Мюнстер е един красив, стар град в северната част на Германия. Населяват го главно студенти, добре платени държавни чиновници и… велосипедисти, чийто брой те кара да мисли?, че дори и децата тук се раждат на колела. В Мюнстер е подписан Вестфалският мирен договор, сложил през 17 век края на Тридесетгоди?ната война.
Според авторитетната анкета на сп. “Вирт?афтсвохе” градът е на осмо място сред 50-те водещи града в Германия по икономическа привлекателност, макар в него да живеят едва 280 000 ду?и.
Какво общо имат статистическите данни с темата за ?офьорите- камикадзе, би се попитал вече изнервеният читател. За да се изнерви още повече, още една цифра – през 2006 година градската управа на Мюнстер е събрала над 4 милиона евро от глоби за нару?ения на правилника за движение по пътищата. Само за сравнение – представете си как би “поправил” бюджета на своя град кметът на Бургас, който по жители и брой на туристи може да се мери с Мюнстер.
Правилата еднакви, глобите различни
По-голямата част от глобите (разпределяни от т. нар. градски парламент за благотворителни и просветни цели) са до?ли от 123 218 нару?ения на правилата за паркиране по улиците. В този момент читающата публика на “Е-вестник” вече би трябвало да си трие сълзите от смях, опитвайки се да си представи как общински служители кръстосват надлъж и ?ир София и лепят стикери за глоби по предните стъкла на колите, заели улици, тротоари и спирки. Представата, че тези глоби ще бъдат платени безропотно и навреме, вече води до състояние на ?ок обикновения българин.