Поредната статия на човека, който умело джавка срещу нещата от които сам се възползва. Да не говорим, че постоянно намесва mp3-bg, като че ли му е трън в очите илли по-скоро всячески се опитва да ме злепостави, което пардонно ми обеща по ICQ само задето не съм му предоставил безплатна реклама – не виждам причина да съм му задължен под някаква форма. Скоро ще го разочаровам… сайтът ще си стане напълно легализирана структура, така че благодарности на Петър за рекламата 
—————————————————————————
Пиратските сървъри изди?ат. С голяма вероятност може да се каже, че по-голямата част от тях скоро ще изчезнат, за да освободят място на нов, „легален“ сървър или доставчици на съдържание, уредили въпроса с авторските права на файловете, които предоставят. Това ще става срещу заплащане и така в България ще се появи един нов бизнес модел (вероятно не без „помощта“ на полицията, съда и т.н.) – моделът на платения даунлоуд. По подобна схема през последните десетина години на светло излязоха видеотеките и кабелните телевизии. Както и тогава, сега?ните доставчици на нелегално съдържание в цифров вид изведнъж се оказаха под масиран натиск от страна на правоохранителните органи и асоциациите за защита на авторските права. Алтернативата пред тях е една – да се адаптират към новите условия или да излязат от играта…
В някаква форма платен модел всъщност съществува и сега, твърдят хора от българските интернет среди. Разликата е в това, че тези, които плащат, не са директно крайните потребители. Таксите са за интернет доставчиците, които след това рекламират пред клиентите си бърз достъп до сървъри „с много филми, музика и игри“. ?, разбира се, след това калкулират сумата в месечния абонамент на клиентите.
Сега?ният модел на работа, използван от т.нар. free-сървъри, обаче навлиза в криза. През последните седмици много от известните на редовия интернет потребител места като www.ftlbg.com, www.arenabg.com, free.data.bg, www.bubu.to, free.evro.net и www.find-bg.com са прекратили свободния достъп и/или качването на файлове в очакване на акции на НСБОП. Сайтът www.mp3-bg.com, който според заглавната си страница има над 10 000 файла (песни) в архива си, пък в последните две години поне един път със сигурност смени собственика си и наскоро анонимно започна да търси нов „инвеститор“. Български родоначалник на тези сървъри е free.techno-link.com, който дълго време бе?е най-големият и единствен такъв. Масиран натиск върху „собственика“ му (интернет доставчика „Спектър нет“, който го купи заедно с „ПроЛинк“ през 2002 г.) го накара да спре за известно време поне официално. Малко по-късно той възкръсна с нов интернет адрес (www.ftlbg.com) и по неофициални данни с променена собственост. Този сървър удовлетворява?е
„Нуждите“ на потребителите
за музика, кинохитове и порно, а останалите интернет доставчици бяха доволни от този вариант, доколкото генерираният трафик си остава?е в България и не трябва?е да плащат скъпо за международна свързаност.
Малко след придобиването на „ПроЛинк“, „Спектър Нет“ ре?иха да „капитализират“ факта, че трафикът към техни сървъри (главно free.techno-link.com) e най-големият в държавата. Те въведоха едностранно модела с плащане за вътре?ния трафик, който до този момент бе?е безплатен за доставчиците. За да балансират ситуацията (и да не дават реални пари на конкурентите си), почти всички големи интернет доставчици създадоха известните днес сървъри, които ударно бяха „заредени със стока“. В началото на дейността си т.нар. free-сървъри (което реално е някъде през 2000-2001 г.) практически замениха „в строя“ на закононару?ителите видеотеките и кабеларките, които бяха принудени да прекратят предоставянето/излъчването на филми без платени права, както и в някаква степен продавачите на пиратски дискове. Така всеки потребител с интернет достъп в България може?е (и още може) да копира на компютъра си филми, музика, софтуер и игри, за които да не плаща нищо. Този очевидно пиратски модел е в явен ущърб на фирмите, които представляват големите софтуерни производители, филмовите разпространители и музикалните компании. Той е и престъпление според чл. 172а на Наказателния кодекс.
