Тъкмо в иде.ли прочетох готина статия на младеж на път за Монте Карло, та ми дойде малко ядрен заряд в главата да опитам да допи?а започнатото и рядко завър?ваните ми пътеписи, а в случая този за пътуването с Боги до Хаваите… все едни протяжни стават, само като си ги чета ме заболява главата.
До Хонолулу летим с AirTran (08.09.2005), като разстоянието от С. Франциско е някакви си към 4хил. км. на изток в Тихия океан… казват че Хавайските острови са едно от най-отдалечените местенца в света, погледнато като разстояние на бреговете му до най-близкия континент и сигурно са прави, предвид невероятния въздух който вди?вах всеки божи ден по време на престоя ни от 10 дни. Летим с Боинг-757 към 12 на обед, като гледката от високо е повече от еднообразна – сини води и толкоз… полета бе?е към 3ч. 45мин. Според атмосферните условия има вариант капитана да заходи откъм “Големия остров” или направо към Оаху, главния административен остров с център Хонолулу. В случая май захождаме по-напряко, но първите гледки над Хаваите са изумителни – тропическа зеленина, прозрачни сини води с плажове във всички посоки, високи планински върхове рязко спускащи се в море от зеленина и измуително синьо небе, такова каквото си го познаваме в България ранна пролет или в някой от зимните ни слънчеви утри.
Още с излизане от самолета ни подухва прохладен бриз, температура ок. 27C, почти неуловина влажност с аромат на нещо адски свежо и зелено 
Летището е някакво ?а?аво, задето връзките м/у терминалите са реално един вид открити мостове, от които може да замеря? “паркираните” самолети, основно на японските авиолинии, които както разбираме по-късно са основния контингент туристи!
?маме резервирана първа нощ в Beachside hostel , който от класациите по разните му сайтове в ?нтернет се очаква да е доста забавно местенце. Думата забавно, в последствие разбираме, е доста вяло оприличение на щурите хормони, купони, бири и жени с които ще се сблъскаме 
Хостела ни се намира почти в края на Waikiki beach, прословутия плаж за новобранци-сърфисти с кристално чисти и плитки води. Летището е на ок. 13-14км. от Уаикики, докъдето стигама за $2/човек с градския транспорт, наречен за кратко и ясно “The Bus”. The Bus оказва се обслужва не само Хонолулу, ами целия остров, като доста Хавайци се гордеят с учудващо добре развития им градски транспорт, за разлика от този на континента. Реално с The Bus, може да се стигне до всяка точка на Оаху с “гръдна” обиколка от ок. 250км. ? до тук добре, но това райско пространство денонощно се полива и прекопава с отпадъците от двигателите на над 1мил. коли на острова при близо 1мил. население… и трафика в малките селища завидно прилича на този по Цариградско ?осе в петък следобед
Та така де за хостела сме се запътили… 15-те км. до хостела изминава?е с автобус за близо 2ч! Тая ми ти прословута американска забързаност и динамика в ежедневието се е удавила някъде по пътя до Хаваите, което напомня много на Гърция, но с много по-о?лайфана инфраструктура, хотели, плажове, и др. али-бали…
В хостела ни подслоняват в стая с 8 ду?и – руска салата – жени, мъже нема значение Условията са повече от “приключенски”, но поне се очертава да е забавно. Съквартираните ни са буквално от цял свят, като повечето настроени от ранни доби за горещи страсти, които хормонални изблици от заголени тела във всички ни посоки най-силно се усещаха след полунощ. Тогава реално започва?е деня за повечето ни съобитатели, докато през деня наваксват със спане. Аз и Боги направо си бяхме като представители на светата обител покрай всички дивотии, които се случваха, докато така “спокойно” си отпочивахме след дневния плаж или обиколка на острова.
За през следващите 3 дни си наемема кола, с която експедитивно да обикаляме из острова. В хостела видяхме бро?ура за изгодна оферта, като цените варират и от това на каква възраст си. Статистически е доказано, че след 25год. възраст значително намалява инцидентността при мъжете, заради което и тази възраст се е превърнала в гранична при определянето на застрахователни полици в САЩ. За към $37/ден ще ?офираме 3-4год. градски тип Тойота – идеално за повечето кратки разстояния. От всяка точка на острова до всяка друга се стига за максимум 90мин. ?нфраструктурата е съвсем очаквано невероятно развита, като $3/ден от наема в/у колата са предназначени за поддръжка на пътища, паркинги и пр.
Още даже не сме видяли плажовете на 30м. от хостела ни, а вече сме се обзавели с кола. Боги е ?офьор, по ред причини, една от които е че съм под 25год., което оскъпява наема, плюс че практиката ми е почти нулева, ако че и с ?оф. книжка съм се окичил – да му мислят тези, които ми се изпречат на пътя
Хонолулу се намира в южната част на острова, там където годи?но падат най-малко валежи – под 30см., а само на няколко км. е планинска верига разпростираща се по протежението на източното крайбрежие с върхове до 1500м. надм. височина, където годи?но се изсипват към 400-500см. валежи! С всеки ден откривам феноменалнотта на природата на Хаваите, но за това по-късно…
Та вече е 5 следобед, а ние съвсем на посока потегляме на изток от Хонолулу. В ръцете си държа пътеводител, който както никога не прочитам дори на 1/4, а основно използваме за фото-указател къде какво интересно има да се види. Магистралите опасват цялото крайбрежие, плюс няколко главни артерии които минават централно през острова. Уникалното на пътищата е освен безупречната поддръжка, но и умисъла с който са построени буквално на 4-5м. от брега! Шофираме в посока Ханаума-бей – единствения платен плаж на Хаваите, поради уникалната му флора и фауна. Слави се и с възможно най-достъпните си и богати води за наблюдение на подводния свят с ?норхел. Само дето буквално удивени от гледките във всички посоки забравяме конкретните си цели и просто фучим по крайбрежната магистрала и от време на време спираме за по снимка и глътка въздух сред райските пеизажи. Залезът ни настига някъде към 18:30ч. Поради близостта на Хаваи до екватора, реално почти целогоди?но денят и нощта са изравнени, като залеза се движи м/у 18:20 до 19:20ч. през цялата година. Това обяснява факта и защо повечето вечерни програми по плажовете са в този интервал, като сред най-известните са ежедневните местни представления, песни и танци (Хула).
Планът ни, като повечето провалящи се в движение е да разглеждаме интензивно с колата през деня, а вечерта на палатка някъде в близост до плажа.
През следващите няколко дни преживяваме доста неприятности, в иначе привидно заобикалящата ни райска действителност, но хората в същността си едва ли се различават където и да е по света… следва продължение