Новият Американски президент

Както повечето неща, така и поредните избори в САЩ бяха едно голямо ?оу – ?оу за масите, ?оу за света, ?оу за бъдещ сюжет на някой холивудски филм. Аз лично не симпатизирам и на двамата, задето ми се струват кукли на конци, но ако трябва да избирам може би Кери би бил изборът ми, задето като демокарт ще бъде задължен да следва по-либерална и отворена политика към света, в частност от което би спечелила и България. На последните избори реално не спечели “популярния вот”, а този на “електоралните единици”, които са общо на брой 270, разпределени според броя на населението за всеки един от 51 щата. В уж най-напредналата демокрация на света, се случват абсурди, като да спечели по-малко желания кандидат, заради особеностите на двуполюсната им партийна система състояща се само от демократи и републиканци. Към този момент в България едва ли не сме по-демократично настроени, задето имаме възможност да избираме кандидати от над 300 партии, което колкото и да е абсурдно все пак предполага в по-голяма степен към мажоритарен вот.
В САЩ, така както се сливат една в друга америк. корпорации, за да придобият по-голяма власт, така са еродирали и стотиците им партии обединени около ляво или дясно. Все пак целта на всеки политик би била да улесни масата, наречена гласоподавател за по-гальовно, да не се размива в избора си, а да се съсредоточи в/у един двуполюсен модел, който е много по-вероятно да предизвика силни емоции към едната или другата страна. Ако съществуват множество партии се стига и до по-трудни законодателни инициативи, задето изисква повече време за увещаване на едно или друго лоби. Това в крайна сметка води до по-качествени закони, което не винаги е истина за конгреса в САЩ. Като нация основана на предприемачеството, САЩ еволюират до нация на корпоративните интереси и като такава, има нужда от закони, които да поущряват консуматорското поведение, отколкото да образоват народа си. Много по-трудно е да прилъжи? добре образован човек, за разлика този с добре промит мозък, а такива в изобилие особено в конинентална Америка, от където идва и основната подкрепа за републиканците. Демократите обикновено печелят безпроблемно по северо-източното и западното крайбрежие, както и в щатите граничещи с Канада, където са съсредоточени повече мозъци и по-отворените към света Американци. Съвсем логично е именно по крайбрежията им да има в огромни количества потомствени европейци, японци, китайци и кандаци, които в общия случай са устояли на промивката.
С всеки следващи избори, политиците им чупят поредната бариера за най-скъпи, най-емоционални, най-оспорвани избори, което идва да покаже че успяват все по-добре да вникнат в интересите на поданиците си, за да им поднесат подходящата доза промировка. В полит. кампании на двата щаба са похарчени някакви си 1.7милрд. долара, което води със себе си все по-голяма задлъжнялост от страна на политиците към интересите на големите частни интереси, към хората, които реално задават дневния ред на конгреса. Който и да спечели няма да има голяма разлика за обикновения американец, задето само може да очаква все повече стимули за задлъжняване към институции, корпорации, банки и пр. Обикновения американец ще продължи да се радва на живота си взет назаем, на възможността да избира да губи времето си с все по-касови, по-масови и по-истерични произведения от холивуд; да се тъпче все така неухотно в заведения за бързо хранене, които ще предлагат все повече храна произведена от химикали в борбата си за по-евтин, по-голям и по-сочен на вид сандвич; да бива отдалечаван с по-високи такси от качествено образование (ръст от 40% от 2000г. насам), за да не озрява извън рамките на предначертаното му поведение в общество все по-силно роботизирано в услугите си; да асимилира все повече готова информация, поднесена му с лют пипер, за да бъде държан в страх и недоверие от света, което ще му помогне да се съсредоточи в/у дълговете си вкъщи и извратения си патриотизъм; да увеличават за сметка на семейите му приходи, военния бюджет, с което ще се държи в страх всеки дръзнал да се опълчи на икономическите интереси на родината му; да се радва на по-малко граждански свободи, задето трябва да бъде опазен от самия себе си за момента, в който вече тотално е превъртял от дневните му дози “американска мечта”; да се “радва” на все по-голяма степен на социална отчужденост, задето забързан в матрицата не му остава време за веселба с приятели и близки… та такава е грубата ми песимистична картина за поредната империя, мутирала в чове?кото си поведение до степен на канибализъм. Само се замислете в/у факта, че все по-малко ниско платени работни места се заемат от индивиди, с цел да се спести от разходи за изли?ните на пазара на труда. Който и да дойде на власт няма да може да спре егоистичните интереси на корпорациите за свиване на разходите, увеличаване на печалбите, с което да доведат до социални катаклизми м/у богатите и още по-бедните прослойки на обществото си. Заради тази прекомерна алчност в САЩ загиват годи?но 11хил. ду?и от огнестрелно оръжие, цифра по-голяма от броя на загиналите на всички останали страни от цивил. свят взето заедно. ? всичко това задето не желаем да споделим хляба с по-малко случилите в житейския си път чове?ки индивиди… на?ето Българско общество също почва да се тресе от подобни симптоми на алчността и егоизма в отхвърлянето на по-некачествените работници в пропаст на социална изолация, неминуемо водещо до озверяване на индивида.

God Bless the humans