The shift in human mentality online – information is posed to be free

Posted in General | Leave a comment

Wikinomics

Последната книга, която чета е със заглавие ‘Wikinomics’ на Don Tapscott. Последната книга, която така силно ме вдъхнови бе The Long Tail на Крис Андерсън, като и в двете в много достъпен формат се дискутират тенденциите за персонализация (social networks, iGoogle, pandora.com, amazon.com), споделяне (youtube, flickr), свободно сътрудничество (wikipedia) и отворени стандарти (linux, mysql). Уикиномикс е една от тези книги, които с голямо удовлствие бих препоръчал, на хора които силно ценят познанието и мислят агресивно за бъдещето в ?нтернет и взаимоотно?енията между бизнеса и консуматорите.
Задават се страхотни времена за консуматора, а като цяло и за обществата ни, които ще се контролират все повече от избора ни на услуги/бизнеси водени от мъдростта на съвкупния ни егоизъм в търсене на по-добри условия.
Следващата огромна тенденция в ?нтернет е персонализацията, а с нея вероятно ще си останат завинаги в миналото раждането на мега-звезди, като Майкъл Джексън, Мадона, Металика, Папата! Днес, сайтове като amazon.com тунинговат сайта си до болезнена за джоба ти страница. Не е далеч деня, когато ще може да си сглобим продукт по желание, като това отчасти е вече реалност при Lego – за ултра-гийковете предоставят дизайнерски панел онлайн за елементи по поръчка, а успе?ните сред тях влизат в официален каталог и почват да получават royalties! В момента съм в екстаз от музиката, която ми доставя pandora.com, посредством персонални радио-станции – достатъчно е да посочи? песен или изпълнител, като благодарение на стотици параметри въведени ръчно и съпоставени за кои гласува? с За/Против получава? станция, която излъчва песни много близки до очакванията ти, така както никоя комерсиална станция в света не може да постигне! Тези, които съумеят да изградят инфраструктура с подобно ниво на персонализация ще изместят дне?ните MTV-та, Wal-mart-ове, bТV-та и пр., предлагайки среда с минимален стрес за забавления и консумация. След 100 години времената на масови концерти на живо, масова фенщина по филмови и муз. звезди може би ще са само част от уроците по “Чове?ката цивилизация преди ?нтернет”. С персонализацията всяка марка, залагаща на масово припознаване рискува да бъде заличена!

Следващата голяма тендеция дискутирна в Уикиномикс е свободното споделяне. Няма да има обществена прослойка, бизнес или институция, която да не използва в обозримо бъдеще идеите заложени в wikipedia, където всеки свободно допринася за натрупването на чове?ко познание. С това вероятно ще си отидат и последните остатъци на диктатурата или абсолютния контрол, възможни в общества с ниска информационна култура. Дори днес, няма медийна организация в света способна да се изправи срещу точността, бързината, всеобхватността и безпристрастността на популярна тема, така както ще го постигнат хиляди, абсолютно непознати помежду си автори в Wikipedia. Wikipedia е върха на айсберга пред това, което престои да променим в отно?ението си към държавата, обществото, бизнеса, услуги. Ефекта от ускорояването на иновациите, подобрената ефективност във всички бизнес процеси може да доведе до повече свободно време за индивида, а по това да мерим психическото здраве на обществата ни, което рискува да се вло?и в информационния хаос.

Tенденцията за ползване на отворени стандарти ще сложи край на господството на компании, като Microsoft, Oracle и пр., където заключването на познанието и технологиите са основният начин да експлоатира? крайния клиент. Пряко последствие от това ще са подобряване икономическите взаимоотно?ения на микро-равнище, водещи до по-здравословно равновесие на пазарните механизми.

Ако появата на електричеството бе?е лъвски скок за човечеството, то появата на ?нтернет предизвиква домино-ефект от бързото споделяне на информация, сравнимо с откриването на телепортация и значението му за фундаментални понятия, като пространство и време.

Posted in Books, Business, Thoughts | Leave a comment

Google handcufs – depending on Google makes your business vulnerable

The internet is a well regulated industry. Google is its regulator. Like Marie Antoinette handing out cake to the peasants, every month Google allots the various web-sites in its index a certain amount of traffic. Certain sites do better than others (Wikipedia, About.com), but for the most part each site takes its monthly Google traffic home and tries to do the best it can with it.

