се надяват да обслужат към 5мил. пътници през Дока, за 2015 според плановете им са за има-няма 10 пъти повече – 50мил.!
Богатите емирства имат огромен емигрантски поток, предимно временно пребиваващи работници по хилядите амбициозни строежи в Залива и това в съчетание с отварянето им към света за туризъм, бизнес, развлечения им е създало идеалните предпоставки да се пробват да бъдат N1 транспортен хъб от Азия към Европа, Африка. Катарците имат и още едно огромно предимство – могат да предложат конкурентни цени на равнище подобаващо за първа класа – все пак горивото си е тяхно, така че защо да не го ползват в надмощие с утвърдените авиокомпании с предлагане на първокласно обслужване и екстри.
Стюардките са облечени в стегнати костюмчета с прилично дълга поличка (малко над коленете), носещи нещо като фуражки на главите си, а при мюсулманките сред тях и съвсем ненатрапчиви “воали” под тях. ?зобщо визията им е точно такава, каквато съм си представял още от пъпчивите ми младежки години, когато фантазийте ми за приключения със стюардка, волно заключени в миниятурните им тоалетни на борда са били в пика си. Веднага ми направи впечатление, че уж арабска авиокомпания, а няма видимо присъствие на арабски лица сред стюарди и стюардки. Повечето (ако не всички) са подбрани с генетични белези от далечния изток до източно европейци (включително българин, в полета Хонг Конг – Дока). ? как да има, като всеки новороден в Катар се ражда с петролен кладенец в задния си двор – конвертируема ликвидна валута в буквалния смисъл на думата
Няма спор, стюардите бяха подбрани доста добре – винаги стегнато-приветливи, като всеки път ти сервира я хубава, интелигентна тайланда, друг път европейка с почти арийски красиви черти по лицето. Най-голямата изненада е наличието на голям LCD екран пред седлаките ни (преносимите dvd players не струват в случая) и най-зверската entertainment-система, управлявана с дистанционно или touch-screen – избор от над 150 филма от всякакви жанрове и езици, наличие на игри в мрежа (посочва? номер на седалката за multi-player и цъка? с някой Super Mario), стотици музикални албуми, интернет достъп (допъл. си плаща?),много други глезотии като мар?рут на полета и кратка информация за държавите по пътя (въздуха де), карти с zoom-in опции и само господ знае още колко неща има?е в т’ва небесно чудо – накратко наречено Onyx entertainment system и QatarAir основателно се хвалят с най-добрата подобна система в света. С часове може да прецъква? филми, като включват и live tv streams някак си. Все пак, за да добавят сол в раната на спътниците ни в първа класа предлагата в добавка и dvd playback с избор от над 20 най-хитови филма през седмицата в света! Друго интересна подробност, е че цялата система се управлява под Linux – като включва? екранчето си първото, което вижда? е прословутото пингвинче-дундурче. А що оптика използват за да сервират на всеки пътник отделни видео/аудио стриймове кратуната не ми го побира! Абсолютна мания!
Полета ?станбул-Дока е към 6 часа и с тази джаджа, въпреки умората в разлика от времето и хронично недоспиване, през целия полет се хващам да прецъквам както само инфантил може да обикаля безпредметно по каналите.
?ма много детайли от подбраните служители, през чисто новите самолети, избора на храна, та чак до факта, че в тоалетните ползва? парфюмерийни сапуни на Келвин Клайн, Диор вместо просто течен сапун, които ме караха да се чувствам превъзбуден (положително настроен) през целия път. Рядко в друг самолет (Lufthansa също) ще похапвате с истински ножове, вилица и лъжица неръждавейки, които са доста естетични и подлежат на изчезване

следва продължение…

Мине, немине и се присетя че блога съвсем съм го окепазил от занемаряване. От времето на последния пост ми се случиха някои страхотни лични преживявания.

Заедно с още няколко приятели от София и Пловдив (цели 8 парчета) и благодарение инициативата на Боги Павлов съумяхме да съпреживеем духа на град, като Хонг Конг в навечерието на 2008г. Отпътувахме с минибусче за ?станбул на 27.12.2007 – Боги, Шани, Васко (Цинцев), Антон (ViruS), Галя, Слави (freefaler), Гери и моя милост. Времето бе?е чудно, така че никакви проблеми по пътя, като по препоръка на Шани хапнахме в Хасково в местен тузарски ресторант, с традиционен балкански интериор и манджи вкусни, вкусни, та да си откъсне? пръстите от лакомия!
?нтересен факт, е че за Хонг Конг, като граждани на ЕС, визи не ни трябват, освен ако не ре?и? да отскочи? до континентален Китай. Хонг Конг си имат автономни институции за финанси, полиция, емиграция и така поне до 2047г., като Китай отговарят основно за опазването от спама (flood) на полу-грамотни китайци от континенталната част и международни политически отно?ения. В Хонг Конг населението е 95% китайци, но от онези по-демократично и пазарно ориентираните.

Работата ми в сферата на ?нтернет е създала кофти привички, като да мисля многозадачно дори, докато пи?а, заради което ще се появяват не съвсем на място лирични отклонения

Та, след чорбаджийското хапване и пийване в Хасково перда?им на път към на?ата приветлива, подредена и запомняща се граница при Свиленград / Капъкуле. Настроени сме положително от очаквания път, така че не разбрах дори кога сме минали този граничен пункт на третото хилядолетие.
В ?станбул пристигаме по тъмно, където поне още 2 часа си дирихме хотела. Пътуваме заедно поне 4-ма заклети geeks и въпреки ползването на безумни джаджи на електрониката в съчетание с ?нтернет достъп в roaming и gps позициониране с maps.google се оказва, че най-добрия начин да си намери? хотела в транспортна джунгла, като ?станбул е като ползва? традиционни, доказани методи, като чичко-бак?и?ко.
Хотела ни се намира в квартал с преобладаващ контингент от ба? будала-туристи, като нас, но в близост до всички обичайни забележителности, така че на следващата сутрин до полета ни в 4pm за Дока в Катар, мятаме крачоли из Синята джамия, пълним джобовете с безмислени джунджории, за отчет с малки подаръчета пред близки, крайни и още по-далечни роднини. В 3ч. се изтипосваме на летище Ататюрк, което е показателно за мащабите и амбициите на съседна Турция в създаването на колоси за икономиката си.
Пътуваме с Qatar Airways с връзка в Дока, като в свободното време на летището човек може да ползва безплатен wireless ?нтернет или да провисне джуки, обикаляйки грандиозното по мащабите си летище и впечатляващи с декора си от фонтани с неон и светлини, с едничката цел да привлекат вниманието ти за пазаруване в някой от duty-free магазините, често привличан и от воайорски подбуди към подбраните красавици асистент-продавачки