E-Failures Image Gallery

В периода м/у 1995-2001г. ?нтернет изживя, като всяка нова технология, своята “Златна треска”, през което време десетки хиляди опитаха, малцина оцеляха в създаването на успе?ен ?нтернет бизнес. Като доказателство, за този наистина разтърсващ период служи следния сайт: http://www.disobey.com/ghostsites/mef.shtml. В него са посочени няколки хиляди сайта, голяма част от които със сериозна финансова подкрепа, които не оцеляха след срива на фондовите борси, а съответно и отрезвяването на пазара към идеи и бизнес концепции с бъдеще. Освен screenshots със “спуснати кепенци” на посочените компании има и кратка историческа справка за концепциите зад всеки един сайт с големи амбиции. Документален филм по темата, проследяващ от зароди? до банкрут на една от посочените компании (govWorks), може да се издири в eMule със заглавие “Startup.com”. Филмът заслужава внимание не само, като ретроспекция на онези времена, но и как често деградират личните взаимоотно?ения м/у двама най-добри приятели, основатели на компанията… поуката от филма може да се резюмира така: независимо от успеха който постигне?, ако е с цената на самоизолиране от приятели, роднини и близки всеки успех е безмислен в житейски план, защото успехът е сладък, когато може? да го сподели? с близки и приятели :-)

Posted in Internet | Leave a comment

Side-Business Software: The neglected software market

The most innovative software designed over the next 10 years will 1. be web-based, 2. will come from small teams, 3. will come from self-funded companies, and 4. will be for the “side-business” or 1-10 person business market.

The “long tail” is a buzzword. What’s real are the millions of side-businesses out there. Independent freelancers, people who work for their employer during the day and then run their own side business at night, passionate hobbyists that generate some income (and even those that don’t). It seems everyone has one these days. A little something here, a little something there. Something they love to do, or something they have to do, but the trend is clear: Many people are building their own side-businesses. And they need software (just not too much).

The big office suites aren’t for them. The big project management apps aren’t for them. The big heavy spreadsheets aren’t for them. The bloated accounting and payroll apps aren’t for them. What they crave are low/no-learning curve, simple focused tools that let them get their work done quickly and then get out of their way. And I believe they’ll increasingly prefer that these apps will be hosted by someone else — who has time for IT, or installs, or update patches, or…?

The new breed of side-businesses don’t need scaled down versions of “enterprise” apps or “small business” apps (which are just scaled down versions of the big ones anyway) — they need new types of software. They need brand new thinking. They need apps that can’t be categorized. They need apps that break the rules that no longer apply. And these apps need to be smaller, simpler, less. This isn’t about features, it’s about “what can I get done with this thing and how long will it take?” It’s about “is this better than paper?” It’s about “how is this better than just winging it like I am already?” Those are the questions. Who’s got the answers?

full article@37signals.com

Posted in Internet | Leave a comment

China to spend $1.8 billion on online games

Over the last few years, while the world of online games focused on the success of titles like “Everquest” and “World of Warcraft” and the huge numbers of people playing online in South Korea, little notice was given to the fact that China had become one of, if not the, largest markets of so-called massively multiplayer online games.

Now word comes from the Chinese publication Shanghai Youth that the government in Beijing has decided to invest $1.8 billion in the development of as many as 100 different kinds of online games.

According to the publication, Yu Yongzhan, deputy director with the Press and Publication Administration of China, or PPAC, said the PPAC plans to work in conjunction with departments in other areas of the Chinese government to expedite building game software development centers in several large Chinese cities.