As is the case with any monthly budget, there’s only so much you can do with it though. Unless the budget itself increases, there’s only so much stretching to be done. And there’s only three ways to increase your traffic budget: (1) get more from Google (SEM!), (2) better convert your Google traffic to traffic of your own (and I’ve said my piece there already) or (3) go find a new source of traffic.

Unless you’re in the inner circle (again, Wikipedia, About.com), you can never grow to any significant size site inside the Google regulated industry. The regulator won’t let you. Why would they? If they actually make you a big, important site than the balance of power actually starts to tip in your favor. No regulator likes that. Regulators make the rules, not the regulated.

Not so coincidentally, if you actually look at the recent successful sites over the past few years – YouTube, MySpace, Facebook, etc. – none of them got there by Google traffic. They created a product and figured out a way to get mass appeal outside the Google regulatory system. To make a bad analogy, if you were a global leader intent on world domination, would you make a plan to achieve this goal by working with the United Nations? No, you would go out and take what you thought was yours. That’s what these big sites did. They flipped the virtual bird to Google and took what was theirs.

full essay@marksonland.com

Posted in Internet | Leave a comment

“The Media is Social”

Следващите големи постижения в ?нтернет ще са свързани с максималното персонализиране на съдържанието за всеки индивидуален потребител. Поевтиняването на памети, процесорна мощ позволява да мислим не как да спестим процесорни ресурси, а да търсим ре?ения за персонализация. Най-успе?ните сайтове в бъдеще ще са тези, които съумеят да реализират алгоритми създаващи уникални страници за всеки потребител, без това да води до масовка произтичаща от wisdom of the crowds. Как да персонализира? за “дългата опа?ка”, а не за преобладаващата част потребители?
В САЩ тази тенденция дава резултати в/у традиоционните медии и за пример може да послужи амбицията на Fastcompnay.com за изграждане на медия и съдържание около онлайн общността им от хора с интереси в технологиите, бизнеса, иновациите, мениджмънт и пр.

Fast Company is about to shake things up again.

Back in 1995, in our first issue, we announced on our cover: “Computing is Social.” It became a Fast Company mantra and helped open the eyes of a generation of entrepreneurs to the possibilities of the Internet.

In November of 1997, before social networking on the Web was called social networking, FastCompany.com started the “Company of Friends,” dubbed the “Fast Company Readers’ Network.”

The network featured members’ professional profiles, online business discussions that were moderated by volunteer group coordinators, and in-person monthly meet-ups of more than 200 regional groups around the world. (Sound familiar? MeetUp.com was founded five years later in 2002 and LinkedIn followed in 2003.)

As progressive as Fast Company was, serving our online community of about 100,000 members was a secondary mission to creating great editorial content.

But no more.

Starting today, we become the first major media website to tackle the following problem: Can a business publication blend journalism and online community to create something better than either by itself?

full story@fastcompany.com

Posted in Internet, Media, Social Web | Leave a comment

Facing Free Software, Microsoft Looks to Yahoo

Now comes a new rallying cry: software wants to be free. Or, as the tech insiders say, it wants to be “zero dollar.”

A growing number of consumers are paying just that — nothing. This is the Internet’s latest phase: people using freely distributed applications, from e-mail and word processing programs to spreadsheets, games and financial management tools. They run on distant, massive and shared data centers, and users of the services pay with their attention to ads, not cash.