Последното прави страна по спора и правораздавателните органи (полиция и прокуратура), принуждавайки собствениците и създателите на free-сървърите да не се афи?ират официално и да търсят обтекаеми юридически формулировки за съществуването си. Всички пиратски сървъри поставят под някаква форма „Условия за регистрация“, с които анонимният потребител се съгласява, преди да получи достъп. В тези условия е записано от веща адвокатска ръка, че „предоставянето на свободен достъп до услугите става в съответствие със законите на Република България“, но въпреки това на тези сайтове се качват редовно най-новите филми, игри и софтуер, както и музикални албуми. Създателите и администраторите на тези сървъри упорито отричат да знаят каквото и да било за това и твърдят, че не могат да следят какво прави всеки потребител в интернет. Според Георги Стефанов, управител на интернет доставчика EVRO.NET, на неговия сървър има около
13.5 млн. файла и 30 хиляди потребители
и той не би могъл да отделя ресурси, за да ги следи постоянно, но при сигнал винаги е премахвал незаконното съдържание. Въпреки това, за да се справи с „проблема“, Стефанов твърди, че е премахнал качването на файлове и регистрацията на нови потребители и ще ревизира съдържанието на ма?ините си. Подобна е ситуацията и с останалите участници на този пазар, за които много от регистрираните потребители са и клиенти на интернет доставчика, който официално или неофициално поддържа даден сървър. Понеже никой не гони клиентите си, много доставчици са попаднали в омагьосан кръг – желаят да спрат потенциалния източник на проблеми, но не смеят, за да не загубят потребители, които ще отидат при друг „работещ“ провайдър.
Освен изброените по-горе почти всеки от нароилите се квартални LAN доставчици има собствен сървър, с който зарибява клиентите си, като им предоставя висока скорост (примерно 100 мегабита в секунда) на достъп до него. Често това е единственото достойнство на тези мрежи, които дават интернет достъп до международни сайтове със скорост, по-ниска и от dial-up. Подобни доставчици се ползват почти изцяло от дома?ни потребители заради приемливата си цена. В този квази- бизнесмодел потребителят спестява парите, с които би си купил компактдиск, билет за кино или би платил наем във видеотека, а и изборът на филми и музика е несравнимо по-голям, отколкото предлаганият легално. Така в последните две-три години разпространението на интернет направи така, че от асоциациите за защита на авторски права (музика, филми и софтуер) започнаха да гледат на него като на основна пречка и голямо зло, държейки се подобно на лудитите през XVIII век в Англия, тро?или парните ма?ини, понеже ги смятали за заплаха за работните им места. За софтуер и игри въобще не става въпрос – в България никога не е имало нагласа те да се купуват. Положението с компютърните програми бе?е дотам трагично (от всеки сто инсталирани над 90 бяха незаконни според данни на BSA), че се наложи правителството да извади близо 14 милиона долара за лицензи на „Майкрoсофт“, с които да легализира софтуера си и да отслаби натиска на международните организации и да ту?ира заплахата от американски търговски санкции през 2002 г. Това, както и масирани проверки на полицията в офиси на фирми, доведоха до снижаване на процента до около 78% за миналата година. Пред тази година процентът отново се е увеличил и е достигнал 81%, казва представителят на BSA за България Велизар Соколов. Според него това е доста обезпокоителна тенденция, след като веднъж процесът в някаква степен е бил овладян.
В тази ситуация представителите на софтуерни компании (като Adobe и Мicrosoft), на големите звукозаписни и филмови компании търсят всякакви средства да намалят загубите си, които средства най-често са акции на полицията срещу фирми нару?ителки и изземване на компютри от офиси. След подобни акции (и под натиска на мутрите) нелегалните видеотеки и кабеларките отстъпиха място на големи играчи, които въведоха правила на пазара и (неохотно) започнаха да плащат за права. Вследствие на това програмите и рафтовете им с интересни и нови филми и предавания намаляха, а развитието на технологиите отпу?и нов канал за дистрибуция в лицето на високоскоростния интернет и кофирането на филмите и музиката в компресиран цифров вид. Доколкото кабелните оператори и сега предоставят достъп до мрежата, отново съществуват подозрения, че те са
Свързани и с пиратските сървъри
и ги подпомагат.