The government’s decision to invest the money comes as China has grown to become the second-largest Internet market in the world. More than 103 million Chinese now are online, an 18.4 percent jump over a year ago, said China Daily.

full article@cnet.com

Posted in Online games | Leave a comment

Yahoo gets innovative

Когато се говори за Yahoo, рядко някой има предвид тяхното новаторство – в повечето случаи или купуват идеите си на готово (Flickr.com, Launch.com, Overture.com и ред други) или копират от основните си конкуренти (AOL, MSN, Google, Ask). Начина, по който е създадена не предполага особено към иновация (каталог от сайтове в ?нтернет), а с последващия си огромен ръст едвам не фалират поради неспособност да се организират (2001г.). Как да е бидейки първи има огромно значение, като теоретично, така и практически ползвайки се от инерцията и мързела на хората да търсят по-добър ресурс.
Последните години, след поредното възраждане на ?нтернет бизнеса Yahoo изплува като емблема, като медия, като порталът имащ всичко за всекиго – те са от малкото компании в света, които могат да си позволят да добавят и експериментират с нови услуги, без това да попречи на имиджа им (представи си Google да добави хороскопи). Поредното такова доказателство е този път за игра, насочена към т.н. geeks – не съвсем типът аудитория която ежедневно ползва услугите на Yahoo. ?грата е на адрес: http://buzz.research.yahoo.com/dm/info/help.html, като целта е кой най-успе?но ще предвиди зараждащите се технологии и тенденции в ?нтернет (нещо което се оказва наистина трудно!). За тези с повече време може да се регистрирате и да пробвате да предвидите какъв ще е процентът на Firefox browser след примерно година – ако не друго провокира да вземе? насериозно зараждащите се тенденции, а да мисли? критично, значи да живее? импулсивно :-)

Posted in Fun, Internet | Leave a comment

Business geniosity :: The Long Tail phenomenon

a short excerpt from a great article on the Long Tail idea from an author called Chris Anderson:
“….Most people guess 20 percent, and for good reason: We’ve been trained to think that way. The 80-20 rule, also known as Pareto’s principle (after Vilfredo Pareto, an Italian economist who devised the concept in 1906), is all around us. Only 20 percent of major studio films will be hits. Same for TV shows, games, and mass-market books – 20 percent all. The odds are even worse for major-label CDs, where fewer than 10 percent are profitable, according to the Recording Industry Association of America.

But the right answer, says Vann-Adibé, is 99 percent. There is demand for nearly every one of those top 10,000 tracks. He sees it in his own jukebox statistics; each month, thousands of people put in their dollars for songs that no traditional jukebox anywhere has ever carried.

People get Vann-Adibé’s question wrong because the answer is counterintuitive in two ways. The first is we forget that the 20 percent rule in the entertainment industry is about hits, not sales of any sort. We’re stuck in a hit-driven mindset – we think that if something isn’t a hit, it won’t make money and so won’t return the cost of its production. We assume, in other words, that only hits deserve to exist. But Vann-Adibé, like executives at iTunes, Amazon, and Netflix, has discovered that the “misses” usually make money, too. And because there are so many more of them, that money can add up quickly to a huge new market.

With no shelf space to pay for and, in the case of purely digital services like iTunes, no manufacturing costs and hardly any distribution fees, a miss sold is just another sale, with the same margins as a hit. A hit and a miss are on equal economic footing, both just entries in a database called up on demand, both equally worthy of being carried. Suddenly, popularity no longer has a monopoly on profitability.

The second reason for the wrong answer is that the industry has a poor sense of what people want. Indeed, we have a poor sense of what we want. We assume, for instance, that there is little demand for the stuff that isn’t carried by Wal-Mart and other major retailers; if people wanted it, surely it would be sold. The rest, the bottom 80 percent, must be subcommercial at best.

But as egalitarian as Wal-Mart may seem, it is actually extraordinarily elitist. Wal-Mart must sell at least 100,000 copies of a CD to cover its retail overhead and make a sufficient profit; less than 1 percent of CDs do that kind of volume. What about the 60,000 people who would like to buy the latest Fountains of Wayne or Crystal Method album, or any other nonmainstream fare? They have to go somewhere else. Bookstores, the megaplex, radio, and network TV can be equally demanding. We equate mass market with quality and demand, when in fact it often just represents familiarity, savvy advertising, and broad if somewhat shallow appeal. What do we really want? We’re only just discovering, but it clearly starts with more.

To get a sense of our true taste, unfiltered by the economics of scarcity, look at Rhapsody, a subscription-based streaming music service (owned by RealNetworks) that currently offers more than 735,000 tracks.

