Добре до?ли в Албания, драги ми туристи! :-)

Заглавието на темата идва да рече, че усещането от стъпването на Албанска почва е именно противоположно
Събудих се преди изгрева, което ми даде възможността да направя няколко кадъра над морето с кораби преминаващи през слънчевата пътека. Към 6 сутринта вече се виждаха, макар и като зад мрежеста обвивка Албанските планини. Времето се очертава?е да е безоблачно, но студено. Навън си бе?е куче?ки студ, така че трудно можех да се задържа дълго, колкото и да се правех на съзерцаващ морето и изгрева. Към 7 народа почна да се пробужда. Мивките се достигаха, като първо излиза? навън, което може на времето корабните инжинери да са замисляли, като възможност за по-бързо пробуждане, след като те порежат минутка-две морските възду?ни течения, а зимата те са особено неприятни! Топла вода разбира се няма?е, така че войни?ката. С пробуждането се събудиха и всички присъщи за Балканеца пориви, като да попу?и и попие, а и двете важат в още по-голяма сила за Албанците, като по-застъпени фенове на вреднодействуването. Към 8ч. на 2.1.2005 ферибота вече бе?е във финалната фаза от своя мар?рут, акустирането на пристанище Дуръс. Самия град отдалеч по нищо не се различава по мръсотия и архитектура от Варненското или Бургаското пристанища. Даже жилищното строителство изглежда малко по-раздвижено заради по-средиземноморско оцветните фасади. Акустирахме точно в 8:30ч. Всички заслизаха, освен нас тримата, които си изчакахме най-културно да мине цялата тумба. Митническата организация бе лек хаос – очаква?е се да дойде митничар, който след печат да позволи на пристигащите да напуснат ферибота. Само дето всеки действа?е ала ?ака-зулу дивото зове. Слизаме веднъж от ферибота, но някакъв кретен ни връща без особени обяснения – разбираме че трябва да търсим т.н. митничар, който да ни удари печати. Такъв уж има?е, но не бе?е във възторг да ни подпечата. Накрая се качихме отново до кораб-рецепцията, където най-културно попитахме кой по дяволите раздава печатите тук. Отзова се некъв висок дебелак, с изражението на току що пробудила се гладна лисица. ЧовекЪт си бе?е съвсем цивилно облечен, пристъпвайки бавно с търбух по-напред от носа му, така че да балансира вирнатата му назад глава. ?звади някакъв печат от самата рецепция, като ни поиска по 10 евро без никакви подробности. Не смеех и да се направя на много отворен щото не изглежда?е никак приветлив. Платихме като попове. На Анди също поиска 10 евро, макар и той като нас да не се нуждае от входна виза – проверихме изрично! Човека си попита съвсем невинно защо се налага да плаща, на което дебила отговори с тон, на раздразнен пес че щото имало визи за корейци уж от скоро. Все пак за да замаже номера, митничаря уж говоре?е на висок глас и сериозно по мобилния си обсъждайки неговия визов проблем, какъвто изведнъж бе създаден. След няколко минути разговор се отдръпна на маса с още няколко негови новопоявили се колеги, един от които говоре?е и добре английски. Всички поединично ни поразпитаха за къде сме тръгнали и какво ще правим в Албания. Даже главния на смяната се ръкува лично с нас, като да изказва своята учуденост от допир с заблудени индивиди като нас. Докато закусваха и уж печатаха новата виза на Анди – корееца, ние с виснали джуки само ги наблюдавахме как сладичко си похапват за на?а сметка. След близо 20мин. чакане да се назакусват удариха входен печат и на Анди с/у 10 евро разбира се – все пак разходи се правят – то са закуски, цигари, пиене, а ние даже се стискаме да ги почерпим за ранното им будуване да ни подпечатват
Останахме последни на ферибота, като го напуснахме близо час след всички останали заради цялата сцена, която ни разиграваха с визите и таксите.
Малко преди да излезем от самия фериботен терминал, пак ни спират митничари, да ни пратят към друга кабина в която трябвало да се регистрираме с адрес и пр. комунистически отживелици. Още щом слезе? от ферибота потъва? в море от мръсотия навсякъде! Тва че било входна граница малко ги притеснява, както до скоро бе?е даже по българските гкпп-та. Посреща ни и дете-просяк, добре спретнато и обуто с маркови маратонки! Тва не му попречи да ни издруса с 1 евро. Не липсва?е и голяма табела с туристически лозунг “Albania – Where tha land, sky and sea meet together!” – а? колсун ма?ала за геиниалния им туристически лозунг, който на фона на боклука навсякъде звучи като “Албания – бунище близо до вас”.
