Конкретните поводи за въпроса от заглавието са два. Наскоро в разговор с български киноразпространител стана дума за финансовите резултати, които е реализирал “Убий Бил”. Те са твърде слаби. За месец филмът е гледан едва от 10 000 ду?и: въпреки екзотичната рекламна кампания, култовия статус на Тарантино по света и у нас и трепетното очакване от страна на феновете. За сравнение, за “Троя” са продадени 286 000 билета на стойност над 1.1 млн. лв.
Защо се провали “Убий Бил”? Защото българската му премиера бе?е точно 1 г. след световната. ? защото пиратите в технологичната ера не спят: за тази една година не остана човек, който да не е гледал Тарантиновия филм “на компютъра” в DivX-формат.
Цитирам този пример, защото той е уникален за българското филмово разпространение. Пирати е имало и ще има винаги, но това е първият случай, когато алтернативният пазар категорично повлия представянето на продукта на легалния такъв.
Нещо, с което
други държави в други условия се борят от години
Вторият повод е, че тази есен дойде с масирана атака на световните институции-защитници на авторските права над интелектуална продукция от всякакъв характер.
Само в един ден – 7 октомври, музикалните продуценти в лицето на IFPI (Международна федерация на звукозаписната индустрия) започнаха 459 съдебни процедури за незаконен обмен на файлове, засягайки двата най-големи музикални пазара в Европа – Великобритания и Франция.
IFPI са същите хора, които прогониха пиратските сергии от площад “Славейков” и чието посещение в България преди няколко седмици накара собствениците на free-сървъри да “затворят” временно. Докато мине бурята. Когато представителите на федерацията си заминаха, www.ftlbg.com, data.bg, bubu.to, free.evro.net, arenabg.com и останалите рогове на изобилието отново изсипаха своите блага върху родния потребител. Като всяко щастие, и това се оказа нетрайно.
Много от тях отдавна са ограничили достъпа до сървърите си на “вражески” потребители, т.е. такива, които не ползват услугите на конкретни ?нтернет-провайдъри. Други са на път да хлопнат кепенците (bubu.to не работи от понеделник). Трети ще изберат пътя, вече утвърден в Европа и САЩ – ще се “преквалифицират” в доставчици на файлове с уредени авторски права.
Разбира се, безплатен обяд няма – част от това “заплащане” и досега бе калкулирано в крайната цена. Срещу месечен абонамент при провайдъра клиентите получаваха бърз и съвър?ено безплатен достъп до голямо количество музика, софтуеър и филми. В тази цена обаче не влизаха платени авторски права.
Българският “peering” (мрежа от родни сървъри, недостъпни за потребители зад граница, и обединяващ повечето големи български провайдъри) е феномен в световното пиратство – ако не броим челния руски и китайски опит.
Родната специфика се състои в това, че не се използва масово технологията “p2p” (peer to peer), при която потребителите “споделят” (share-ват) директориите с файлове с други хора в мрежата.
Тук ролята на share-натите директории са поели българските free-сървъри, които в повечето случаи са едновременно с това ?нтернет-доставчици и собственици на ?нтернет-клубове. Не се налага директен контакт между потребителите посредством p2p софтуер. Така и клиентът сит – може да тегли порно, игри и музика на воля, и агнето цяло – провайдърът генерира голям трафик, но той е изцяло вътре?ен – не се налага да плаща скъпо и прескъпо за международна свързаност.
Към това се добавят и кварталните LAN-ове – обикновено гаражи с няколко натъпкани с файлове ма?ини, откъдето неколцина светнати момчета опъват кабели до околните блокове и обясняват на съседите, че разполагат с “2000 DivX-а”.
По света, където властват p2p механизмите, основна болка на защитниците на авторското право са музикалните файлове. От 800 млн. нелегални файла в мрежата във всеки един момент (през 2003 г. са 1.1 млрд.), 700 милиона са с музика.
Първо действие на драмата се разигра
през 2000 г. със съдебните дела срещу Napster
- програма за неограничен обмен на файлове по ?нтернет, написана от 17-годи?ния американец Шон Фанинг. Сега на прицел е наследничката Kazaa. През изминалите пет години p2p-тата претърпяха многократна оптимизация на протоколите – днес на мода ЕDonkey, OpenNap, LimeWire и BitTorrent, чиято скорост на трансфера позволява и даунлоуд на видео.
У нас нещата отидоха по-далеч. Поради тесния периметър на разпространение и използването на провайдърските ма?ини за “бази данни”, скоростта бе несравнимо по-висока, а съдържанието – несравнимо по-богато от това на харддисковете на потребителите на Kazаa. Така процъфтя и нелегалното разпространение на файлове с филми, игри и софтуер – многократно по-големи количествено от песните и албумите.
Причините далеч не са само технологични. Трябва да се разбере – пиратите-нару?ители на интелектуалните права са само едната страна на медала.