Chart Rhapsody’s monthly statistics and you get a “power law” demand curve that looks much like any record store’s, with huge appeal for the top tracks, tailing off quickly for less popular ones. But a really interesting thing happens once you dig below the top 40,000 tracks, which is about the amount of the fluid inventory (the albums carried that will eventually be sold) of the average real-world record store. Here, the Wal-Marts of the world go to zero – either they don’t carry any more CDs, or the few potential local takers for such fringy fare never find it or never even enter the store.

The Rhapsody demand, however, keeps going. Not only is every one of Rhapsody’s top 100,000 tracks streamed at least once each month, the same is true for its top 200,000, top 300,000, and top 400,000. As fast as Rhapsody adds tracks to its library, those songs find an audience, even if it’s just a few people a month, somewhere in the country.

This is the Long Tail. …” continue to the original articel@wired.com

Posted in Business, Internet | Leave a comment

State of Play : Social revolutions

The given subject of this post is the title of a quite an interesting conference held at the NY School of Law just a few days ago. It’s about the boundaries between virtual financial markets and the ones offline. Virtual exchange markets have emerged in places like SecondLife, Eve-online and others. The debate is very insightful on what some of the leading game-developers think of doing, improving and extending as to make their virtual markets closer to the reaility with all the regulations imposed for participating. It’s a two-day conference, most of which can be viewed through the website video-cast archives and is strongly recommended for those trying to figure out how and why the virtual worlds are emerging now. The conference would be of interest even from a very scientific point of view about psyhology of the gamers and why the virtual worlds in modern games like World of Warcraft, Everquest etc. are so timely consuming for the players.
In the end it’s the time people have invested in their virtual avatars that matters to so many of the gamers. Some of them find it so precious that they actually put on auction at sites like Ebay their accounts for sale, along with the many other little features and artifacts the virtual world is to offer. For a game developer to be successfull it will make a big difference for them to think how they can engage the player more time online, mainly trying to interact with the other users. As time is so scarce and so precious a game is to be evaluted for its enjoyment by the average time people spend within its boundaries.
Link to the conference: http://www.nyls.edu/pages/3903.asp

Posted in General, Online games | Leave a comment

How to keep your job if you are a programmer

The following link: www.pragmaticprogrammer.com/ has some insights on the prospect of loosing your job if all you do is programming. As to why that is likely to happen you shall find out in the PP presentation.
Programming will become quite obsolete probably in the next 20 years as most of it will be done through some semi-automated languages. Good example is the children’s programming language called Lego – all you have to do is build block of the program through an intuitive interface and a couple of sample routines for loops etc. In the US alone 1mil. IT jobs will be lost in the next 10 years, many of them highly-paid. Those who depend on that kind of a job should be worried, but this also opens up the opportunity for many of these guys to finally get themselves up and try to take advantage of the global marketplace, .i.e. Internet. This shift toward cheap labor in E. Europe, Asia might just turn out as the right impusle for them to give it a try and many will succeed. The Internet today has so many opportunities, one is difficult to comprehend even a fraction of the real picture. Have a goal, follow with a rigid enthusiasm and soon or later it will payback or at least the greater the chance there is for you to be free of 8-17 job-shifts :-)

Posted in Life | Leave a comment

Secondlife – Next generation virtual reality

От скоро PBS се сдоби със специализирано предаване за geek-културата – NerdTV (http://www.pbs.org/cringely/nerdtv/shows/. Ползвайки се с репутацията на PBS и опита на автора, успяват да привлекат за събеседници едни от най-влиятелните от Internet-средите хора, основно Американци. В пследното предаване събеседник е Тим О’райли – основател на известната в компютърните среди издателска компания за техн. ръководства и пр. Тим е и един от най-ранните предприемачи в ?нтернет, още от далечната 1992г., както сам разказва, успявайки да продаде първия по рода си уеб-указател на АОЛ. Тим е известен с изключителния си усет за случващото се и задаващите се тенденции в ?нтернет, като именно накрая става въпрос за тях. Става въпрос за следващият тип онлайн-социализиране, забавление и бизнес ако ще?, в свят създаван от самите играчи. Реално това не са игри – това са виртуални светове, където всеки участник създава собствен свят от персонализиран герой до най-малкия детайл до собствена виртуална земя, с възможност за продан за истински пари. В тази посока пионерите са secondlife.com, начело на които стоят сериозни предприемачи от ранга на основателя на Real Networks. За много вероятният успех на подобни модели, се вижда още в традиционните компютърни игри като The Sims. Разликата със secondlife, е че реално ще се създават перманентни виртуални светове, за които вече има създадени уеб-сайтове, печелещи от продажбата на елементи в играта.
Ако има заинтересовани да участват в развитието на подобен проект, нека ми пи?ат на srebrinATvatralov.com. Убеден съм, че и Български екип може да осъществи проект от подобна величина… всичко което ни е необходимо вече е достъпно в България, трябва ни повече воля и ентусиазъм :-)

