“Банкеръ” 16 октомври 2004 , 43 стр.
Нуждае ли се Европа от имигранти? ?кономисти и демографи не се уморяват да напомнят, че европейското население бързо застарява и в бъдеще ще трябва да се разчита на приток на работна сила отвън. Не всички европейски правителства обаче са склонни да възприемат тези доводи.
Държави като Германия, Швейцария и Великобритания се стремят да привлекат квалифицирани специалисти, особено в областта на високите технологии, защото изпитват катастрофален недостиг от такива хора. ?спания и Португалия пък са “отворили вратите си” най-вече за имигранти, готови да извър?ват сезонна работа, която не изисква специална квалификация – например в селското стопанство.
?миграционната ситуация в Европа се промени силно през последните десет години. За това време потокът от желаещи да живеят и работят на Стария континент нарасна с около 20%, а в същото време европейските държави са принудени да търсят чуждестранни специалисти. Небивалият ръст на нелегалната имиграция, която се превърна в печелив? международен бизнес, създава многобройни социални и политически трудности, да не говорим за криминалните аспекти на явлението.
Приетите преди десетки години закони не могат да ре?ат проблемите на епохата на глобализацията. Затова европейските държави една след друга реформират или изграждат наново имиграционното си законодателство.
Неотдавна в Германия бе?е приет нов закон за имиграцията – след четиригоди?ни парламентарни и обществени дебати той ще влезе в сила от 2005 година. Нормата предвижда опростяване на имиграционните процедури за квалифицирани специалисти. А също и за бизнесмени, при условие че инвестират в германската икономика поне един милион евро и създадат 10 работни места. Приетият през ноември 2003 г. във Франция закон “Саркози” (кръстен е на името на тогава?ния министър на вътре?ните работи) пък затруднява получаваното на жителство от чужденци, които искат да се установят или просто да работят известно време в страната на законно основание. Всеки чужденец, пристигнал във франция по трудов договор (ако не е гражданин на някоя от 15 “стари” държави членки на Европейския съюз), получава разре?ение за жителство за срок от една година, което се “подновява” на всеки 12 месеца в продължение на пет години. По-рано този срок бе?е 3 години. След петгоди?ен престой чужденецът има право да подаде молба за предоставяне на Десетгоди?но разре?ение за жителство с право на работа. Ако заплатата му надви?ава 1000 евро месечно, две години след като е започнал да работи чужденецът получава право да покани във франция и семейството си. Той може да претендира за френско гражданство, ако е живял в страната поне 5 години, има работа и е доказал своята благонадеждност. Натурализацията във връзка с брак с гражданин (или гражданка) на Франция също е възможна. Необходими са обаче не по-малко от две години безоблачен семеен живот, за да може чужденецът да подаде документи за получаване на гражданство. Във Великобритания последните сериозни промени в имиграционното законодателство бяха направени преди година и половина с приемането на “Акт за гражданство, имиграция и убежище”. Основната цел на този закон бе?е задълбочаването на интеграцията на имигрантите и предотвратяването на религиозния екстремизъм. От момента, в който кралица Елизабет Втора подписа документа, чужденецът може да стане британски поданик само ако положи изпит за владеене на английски език и се закълне тържествено в лоялност към Великобритания. За целта дори бе?е разработена специална церемония.
За квалифицираните специалисти от във Англия от 2002 г. съществува специална програма, по която представителите на редица професии могат да пребивават в страната за една година дори и да нямат трудов договор. За да получат това право, претендентите трябва да наберат определен брой точки по специална скала, която отчита преди?ните им доходи, образованието, трудовия им опит и др. Ако имигрантът извър?ва успе?на дейност в продължение на няколко години, той може да подаде молба за предоставяне на постоянно жителство.
Швейцария, която не е член на ЕС, е традиционно привлекателна за чуждестранните работници и служители. Днес всеки пети жител на тази страна е чужденец, като половината от имигрантите не са европейци. Необходимостта от обновяване на имиграционното законодателство (т. нар. “Закон за чужденците”, приет още през 1931 г.) е назряла отдавна, но едва през юни тази година ?вейцарският парламент прие редица важни поправки.
Тяхната цел е да помогнат на милион и половина имигранти да се интегрират по-добре в Швейцария. Поправките предвиждат облекчаване на формалностите по събиране на семействата. Наред с разре?ителното за жителство на новопристигналите се осигуряват безплатни езикови курсове. Предимство се дава на гражданите на страните членки на ЕС, а неевропейците ще могат да и мигрират в Швейцария само ако имат висока квалификация в области, в които не достигат местни специалисти. Сезонни разре?ения за работа (например прибиране на реколтата) няма да се издават на чужденци.
Осемдесет и пет процента от жителите на Европейския съюз смятат, че Европа трябва да има общо имиграционно законодателство. Въпреки необходимостта от него обаче приемането на общи норми в близко бъдеще е малко вероятно. Макар че началото на процеса на съгласуване на законите бе?е положено още преди пет години по време на конференцията в Тампере, засега европейските лидери не са успели да се договорят окончателно. Впрочем това не чак толкова ло?о. Докато унилото еднообразие на общоевропейския закон все още не е заменило ?ирокия асортимент от национални правила за имиграция, всеки желаещ да се пресели в Европа може да потърси най-подходящия вариант за себе си.