Даже на самия изход от терминала е отрупано с боклуци, а самия изход представлява малка вратичка, като към плевнята на баба Пена от Козлодуйско. Веднага се забелязват търговски обекти покрити с найлон – продаващи на едно от CD-та до сандвичи, които даже не си и помислям да поду?а предвид високо-естетическия вид на нещото наречено “бистро”. Привличаме вниманието на всички околни с големите си раници, на хора като да търсят екстремно преживяване в непознатите албански територии Общината се бе?е погрижила да постави тук-таме някоя палма, до които честичко бяха подпирани и самите боклуджийски кофи, та гледката да е още по-оригинална. Улиците видимо бяха в състояние на бойна готовност – дупки, кал и тонове мръсотия покрай бордюрите! Друг набиващ се феномен е преобладаващо представените от Щутгартската компания марка коли “Мерцедес”. Повечето модел 90-та година, но все пак мерджани
Автобуси за Тирана чакаха на нещо като на импровизиран паркинг с полу-разбита настилка и втвърдена кал, като да е нарочно насипана за декорация. Табели с информация и цени липсваха, като тяхната функция извземаха самите ?офьори, които с крещенето си осведомяваха бъдещите им клети пътници в коя посока отиват – час не се уточнява, щото буса тръгва когато се напълни. Това бе и първият по-осезаем сигнал, че сме в мюсулманска държава с арабски елементи. Тирана е на ок. 50км. от Дуръс, като автобусите за столицата бяха преобладаващо рециклирани Чавдар-ки. Билета е само 1$, а вероятно и по-малко ако не ни личе?е така грубо че сме туристи с пари за тро?ене. Повечето ни спътници ни гледаха изпитателно и с любопитство кви сме и за кво се борим… някои от тях се престра?иха да ни заговорят за да ни предупредят да не ходим сами в провинцията че било “цапта рапта” и не знам защо но искрено им вярвах, предвид заобикалящата ни действителност от мръсни коли, потро?ени пътища, съмнителни фигури по 170см., любопитните погледни с които бяхме обсипвани… пи?ките си да покажем, сигурно щяха да продължат да ни “съзерцават” от почуда как по дяволите сме попаднали при тях
Пътя към Тирана е магистрален път – много пра?ен, с гледки към масово незастроени къщи по полетата, изоставени бункери от втората световна (наистина!) и лудо напреварване кой е по-безрасъден в маневрите си по пътя! Трябва да призная до този момент една поне отчасти симпатична жена не можахме да видим, като изключим може би една от митничарките на ферибота, кято дава?е вид на редовно бита домакиня с комплекси по отминалата и младост. При пристигането на един от колегите и мъже, бива потупвана “приятелски” по главата, като едно време нас в училищата за непослу?ание – егати колегиалната любов!
Сериозна икономика също не се забелязва по пътя, като първите наченки на някаква икономика се виждат едва в предградията на Тирана, като преобладават разните му там халета (нови при това) и офис-сгради, силно контрастиращи на социалистическото блоково застрояване. Завод или комин никъде не можах да зърна, макар да се напъвах да намеря колкото да оправдая очакванията си, че не са държава само на проституцията, кражбите и нелегалния трафик. Движението в Тирана е съвсем по арабски хаотично и извън всякакви регулации.
Пристигаме на централната автогара, която представлява полу-асвалтова, полу-кална плаца с много боклук от закуски, вафли, цигари и пр. разхвърлян по всички посоки. Даже при слизане стъпваме в/у втвърдена кална маса, която само мога да мечтая колко привлекателно изглежда при по-топло време. Първата ни мисъл при заземяване е “тва не може да бъде в Европа!” – Анди също се развесели от видимо екзотичната атмосфера, та даже ни благодари че сме го накарали да пътува с нас през Албания. Той разбира се, се радва повече на силното си учудване и възхищение от допира с такава ориенталщина и тузмественост почти в сърцето на Европа.
[Албания във снимки]