Мине, немине и се присетя че блога съвсем съм го окепазил от занемаряване. От времето на последния пост ми се случиха някои страхотни лични преживявания.
Заедно с още няколко приятели от София и Пловдив (цели 8 парчета) и благодарение инициативата на Боги Павлов съумяхме да съпреживеем духа на град, като Хонг Конг в навечерието на 2008г. Отпътувахме с минибусче за ?станбул на 27.12.2007 – Боги, Шани, Васко (Цинцев), Антон (ViruS), Галя, Слави (freefaler), Гери и моя милост. Времето бе?е чудно, така че никакви проблеми по пътя, като по препоръка на Шани хапнахме в Хасково в местен тузарски ресторант, с традиционен балкански интериор и манджи вкусни, вкусни, та да си откъсне? пръстите от лакомия!
?нтересен факт, е че за Хонг Конг, като граждани на ЕС, визи не ни трябват, освен ако не ре?и? да отскочи? до континентален Китай. Хонг Конг си имат автономни институции за финанси, полиция, емиграция и така поне до 2047г., като Китай отговарят основно за опазването от спама (flood) на полу-грамотни китайци от континенталната част и международни политически отно?ения. В Хонг Конг населението е 95% китайци, но от онези по-демократично и пазарно ориентираните.
Работата ми в сферата на ?нтернет е създала кофти привички, като да мисля многозадачно дори, докато пи?а, заради което ще се появяват не съвсем на място лирични отклонения 
Та, след чорбаджийското хапване и пийване в Хасково перда?им на път към на?ата приветлива, подредена и запомняща се граница при Свиленград / Капъкуле. Настроени сме положително от очаквания път, така че не разбрах дори кога сме минали този граничен пункт на третото хилядолетие.
В ?станбул пристигаме по тъмно, където поне още 2 часа си дирихме хотела. Пътуваме заедно поне 4-ма заклети geeks и въпреки ползването на безумни джаджи на електрониката в съчетание с ?нтернет достъп в roaming и gps позициониране с maps.google се оказва, че най-добрия начин да си намери? хотела в транспортна джунгла, като ?станбул е като ползва? традиционни, доказани методи, като чичко-бак?и?ко.
Хотела ни се намира в квартал с преобладаващ контингент от ба? будала-туристи, като нас, но в близост до всички обичайни забележителности, така че на следващата сутрин до полета ни в 4pm за Дока в Катар, мятаме крачоли из Синята джамия, пълним джобовете с безмислени джунджории, за отчет с малки подаръчета пред близки, крайни и още по-далечни роднини. В 3ч. се изтипосваме на летище Ататюрк, което е показателно за мащабите и амбициите на съседна Турция в създаването на колоси за икономиката си.
Пътуваме с Qatar Airways с връзка в Дока, като в свободното време на летището човек може да ползва безплатен wireless ?нтернет или да провисне джуки, обикаляйки грандиозното по мащабите си летище и впечатляващи с декора си от фонтани с неон и светлини, с едничката цел да привлекат вниманието ти за пазаруване в някой от duty-free магазините, често привличан и от воайорски подбуди към подбраните красавици асистент-продавачки