случайно през вездесъщия гугъл попаднах на следната страница, в която популярния в кръговете на по-запалените бг уеб-мастери “про_01″ , описва подробно впечатленията си от турция. аз също имах такива напъни, но той поне е намерил словата, времето и ентусиазма за да го увековечи за себе си… а в случая написаното от него се покрива с поне 90% от моите впечатления, така че си позволявам да ползвам неговата изповед за близкия ни ориент 
——————————————————————————
турция е страната на абсурдите, истанбул е ебати града, а турците като цяло май не искат да ни отрежат патките и да ни ?ибнат фесовете. или поне докато такива като нас не оставят пари в икономиката им и се наливат доволно с ‘ефес’.
като човек, чиито познания за турция се изчерпват с това, което са ни набивали в главата в училище и класическите автори, и речников запас от турски изрази, състоящ се предимно от двете добри псувни ‘отур сикме бак истанбул’ и ‘ана съна сиктимине кач кара карда?е и сикме фукус даранкулак’ (извинявам се на турците, които четат – не претендирам за достоверност на спелването – знам ги само по слух) плюс няколко откъслечни думи като кач, йок, саат, бир, чок гюзел и нерде не бях особено подготвен за всичко, което видях и ми се случи в тези четири дни.
пътуването с рейс е малко по-дълго от това софия-варна. е, малко-малко – около 3 часа повече. тук обръщам внимание на факта, че рейса спира?е може би, нека да помисля, поне 5 или 6 пъти. двата бяха за по половин час. абсурдът бе?е, че след едночасовото размотаване по митницата, 10 минути по-късно направихме втората 30 минутна почивка на споменатия в бързите факти пункт капъкуле. там бе?е и първото ми сблъскване с турската реалност. седи? в един часа посред нощ на някакво място, изнервен от стотиците спирания и висенето на митницата преди 10 минути, без пукната лира в джоба (за парите ще говорим след малко) и се чуди? за какво изобщо става дума. тогава забелязва? странният факт, че на всяка маса в бюфета има голяма пластмасова кутия хляб, а хората ядат добре познатите ти от българия неща – супи, боб, дроб сърма и т.н. понеже за теб това е съвсем ново усещане ти е малко странно, че не намира? фрапантни разлики още в самото начало. после идват и те. всички отиват на най-дясното ги?е и си вземат чай в странни ча?ки. той по презумпция е безплатен (така каза са?о – стюарда). не и за на?ата малка бандичка. аз лично не бях в настроение да пия чай посред нощ, но батко ти тони и кака ти юлия се сблъскаха с понятието или по-скоро тенденцията ‘безплатни обяди няма, особено за българи’. за чая на тях им искаха кинти. за да бъда точен, точно (обичам тафталогиите) по 400 хиляди лири. понеже всички ние бяхме с друга логика това се оказа малък проблем. добре, че спътникът ни тайфун – турчин, връщащ се от бизнес трип в българия извади въпросните лири и оправи нещата.
продължение…