full story@nytimes

Posted in Internet | Leave a comment

Летището в Дока, Катар – някои впечатления

Малко преди да кацнем в Дока с полета ни от ?станбул, от самолета се откриват десетки километри осветени пътища, без видимо сериозен трафик, ако изобщо! Арабите от персийския залив са си навили на масрафа и след стотици години роболепничене имат всичко необходимо, за да се глезят с обществени благинки, немислими и за на развитите икономики (в САЩ уличното осветление го бива само в големите градове). ?ма нещо смайващо красиво и въздействащо от безкрайно осветената магистрала, в пълния мрак на пустинята. Настръхва?, като си помисли? с какви мащаби действат арабите в сравнение с примери в България, където строеж на метро ни отнема 20 год. (в Делхи с 8мил. ду?и за 3год.), строеж на магистрала – 10год. (съседна Турция строи същите километри за 1год.), а проблема в БГ определено не е липсата на пари.
Кацаме на летището в Дока в полунощ на 29.12.2007, което както може да се очаква е осветено безумно и безогледно :-)
Температурата е към 10C и първите тръпки ме побиват от мащабите на летището и факта, че всичко наоколо – летище, самолети, летищна инфраструктура е ново и лъхащо на пари в голям изли?ък! Малък недостатък е че никъде не видях ръкави на изходите към самолетите, все още. Самото летище е услепително осветено и веднъж влезе? ли забравя?, че изобщо е вечер. Посрещат ни лениви митничари, с доста сухарски вид. Горещините по тези ?ирини се изразяват в перманентна ленивост, още повече когато не е проблем да наеме? една индийска провинция да ти вър?и черната работа.
Повечето пътници от самолета сме транзит за други дестинации. На летището си има PC kiosks, с безплатен интeрнет, за пътници от първа класа ?умно рекламирана от Катар Ер бизнес-lounge със spa процедури! Пу?ачите са силно низвергнати, като пу?енето е позволено само на определени затворени помещения, в които стените са силно пожълтели, а аромата на сгъстен тутюн може и слон да обърне в съня си. Летището е денонощно отворено, като са взели много добри идеи от световните гиганти, като Heathrow – тихи помещения за доспиване с изтегнати седалки и меки възглавнички, меки подови настилки за обтягане на воля. ?ма богат избор от фри-?опове със стандартни тъпотии, като парфюмерия, алкохолицизми и пр…. следва продължение, трябва да се поспи да му се невиди

Posted in Пъте?ествия | Leave a comment

“anatomy of a successfull social network”

Social networks suck. There is a new social network launched every other day, and they suck as well. Somewhere along the line, the evolution of social networks took a wrong turn, and we the consumers are left to choose bad from worse. Every new social network created today imitates the mistakes of the predecessors before them. For instance, it has become a standard to make site maps difficult to visualize because their primary demographic, teenagers, have all the time in the world to figure them out [1]. Fortunately for us startups, though, we can pay attention to the failures of the existing social networks and figure out what not to do the next time around.

The Nobel Prize winning free-market economist, Milton Friedman, believed that when left alone, people will intelligently act in their own best interest, and that the market will coordinate their actions to produce outcomes beneficial for all. In other words, the wisdom of crowds depends upon the rational wisdom of the individual. Friedman was a genius, but he never came across MySpace or he would have retracted his belief on consumer rationality. MySpace and its cousins are bacteria feeding off the irrationality of the wisdom of the crowds. MySpace has taught us that even though the customer is not always right, it is, nonetheless, detrimental to prove them otherwise.

If my statistical software is correct, 80% of the people visiting this page will leave within the first 30 seconds of their visit [2]. Such is the attention span of today’s web user. Now, as I glide through the many social networking sites, I can hardly come across one that is inherently easy to navigate through [3]. I have an incredible attention span of about 5 minutes; if I can’t figure out how to edit my profile within that time frame, I will simply leave the site. I wonder how many potential members Friendster has lost this way. Well who cares, they have plenty already, right? [4] Continue reading