За полицията обаче е далеч по-трудно да предприеме реални действия срещу сървърите, които не са видими и не могат да бъдат иззети поради факта, че първо трябва да бъдат открити физически. Освен това някои от сайтовете са само бази данни, а самите нелегални файлове са разпръснати по много ма?ини, което прави евентуалното събиране на доказателства за престъпление почти невъзможно.
Тук юристите на засегнатите страни се хващат за сламката „предоставяне на достъп“ по какъвто и да е начин, визирано в чл. 172а на НК. ?стината е, че те използват законите като сопа, притиснати от безсилието си срещу пиратите и се опитват да вменят на производители на CD, интернет доставчици и мениджъри на фирми модел на бизнес етика, използвайки всевъзможни рестриктивни начини на контрол. Един от спорните прийоми например е присъствието на представители на BSA по време на полицейски проверки за нелегален софтуер, което се оспорва от много юристи като незаконно. В желанието си за максимална превенция на незаконната размяна на файлове през интернет, представители на БУЛАКТ и БАМП (обединения на филмовите и музикалните компании в България) са готови
Да съдят всеки потребител
с намерен филм или песен на харддиска, стига да открият начин за правене на това нещо на практика.
Представителите на самите free-сървъри са един вид „добре облечени бизнесмени“ в българския интернет. Повечето от тях не са толкова големи и толкова добре облечени, но пък именно те налагат новия модел на разпространение на съдържание през интернет. ? то водени от идеята, че светът се движи от тези, които нару?ават закона (според анонимен мейл на е-пират) и без да се съобразяват много-много със Закона за авторското право и сродните му права (и грозящите ги три години затвор според Наказателния кодекс). Те избягват въобще да говорят публично за това дали и колко печелят от незаконно съдържание, но имат цени за реклама на сайтовете си (www.mp3-bg.com). А през пролетта на тази година се опитаха да извиват ръцете на интернет доставчиците с въвеждане на платен достъп до съдържанието на своите ма?ини. Това всъщност е етапът, в който хората, които даунлоудват музика и филми през интернет, са станали толкова много, че отсъствието им от киносалоните и видеотеките е видно с просто око. Тези, които нямат дома?ен достъп, ходят в големи интернет клубове като „Матрицата“, които се рекламират освен с игри в мрежа и с „най-нови филми и музика“.
Всъщност много интернет клубове са възникнали като лице на сървър, сложен някъде „отзад“. Критичната маса потребители позволява на free-сървърите (собствениците им) да преговарят с носителите на правата от позиция на силата – никой не може да ги затвори или поне не си е дал достатъчно труд да го направи. Същевременно те са научили потребителите на това какво е DivX и MP3-ка и как се пуска на компютъра и сега считат, че са в правото си да искат пари за това. Вероятно нямат против да плащат част от парите на компаниите, които държат правата за разпространение, ако това ще им гарантира спиране на полицейските акции и заплахи с нови такива. Така, както се случи със споменатата вече верига от клубове „Матрицата“.
Официалните разпространители на софтуер, музика и филми също вероятно ще извървят своя път и ще престанат да гледат на интернет като на абсолютно зло. Според хора от интернет бран?а скоро е възможно да има някакво споразумение, благодарение на което бив?ите пирати (някои от тях подписват иронично анонимните си имейли със „сър Френсис Дрейк“) ще станат почтени бизнесмени. По подобна схема въпросният английски пират е получил официално регламентиране на дейността си и титлата сър през XVI век от кралица Елизабет. В XXI век в България новият „е-сър Френсис“, който и да е той, вероятно ще получи индулгенция от родните инквизитори (в лицето на полицията, прокуратурата и асоциации като BSA, БАМП и БУЛАКТ), които ще забравят прегре?енията му в името на бизнеса и едно приемливо за двете страни разпределение на благата.
Петър Гаврилов,
капитал.бг