Джарон Лание е на 46 години, роден е в Ню Йорк. Смятан е за един от водещите компютърни учени, които предсказват дигиталното бъдеще. Ланиер е човекът, който има основна заслуга за популяризирането на термина “виртуална реалност” през 80-те години и пръв внедрява компютърни технологии в хирургията и автомобилната индустрия. През 1985 г. той основава компанията VPL Research (от Virtual Programmin Languages), която изработва примитивни киберръкавици и очила. Днес той е автор, консултант и композитор, живее в Бъркли, Калифорния. ?знася лекции срещу опасността от дигитален маоизъм, която според него произтича от интернет.
- Г-н Лание, какво всъщност е истинското ви отно?ение към глобалната мрежа?
- ?нтернет се доказа като много успе?ен експеримент. Но също така има и тъмна страна с много ло?и резултати, за които повечето хора си затварят очите. Мрежата прокара прекрасни идеи за демокрация, откритост, равноправие и еднаква отговорност за всички, които я ползват. Но тези първоначални идеи започват да се потъпкват и на тяхно място се появяват нови послания. Много от тях може да са добри, но повечето не са, а някои са направо отвратителни.
- Кои например?
- Най-ло?ата е т.нар. вяра в мъдростта на масите. Тази заблуда намира все по-голяма почва в интернет.
- Едно обаче не може да се отрече. Когато много хора дават еднакво мнение по даден въпрос в нета, в крайна сметка това е подобно на много резултати, които се постигат и в реалния живот?
- Да, това функционира при финансовите пазари и при демократичните избори. Но за разлика от пазара, където колективът определя една цена, в мрежата колективът вече свободно се налага над индивидуалните идеи и мнения. Такъв начин на мислене обаче много пъти е водил до ужасни социални и политически събития, както показва историята. Мен ме тревожи схващането, според което само “голямото”, тоест колективът е реален и важен, а не отделният човек. Това бе гре?ката на всички тоталитарни режими, като започнем от нацистите, камбоджанския касапин Пол Пот и стигнем до фундаменталните ислямисти.
- Къде точно в интернет открихте такъв начин на мислене?
- Да вземе например “Уикипедия”…
- …това е най-любимият и безплатен онлайн-справочник, който включва мненията на 200 000 доброволни автори. Това ли ви притеснява?
- Ето ви един пример. За мен там се казва, че правя филми, което в крайна сметка не е вярно. Постоянно коригирам тези мнения, след което тези корекции отново се поправят и пак се появява гре?ната версия.
- Все пак гре?ната версия е отстранена…
-… но едва след като съм се ангажирал с това официално. На вас това може да не ви се струва много важно. Но какво ще стане, ако в този лексикон бъде гре?но представено нещо за някой човек и той не може да се противопостави на тази лъжа. Много бързо той се превръща в жертва на мнението на тълпата. Затова аз смятам, че опасността от правосъдието на “уикилинча” е много реална. В света на “Уикипедия” истината се определя от тези, които са най-силни. Зад това стои нарцисизмът на всички тези малки момчета, които искат да построят свой нов свят. Те изписват своите инициали по стените и едновременно с това са прекалено страхливи, за да покажат лицата си.
- Чрез действията на хиляди хора, които вие асоциирате с графитите по стените, все пак е бил създаден актуален справочник, който е в 12 пъти по-голям от енциклопедия “Британика”?
- Сме?но е да се твърди, че така може да се стигне до сериозен диалог. Тези хора дори не искат да покажат истинското си лице. Те се крият зад фал?иви, измислени самоличности. Който е невидим, не може да бъде нападнат. ?стината обаче може да се открие само с помощта на поемането на отговорност.
- Един от създателите на “Уикипедия” -Лари Зенгер, също казва, че не може да се вярва само на принципа уики и затова иска да създаде една нова енциклопедия, която да бъде контролирана от професионалисти. Това ще оправи ли нещата?
- Не задължително. За съжаление става дума за дигитални структури, които са в противоречие на чове?ката култура и при тях няма еволюция. Те в крайна сметка са затворени схеми.
- Затворени? Какво имате предвид?