Posted in Social Web | Leave a comment

?станбул-Дока с Qatar Air на път за Хонг Конг

По приятно стечение на обстоятелствата до Хонг Конг и обратно пътувахме с Qatar Airways, за които само благи думи се чуват, a сега ни предсто?е сами да се убедим за какво ми е баба думала :-)
Отлетяхме към 18ч. 28.12.2007 (лична историческа справка) с нов 300+ местен Airbus. От всичките авиокомпании, с които съм летял Birtish Air остават най-високо в личната ми класация за цветове и цялостен подбор за интериора на самолета. Важно е интериора да излъчва ведрина, необходима да преодолее? психическия срив при първите “сътресения” по време на турболенция, когато света ти е крив, а близките пред очите, прожектирани като на филмова лента. Qatar Air поставям по средата за цветови подбор в интериора, но на първо по обслужване, забавления в самолета, лично пространство, цялостен усет за лъскавина и блясък, разнообразие на предлаганата храна. Факт, е че Катар е едно малко емирство от 11хил. кв. км. (1/10 от БГ) В Персийския залив и цялата територия е в/у огромни полета от газ и петрол. Емирството е с БВП от ок. $30’000 на човек ($3’300 за БГ, 2006г.) в Топ 20 на света, с приказно богат емир в Топ 20 на света и ред други благинки произтичащи от тази щедрост на природата. Така, само преди 10год., в просъница емира се ре?ава, че е време да помисли за внуците си, като изгради алтернативни приходоизточници на петрола и газта. Днес, QatarAir са в Топ 4 на света най-престижни авиокомпаний, сред първите клиенти на Airbus 380 (побира цяло родопско село, барабар с едрия им рогат добитък) и поръчани общо 120 самолета. За 2007г. се надяват да обслужат към 5мил. пътници през Дока, за 2015 според плановете им са за има-няма 10 пъти повече – 50мил.!
Богатите емирства имат огромен емигрантски поток, предимно временно пребиваващи работници по хилядите амбициозни строежи в Залива и това в съчетание с отварянето им към света за туризъм, бизнес, развлечения им е създало идеалните предпоставки да се пробват да бъдат N1 транспортен хъб от Азия към Европа, Африка. Катарците имат и още едно огромно предимство – могат да предложат конкурентни цени на равнище подобаващо за първа класа – все пак горивото си е тяхно, така че защо да не го ползват в надмощие с утвърдените авиокомпании с предлагане на първокласно обслужване и екстри.
Стюардките са облечени в стегнати костюмчета с прилично дълга поличка (малко над коленете), носещи нещо като фуражки на главите си, а при мюсулманките сред тях и съвсем ненатрапчиви “воали” под тях. ?зобщо визията им е точно такава, каквато съм си представял още от пъпчивите ми младежки години, когато фантазийте ми за приключения със стюардка, волно заключени в миниятурните им тоалетни на борда са били в пика си. Веднага ми направи впечатление, че уж арабска авиокомпания, а няма видимо присъствие на арабски лица сред стюарди и стюардки. Повечето (ако не всички) са подбрани с генетични белези от далечния изток до източно европейци (включително българин, в полета Хонг Конг – Дока). ? как да има, като всеки новороден в Катар се ражда с петролен кладенец в задния си двор – конвертируема ликвидна валута в буквалния смисъл на думата :-)
Няма спор, стюардите бяха подбрани доста добре – винаги стегнато-приветливи, като всеки път ти сервира я хубава, интелигентна тайланда, друг път европейка с почти арийски красиви черти по лицето. Най-голямата изненада е наличието на голям LCD екран пред седлаките ни (преносимите dvd players не струват в случая) и най-зверската entertainment-система, управлявана с дистанционно или touch-screen – избор от над 150 филма от всякакви жанрове и езици, наличие на игри в мрежа (посочва? номер на седалката за multi-player и цъка? с някой Super Mario), стотици музикални албуми, интернет достъп (допъл. си плаща?),много други глезотии като мар?рут на полета и кратка информация за държавите по пътя (въздуха де), карти с zoom-in опции и само господ знае още колко неща има?е в т’ва небесно чудо – накратко наречено Onyx entertainment system и QatarAir основателно се хвалят с най-добрата подобна система в света. С часове може да прецъква? филми, като включват и live tv streams някак си. Все пак, за да добавят сол в раната на спътниците ни в първа класа предлагата в добавка и dvd playback с избор от над 20 най-хитови филма през седмицата в света! Друго интересна подробност, е че цялата система се управлява под Linux – като включва? екранчето си първото, което вижда? е прословутото пингвинче-дундурче. А що оптика използват за да сервират на всеки пътник отделни видео/аудио стриймове кратуната не ми го побира! Абсолютна мания!
Полета ?станбул-Дока е към 6 часа и с тази джаджа, въпреки умората в разлика от времето и хронично недоспиване, през целия полет се хващам да прецъквам както само инфантил може да обикаля безпредметно по каналите.
?ма много детайли от подбраните служители, през чисто новите самолети, избора на храна, та чак до факта, че в тоалетните ползва? парфюмерийни сапуни на Келвин Клайн, Диор вместо просто течен сапун, които ме караха да се чувствам превъзбуден (положително настроен) през целия път. Рядко в друг самолет (Lufthansa също) ще похапвате с истински ножове, вилица и лъжица неръждавейки, които са доста естетични и подлежат на изчезване :-)

следва продължение…

Posted in Пъте?ествия | Leave a comment

Едно пътуване до Хонг Конг – овертюра :-)

Мине, немине и се присетя че блога съвсем съм го окепазил от занемаряване. От времето на последния пост ми се случиха някои страхотни лични преживявания.

