В България преход няма?е. След Тато настъпи епохата на информираните ?мекери. Тази епоха ще продължи и след фойерверките по приемането ни в ЕС. Това доказват декларациите на парите и имотите на хората във властта.
Епохата на информираните ?мекери е в разгара си – всеки, имащ достъп до държавност и до информация, се е сдобил с пари и имоти. Всеки, пипнал държавността, е забогатял в областта, в която работи. Властта произвежда капиталисти и този процес прави у нас капитализмът е не просто див, а държавно-див.
Нямам нищо против никого от забогателите. Но искам да разбера как със заплатата на ?еф на агенция ще си купя нов (пети поред) имот от 451 квадрата? ?скам да разбера дали аз като обикновен гражданин и предприемач ще мога да купя правилните 490 декара покрай бъдещата магистрала “Тракия”? ?ли като “любопитната сделка” на заместник-?ефа по държавно и водно регулиране Томанов, който през 2005-а купува 9 декара ниви за 25 000 лева, а ги продава същата година за почти 200 хиляди лева -случайно нивите се оказали на магистрала за Свиленград. Случайното забогатяване е класика при държавния чиновник.
Колко е глупав ?ефът на хазарта, за да си купи жена му апартамент в центъра на София за 20 бона?! Глупава е нацията, която си позволява да е толкова богата, че у нас всяко апетитно парче от капиталистическата баница всъщност да принадлежи на държавник.
Това е много ло? комунизъм с капиталистическо лице. А прокурори и следователи, тези, които трябва да разследват, получават заплати далеч под начина си на живот – техните имоти бъркат в очите ни с въпросителната – откъде са? – но никой не смее да смята цифри у нас.
?нформираните ?мекери са еднакво вредни и за бизнеса, и за данъкоплатеца. Те пречат на бизнеса, свиват му кръгозора, карат го да дава под масата, а в същото време данъкоплатецът седи и храни всички държавни тарикати.
Всичко е законно, но не е морално – това трябва да се изпи?е на на?ата Омуртагова колона. Тарикатите по най-фрапантен, очеваден начин взимат парченца от държавата, а всички ние гледаме и викаме – “А?колсун, ма?алла – всички ни излъга!”
Отворете банковите сметки на политиците и ще видите пропастта, която ще се отвори – официални доходи и пазарна цена на имотите – защото всички знаем, че в документите
се вписват занижени цени
Законността и моралът отстъпват на логиката: един депутат дори и 1200 лева да взема на месец, не може да си купи апартамент от 200 квадрата в София – с тази заплата той трябва да работи 333 месеца, което е 27 години.
Грозна работа – обяснението е, че властта купувала на лизинг, докато електоратът измисля нов начин на оцеляване, който на английски се нарича blowing. Никой не знае колко пари имат властимащите. В страните от ЕС освен имотното състояние достояние на обществеността стават доходите и банковите сметки. Така е ясно откъде се появяват средствата, с които се “пазаруват” апартаменти и коли. Търси се реципрочност – работа, пари, покупки. Но у нас това е лична тайна на роднини и политици. Няма такава страна. Само Румъния е на на?ето равнище. Там елитът живее в разко?, а обясненията, които се дават за забогатяването, са смехотворни. Бив?ият премиер Адриан Нъстасе обясни, че състоянието му от 12 милиона евро е наследство от леля му Тамара, която правела много изгодни сделки. Например лелята си била продала бижутата на сметка. Румънски олигарх призна, че е купил бижута на леля Тамара, защото за него това било добра инвестиция. ?ли досега?ният министър на отбраната Теодор Атанасиу – той обясни, че 200 000 евро, които
внезапно се появили в банковата му сметка
са подаръци, получени по време на неотдавна?ната му сватба. В Румъния обаче поне някой се опитва да пита и да рови – у нас учтиво и плебейски се усмихваме и възхищаваме на хората, които харчат данъците ни, обират труда на най-бедните и ни сидеровизират.
Бръкнете им в сметките и смятайте. Тогава и на?ите политици ще почнат да обясняват, че са събрали тия или ония суми на комсомолска сватба. ? ако някой политик призове да си плащаме данъците, първо трябва да го попитаме – Защо?! Защо наистина?!
Мартин КАРБОВСК?, в. Стандарт