Posted in Online games | Leave a comment

Светът в действие в ежесекундно цифрово изражение

Докато се ровех за статистика в/у ?нтернет ползваемостта в различни държави (www.internetworldstats.com), попаднах на следния линк: http://www.worldometers.info/.
?деята е на база установени статистически модели да покаже в цифри, случващото се в света в ред области, като население, природа, разходи на правителствата за военни цели, образование, произведена храна, електроенергия и др. По-интригуващото е просто да се наблюдават как нарастват всяка секунда разходите примерно за отбрана помежду ни, унищоженият брой гори, починалите от заболявания предизвикани от намесата на човека в природата и др.

Posted in Internet | 1 Comment

Първи впечатления от Хонолулу, Хаваи

Тъкмо в иде.ли прочетох готина статия на младеж на път за Монте Карло, та ми дойде малко ядрен заряд в главата да опитам да допи?а започнатото и рядко завър?ваните ми пътеписи, а в случая този за пътуването с Боги до Хаваите… все едни протяжни стават, само като си ги чета ме заболява главата.

До Хонолулу летим с AirTran (08.09.2005), като разстоянието от С. Франциско е някакви си към 4хил. км. на изток в Тихия океан… казват че Хавайските острови са едно от най-отдалечените местенца в света, погледнато като разстояние на бреговете му до най-близкия континент и сигурно са прави, предвид невероятния въздух който вди?вах всеки божи ден по време на престоя ни от 10 дни. Летим с Боинг-757 към 12 на обед, като гледката от високо е повече от еднообразна – сини води и толкоз… полета бе?е към 3ч. 45мин. Според атмосферните условия има вариант капитана да заходи откъм “Големия остров” или направо към Оаху, главния административен остров с център Хонолулу. В случая май захождаме по-напряко, но първите гледки над Хаваите са изумителни – тропическа зеленина, прозрачни сини води с плажове във всички посоки, високи планински върхове рязко спускащи се в море от зеленина и измуително синьо небе, такова каквото си го познаваме в България ранна пролет или в някой от зимните ни слънчеви утри.
Още с излизане от самолета ни подухва прохладен бриз, температура ок. 27C, почти неуловина влажност с аромат на нещо адски свежо и зелено :-)
Летището е някакво ?а?аво, задето връзките м/у терминалите са реално един вид открити мостове, от които може да замеря? “паркираните” самолети, основно на японските авиолинии, които както разбираме по-късно са основния контингент туристи!
?маме резервирана първа нощ в Beachside hostel , който от класациите по разните му сайтове в ?нтернет се очаква да е доста забавно местенце. Думата забавно, в последствие разбираме, е доста вяло оприличение на щурите хормони, купони, бири и жени с които ще се сблъскаме ;-)
Хостела ни се намира почти в края на Waikiki beach, прословутия плаж за новобранци-сърфисти с кристално чисти и плитки води. Летището е на ок. 13-14км. от Уаикики, докъдето стигама за $2/човек с градския транспорт, наречен за кратко и ясно “The Bus”. The Bus оказва се обслужва не само Хонолулу, ами целия остров, като доста Хавайци се гордеят с учудващо добре развития им градски транспорт, за разлика от този на континента. Реално с The Bus, може да се стигне до всяка точка на Оаху с “гръдна” обиколка от ок. 250км. ? до тук добре, но това райско пространство денонощно се полива и прекопава с отпадъците от двигателите на над 1мил. коли на острова при близо 1мил. население… и трафика в малките селища завидно прилича на този по Цариградско ?осе в петък следобед ;-)
Та така де за хостела сме се запътили… 15-те км. до хостела изминава?е с автобус за близо 2ч! Тая ми ти прословута американска забързаност и динамика в ежедневието се е удавила някъде по пътя до Хаваите, което напомня много на Гърция, но с много по-о?лайфана инфраструктура, хотели, плажове, и др. али-бали…
В хостела ни подслоняват в стая с 8 ду?и – руска салата – жени, мъже нема значение :-) Условията са повече от “приключенски”, но поне се очертава да е забавно. Съквартираните ни са буквално от цял свят, като повечето настроени от ранни доби за горещи страсти, които хормонални изблици от заголени тела във всички ни посоки най-силно се усещаха след полунощ. Тогава реално започва?е деня за повечето ни съобитатели, докато през деня наваксват със спане. Аз и Боги направо си бяхме като представители на светата обител покрай всички дивотии, които се случваха, докато така “спокойно” си отпочивахме след дневния плаж или обиколка на острова.