Заедно с още няколко приятели от София и Пловдив (цели 8 парчета) и благодарение инициативата на Боги Павлов съумяхме да съпреживеем духа на град, като Хонг Конг в навечерието на 2008г. Отпътувахме с минибусче за ?станбул на 27.12.2007 – Боги, Шани, Васко (Цинцев), Антон (ViruS), Галя, Слави (freefaler), Гери и моя милост. Времето бе?е чудно, така че никакви проблеми по пътя, като по препоръка на Шани хапнахме в Хасково в местен тузарски ресторант, с традиционен балкански интериор и манджи вкусни, вкусни, та да си откъсне? пръстите от лакомия!
?нтересен факт, е че за Хонг Конг, като граждани на ЕС, визи не ни трябват, освен ако не ре?и? да отскочи? до континентален Китай. Хонг Конг си имат автономни институции за финанси, полиция, емиграция и така поне до 2047г., като Китай отговарят основно за опазването от спама (flood) на полу-грамотни китайци от континенталната част и международни политически отно?ения. В Хонг Конг населението е 95% китайци, но от онези по-демократично и пазарно ориентираните.

Работата ми в сферата на ?нтернет е създала кофти привички, като да мисля многозадачно дори, докато пи?а, заради което ще се появяват не съвсем на място лирични отклонения :-)

Та, след чорбаджийското хапване и пийване в Хасково перда?им на път към на?ата приветлива, подредена и запомняща се граница при Свиленград / Капъкуле. Настроени сме положително от очаквания път, така че не разбрах дори кога сме минали този граничен пункт на третото хилядолетие.
В ?станбул пристигаме по тъмно, където поне още 2 часа си дирихме хотела. Пътуваме заедно поне 4-ма заклети geeks и въпреки ползването на безумни джаджи на електрониката в съчетание с ?нтернет достъп в roaming и gps позициониране с maps.google се оказва, че най-добрия начин да си намери? хотела в транспортна джунгла, като ?станбул е като ползва? традиционни, доказани методи, като чичко-бак?и?ко.
Хотела ни се намира в квартал с преобладаващ контингент от ба? будала-туристи, като нас, но в близост до всички обичайни забележителности, така че на следващата сутрин до полета ни в 4pm за Дока в Катар, мятаме крачоли из Синята джамия, пълним джобовете с безмислени джунджории, за отчет с малки подаръчета пред близки, крайни и още по-далечни роднини. В 3ч. се изтипосваме на летище Ататюрк, което е показателно за мащабите и амбициите на съседна Турция в създаването на колоси за икономиката си.
Пътуваме с Qatar Airways с връзка в Дока, като в свободното време на летището човек може да ползва безплатен wireless ?нтернет или да провисне джуки, обикаляйки грандиозното по мащабите си летище и впечатляващи с декора си от фонтани с неон и светлини, с едничката цел да привлекат вниманието ти за пазаруване в някой от duty-free магазините, често привличан и от воайорски подбуди към подбраните красавици асистент-продавачки :-)

Posted in Пъте?ествия | Leave a comment

Усмихната и изпълнена със семеен уют Коледа на всички!

Пропуснах известно време да блогвам, по-често неоснователно, но покрай по-дългата почивка около празниците ми се отдаде време за отлежаване на емоциите и страстите от последните месеци, особено натрупаните впечатления от скитосване из цяла ?ндия.

Снощи, на бъдни вечер, за трети път през последните четири коледи ми се пада паричката и този път не каква да е, а потомствена, сребърна монета, предавана от поколение на поколение – монетата е с дата 1894ч. от времето на княз Фердинанд. Символиката на обичая на баница с късмет и историята на монетата провокират много положителен заряд, който ме изпълва с мечти, добри пожелания, весели емоции и чувство за отговорност.

Пожелавам на всички волни или неволни посетители на моето блогче, много топлота, усмивки, здраве и силни емоции през коледните и новогоди?ни празници!

Аз и още седмина приятели ще се потопим за 6 дни за празниците покрай нова година в умопомрачаващия блясък, азиатска култура и забавления на космополитен Хонг Конг! Азия, ние идваме!

Виртуални прегръдки!

Posted in Personal | Leave a comment