Законодателните идеи на народните представители през тази година будят тревога. ?зглежда се засилва желанието за законово регламентиране на конкретни области от живота на обществото и икономиката.
Тази тенденция е очевидна, ако от списъка внесени законопроекти за тази година се извадят ратификациите и законопроектите за изменение и допълнение и изцяло новите идеи за законопроекти се сравнят с тези за миналата година.
Особеностите, за които става дума по-долу, се забелязват в законодателната инициатива на НДСВ (включително проектите на Министерския съвет) и “Новото време”. Това е естествено, защото по традиция управляващите мнозинства по-често упражняват своето право на законодателна инициатива. Донякъде обаче такъв характер имат и идеите на “Коалиция за България”. Ако опозиционните СДС и ОДС бяха по-активни, вероятно и те биха били съставяли проекти за закони със същото умонастроение.
По-точно, тревожната тенденция се състои в това, че се увеличава броят на законите, които:
- се основават на схващането, че всеки специфичен вид дейност трябва да бъде регламентиран
- изобщо не разглеждат алтернативата в дадената област нормите и стандартите на поведение да се налагат от само себе си, без специален закон и надзор от страна на държавата
- привилегирова се едно или друго съсловие
- изискват специфичен надзор, контрол, отчетност и администрация.
Няколко примера
Последният фрапантен случай на такъв закон е този за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет на 14 октомври тази година. От пресата са известни идеите да се съставят специални закони за автомобилните и екскурзионните превози на деца и ученици, за характера и дейността на заложните къщи и други такива.
Общото между тези три законодателни намерения (без значение, че едното се е осъществило, а другите засега са само замисъл) се състои в следното:
- всеки обществен феномен и дейност – както например хулиганството – може да се разчлени и започва да се разчленява на безкрайно много действия и събития
- от това разчленяване би трябвало да произтекат особени обществени или административни структури по контрол, отчетност, надзор и ре?аване на спорове и да се създадат санкции за неизпълнението на изискванията на закона -например – специалисти по озаптяване на футболни фенове, финансов надзор над заложни къщи, лицензатори на автобуси за деца и юно?и, съответните графи и подлистници в отчетните документи; разработване на клаузи в наказателните и процесуалните части на закона и обучение на специалисти по тяхното съблюдаване
- и в трите случая има някакво събитие или обществено настроение, което по неизвестни причини се приема за достатъчно и необходимо основание да се законодава; тези събития и настроения също могат да бъдат безкрайно много.
Към тези могат да се добавят и други подобни законодателни идеи – за етажната собственост, за черноморската ивица и плажовете и пр., които в момента все още се обсъждат.
От март т.г. досега в Народното събрание са внесени следните закони с подобен замисъл:
- за меценатството
- за доброволните формирования, създадени за подпомагане на органите на местното самоуправление и на Министерството на вътре?ните работи
- за розопроизводството
- за правата и задълженията на пациента
- за ветеринарномедицинската дейност
- за юрисконсултите
- за бран?овите организации
- за българския език
- за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”
- за селскостопанска академия
- за независимите оценители.
Някои от тези проекти са вече отхвърлени, а по-голямата част вероятно няма да бъдат приети. Появата им не е прецедент – такива са приетите неотдавна закони за бран?овите камари, за архитектите и редица други професии. Онова, което ни занимава тук обаче, е настроението. Очевидно то не е свързано с въвеждането на нова практика в осъществяването на определени, ясно отделими права, отно?ения и процедури, какъвто е случаят със законопроектите за частното изпълнение, електронното гласуване, електронните платежни инструменти и платежните системи, регистъра БУЛСТАТ или общинския дълг (също внесени в събранието през този период).
Вероятните отрицателните ефекти
Пълзяща кастовизация
Онова, което в ?ндия се е получило вследствие на религията и традицията, тук сяка? започва да си пробива път чрез закони и желание на народните избраници да покажат грижа за съставящите “народа” съсловия. В съвременните условия на подвижност на капитала и чове?ките ресурси подобни закони не са просто архаизъм. От икономическо гледище тези и подобни на тези законови норми допринасят за:
- монопол в рамките на регламентираната дейност
- пречки пред навлизането в дадения сегмент на пазара, оскъпяване на оборота на капитала и чове?ките ресурси
- по-високи цени и по-ниска конкурентност.
Увеличаване на квазиданъчните и данъчните тежести
Квазиданъците могат да се определят като разход на време и средства на гражданите и фирмите за работа с държавата и местната администрация. Тези разходи обикновено не се пресмятат при съставянето на законите, но позволяват осъществяването на инспекции и проверки, изискването на документи, увеличават необходимостта от лично общуване с администрацията и др. под. Според най-скромни оценки документооборотът между българските граждани и фирми и българското правителство е около три пъти повече от онова, което се приема средно за другите страни от ареала Европа (два пъти повече отколкото в Сърбия например). По-рано тази година изчислихме, че данъкът “време” при попълването на годи?ни данъчни декларации и статистически отчети през 2004 г. е минимум 124 хиляди работни дни на висококвалифициран персонал. Общото равнище на данъка “време” и другите квазиданъци у нас е около 10-12% от БВП, докато в ЕС е 4-5% (и тук, и там последните измервания са от 2000 г.).
Специализирането на законодателството и регламентите и съответно на съсловията, които имат права и задължения по тях, изисква и поддържането на голяма и неефективна администрация. Естествено е това стечение на обстоятелствата да пречи на общото намаляване на данъците и да е фактор за поддържане на висок дял на държавното преразпределение в БВП.
Фундаментални обърквания
Очевидно очакванията за специално уреждане на дейности, престъпления и отно?ения са основание за бездействието на администрацията, съда и органите за опазване и поддържане на реда. Те са най-честите предполагаеми облагодетелствани от подобен род законодаване. У гражданите също се създават погре?ни очаквания, че е възможно за дадено съсловие да се отвоюва монополна рента. Когато такова съсловие бива вече отделено със законова привилегия, то започва да се грижи за увеличение на своята полезност за сметка на другите. Например създаденото преди две години привилегировано положение на архитектите ги кара сега да усложняват процедурите за ползване на черноморското крайбрежие – обстоятелство, което е видно и от съответния законопроект, и от обсъждането му. Другите случаи на държавно планиране също се появяват на подобна законова (българска по-често, но и заимствана от страни – членки на ЕС) основа.
Един друг ефект е разрастването на законодателния фети?изъм, хипертрофия на законодателството и разпадането на управлението на закона.
Според възгледите на австрийската ?кола, и особено на Фридрих Хайек, за формирането на спонтанния ред на свободата по-ефективни за напредъка и благосъстоянието на обществото са нормите, които са по-скоро абстрактни и предпазващи от рискове. Когато броят на конкретните и утвърждаващи ново поведение правила в дадена система нараства, свободата и възможностите за развитие би трябвало да намаляват.
КРАСЕН СТАНЧЕВ, ?П?
Pingback: th0ugthblog