За през следващите 3 дни си наемема кола, с която експедитивно да обикаляме из острова. В хостела видяхме бро?ура за изгодна оферта, като цените варират и от това на каква възраст си. Статистически е доказано, че след 25год. възраст значително намалява инцидентността при мъжете, заради което и тази възраст се е превърнала в гранична при определянето на застрахователни полици в САЩ. За към $37/ден ще ?офираме 3-4год. градски тип Тойота – идеално за повечето кратки разстояния. От всяка точка на острова до всяка друга се стига за максимум 90мин. ?нфраструктурата е съвсем очаквано невероятно развита, като $3/ден от наема в/у колата са предназначени за поддръжка на пътища, паркинги и пр.
Още даже не сме видяли плажовете на 30м. от хостела ни, а вече сме се обзавели с кола. Боги е ?офьор, по ред причини, една от които е че съм под 25год., което оскъпява наема, плюс че практиката ми е почти нулева, ако че и с ?оф. книжка съм се окичил – да му мислят тези, които ми се изпречат на пътя :-)
Хонолулу се намира в южната част на острова, там където годи?но падат най-малко валежи – под 30см., а само на няколко км. е планинска верига разпростираща се по протежението на източното крайбрежие с върхове до 1500м. надм. височина, където годи?но се изсипват към 400-500см. валежи! С всеки ден откривам феноменалнотта на природата на Хаваите, но за това по-късно…
Та вече е 5 следобед, а ние съвсем на посока потегляме на изток от Хонолулу. В ръцете си държа пътеводител, който както никога не прочитам дори на 1/4, а основно използваме за фото-указател къде какво интересно има да се види. Магистралите опасват цялото крайбрежие, плюс няколко главни артерии които минават централно през острова. Уникалното на пътищата е освен безупречната поддръжка, но и умисъла с който са построени буквално на 4-5м. от брега! Шофираме в посока Ханаума-бей – единствения платен плаж на Хаваите, поради уникалната му флора и фауна. Слави се и с възможно най-достъпните си и богати води за наблюдение на подводния свят с ?норхел. Само дето буквално удивени от гледките във всички посоки забравяме конкретните си цели и просто фучим по крайбрежната магистрала и от време на време спираме за по снимка и глътка въздух сред райските пеизажи. Залезът ни настига някъде към 18:30ч. Поради близостта на Хаваи до екватора, реално почти целогоди?но денят и нощта са изравнени, като залеза се движи м/у 18:20 до 19:20ч. през цялата година. Това обяснява факта и защо повечето вечерни програми по плажовете са в този интервал, като сред най-известните са ежедневните местни представления, песни и танци (Хула).
Планът ни, като повечето провалящи се в движение е да разглеждаме интензивно с колата през деня, а вечерта на палатка някъде в близост до плажа.
През следващите няколко дни преживяваме доста неприятности, в иначе привидно заобикалящата ни райска действителност, но хората в същността си едва ли се различават където и да е по света… следва продължение :-)

Posted in Travel | Leave a comment