- Вземете историята с Midi. Това е един технически стандарт, който описва компютърната музика. Той бе измислен преди 25 години от моя приятел Дейв Смит през един уикенд, в желанието му да съчетае звученето на два синтесайзера. Но на практика се получи универсален стандарт за музикално звучене в интернет. Това бе взаимствано и от мобилните телефони по света и това ги кара да звънят днес. На практика почти всеки истински музикант не одобрява Midi, има?е безброй конгреси, които настояваха този стандарт да се преработи, но това не стана.
- Толкова ли е ло?о?
- Абсолютно! Мidi е една от причините за това, че музиката днес звучи толкова механично. Клубната музика, хипхопът и други подобни стилове, точно това е, което може да прави Midi най-добре. Много от моите колеги в компютърния свят не искат да приемат факта, че дигиталната техника не може да бъде подложена на еволюция. Те стават жертва на схващането, щом компютърните системи и софтуерът се подобряват, значи нещата стават все по-добри с всеки ден.
- Но защо смятате, че идеята за “Уикипедия” е капан?
- Тези неща започват като нещо безобидно и после се разрастват с невероятна бързина. Според мен след 15-20 години като нищо образованието ще се основава на принципа на “Уикипедия”. ? това не е само мое мнение.
- Не мислите ли, че преувеличавате?
- В никакъв случай. Вземете моята работа като консултант. Преди бях канен сам да се замислям над някой проблем. Отскоро на мода е да се привлича повече от един експерт по даден въпрос. Те заедно съставят свое мнение с помощта на принципа уики, което след това се редактира наново от всички заедно. Най-накрая се получават странни смесени идеи, които нямат стойност. Един ужасен начин на уеднаквеното мислене.
- Ако винаги се стига до глупости, то едва ли този принцип ще?е да си пробие път и да се наложи?
- За съжаление елитът на компютърния свят залага на т.нар. мъдрост на масите. Един от икономическите босове на Силиконовата долина в САЩ ми разказа наскоро, че заради успеха на методите на уики вече залага само на алгоритмите, с помощта на които лесно да се намира музиката, която хората масово търсят в мрежата. Според него след 10 години вече ще е възможно масово да се композира музика в самия интернет, което ще се харесва на хората повече, отколкото различните идеи на музикантите. Така децата дори няма да имат нужда да се учат да свирят на инструменти.
- Може би компютрите могат наистина да вър?ат някои неща по-добре? Може би са по-удобни за създаването на музика?
- Това може да се каже, ако вярвате, че реалността на практика е един гигантски компютър и на?ата задача е само да подобряваме неговия софтуер.
- Смятате ли, че това е нещо повече от лудория на няколко компютърни маниаци?
- Всъщност това е една нова религия. Тези хора смятат в нещо вечно и безсмъртно. Те имат своите ритуали, твърди убеждения и, разбира се, светци. Докато тази представа касае?е само една малка субкултура, то това звуче?е даже мило. Но това е сериозно. С всяка година компютрите имат все по-голямо влияние върху това как хората контактуват помежду си и как животът им постоянно се променя заради това. Заедно с тези ма?ини идеите на компютърните маниаци стават част от чове?ката култура в глобален аспект. Това е един ко?марен свят!
- Това звучи много апокалиптично. Но вие сам казвате, че интернет е един успе?ен експеримент?
- Така е. Но системата винаги може да победи индивида. Вижте например Google. Тази търсачка жъне плодовете на колектива. Там се печелят стра?ни пари, макар че тази система работи за сметка на труда на други хора, които не получават нищо за това. Ако погледнете в този аспект към бъдещето, ще видите една тъжна картина. Отделният човек ще се превърне само в един помощник, тъй като властта ще принадлежи на “събирача”, един вид – агрегатор. ? ако това не е сценарий за политическо предимство…
- Ако приемем, че имате възможност, какво бихте променили в интернет?
- Бих създал техника как в интернет да се печелят пари от собствени продукти, без да бъдат присвоявани от други. Това би накарало много хора да предлагат нови неща в мрежата. Така веднага ще се появи един нов глас там и ще привлече много хора. Това ще разклати почвата под колективизма и ще отслаби влиянието му.
в. Сега