За новобранци ?офьори, като мен, родните пътища предлагат несравнимо напрежение и адреналин от невероятната лудница във всички посоки. Всичко изглежда на пръв поглед хаотично, непрекъснато прехвърчат коли все едно са на възду?ни възглавници, свиркат като се забави?, което си е равносилно на псувни до девето коляно и изобщо си е една лудница, в която по-лудия е с предимство.
Шофирах за първи път в пик-час в 17ч., през центъра на Пловдив и само до инфаркт не стигнах. Всички други психично-нервозни състояния ми се прожектираха пред очите, като на филмова лента. Приятел даде идея да си сложа на задното стъкло лепенка “Спомни си и ти как си започнал!”, барем намалеят вторачванията и бибитките по мой адрес.
За капак на всичко слънцето ми свети право в очите и вижда? само силуети, заради което на един от светофарите при зелено се панирах и колата изключи. Слава богу бързо запалих, но при подобни обстоятелства преди 3 дни след полунощ двигателя загасва на кръстовище и посмъртно не мога да запаля.
?збринаха ми пъпки от напрежение, че ако да е късно съм на място, което хем задръства наляво завиващите, хем мога да бъда отнесен от някой насрещно движещ се самосвал с ролбарове. Ключовете на красавицата ми се оказаха с чип и при определени обстоятелства всичко блокира, докато не излеза от колата, включа и изключа алармата и след това запаля отново. Докато го разбера се тутках поне 10мин. и се появи джип с полицаи, които само с поглед ми дадоха да се разбера, че или ще се омитам или ще ми подпалят фитилите. Като се панира? ти е трудно да взема? трезви ре?ения, още по-малко да обмисли? проблема и именно това ме вкара в беля в този случай.
Въпреки всичко да имам свободата на предвижване е зверско удоволствие, заради което си струва всички родилни мъки при първоначалното
?офиране!