Ето няколко от другите: неефективно разпространение, монополизъм, липса или огромно закъснение на независимите филми, абсолютно отсъствие от пазара на български и стари ленти. От arenabg.com може?е да си източи? “Войната на таралежите”, “Хан Аспарух”, “Военно-полева болница” и “Отнесени от вихъра” и
да попълни? огромни дупки в общата си култура
- а къде, освен на екрана на компютъра си, би могъл да стори? това? На единствения български кинофестивал, който се провежда само в столицата? В две-три арт-кина, финансирани от “Евроимаж” и програмата “Медиа” на ЕС, които също са в София? Защо в България още не са давали “Requiem for a Dream” или “9/11 по Фаренхайт”? А защо да чакаме един филм 6 месеца, ако можем да го гледаме в деня на американската премиера? (Ето защо “Троя”, “След утре?ния ден”, “Матриците” и “Властелинът на пръстените” имат високи финансови резултати в кината – защото продуцентите им предвидливо бяха програмирали приблизително една и съща премиерна дата за всички световни територии.)
Пиратството, освен спестяващо пари, е и безкрайно демократично.
Друга причина за случилото се: киното не е това, което бе?е. Дне?ното “ходене на кино” е социална активност, свързана много по-малко със ставащото на екрана. През 2004 г. не е възможно да се случи “Ново кино Парадизо”. Днес в търновското кино “Полтава”, някога едно от най-големите и модерни в България, го няма не само надписът “От всички изкуства за нас най-важно е киното”. ?зобщо няма кино. Вместо него – базар, бинго и кръчма.
?мам един приятел в Щатите, който изчислява разходите за посещение в мултиплекса така: два билета по $ 10, пуканки за $ 7 и две кока-коли по $5, общо 37, и това без бензина. Същата тенденция се налага и в на?ите – два на брой за момента, четири в близко бъдеще – мултиплекси, където зрителите сяка?
отиват да хрупат, говорят по телефона, опипват гаджето
и т.н., вместо да гледат кино.
Я се опитайте да гледайте в “Арена” филм на Бергман! То и не прожектират такива, де, но дори да прожектираха – интелектуалният и културен акт, каквото бе?е гледането на кино някога, просто не се случва по тези места.
Вездесъщият форум на “Сега” има много точна формулировка по въпроса: “този филм струва 5 лева” (цената на билет за кино) и “това е филм за DivX”. Т.е. традиционната ?ирпотреба, с която ни залива Холивуд в бол?инството случаи, не заслужава както финансовата инвестиция, така и самия ангажимент “отиване на кино”. Виж, ако е безплатно и по чехли – може да му се хвърли едно око за информация… Точенето на филми от ?нтернет е абсолютна културна и образователна потребност – и право – на дне?ните деца.
? макар че законът практически има право да преследва всеки, който има в харддиска на компютъра си дори една песен или филм без авторски права, народната поговорка
“не е луд, който изяжда два зелника, а който му ги дава”
важи в този случай с пълна сила.
Разточването на “зелниците” далеч не е дело само на Бермудския триъгълник провайдър – ?нтернет-клуб – free-сървър. Заслуга имат и онези, които са откъм “светлата страна” на разпространителската мрежа.
Помним как бе?е в края на 80-те и началото на 90-те години – първите видеоразпространители, включително дне?ната “Александра”, стартираха като пирати. Тяхната работа бе?е, меко казано, любителска. В пиратските записи от онези времена всички актьори се дублираха от един и същ (мъжки) глас. Дори можем да ви кажем и кой бе?е гласът – Васил Кожухаров, днес ?еф на компания за легално видео и DVD разпространение. По-големият им недостатък бе качеството на картината – тъй като бяха запис от защитени по някакъв начин западни видеокасети или пък снимани директно с камера в киносалон, пиратските филми се отличаваха с отвратително качество на картината и звука, пропадания в сигнала, ефекти “снежинки” и “черга”. После международните правозащитни институции
забелязаха де е България на картата
- и започна “еуфоричният”, легален период. Жадните за печалба и нови пазари мейджърски компании раздадоха лицензите си – и съответното финансиране – на ограничен кръг хора. Не бе?е трудно човек със здрава ръка, хеле пък монополист, да излезе с принципно различен продукт и да смаже конкуренцията къде с качество, къде с натиск върху независимите видеотекари, които поставяха на един рафт в гаражчетата си пиратските и лицензираните касети.
Приблизително по същата схема като видеоразпространителите, “на светло” излязоха и кабелните телевизии.
Междувременно обаче кабеларките незабелязано натрупаха нови грехове, тъй като голяма част от тях са доставчици на кабелен ?нтернет-достъп.
Ето защо “безплатният обяд” в световната мрежа е само върхът на айсберга – онази 1/8, която капитанът на “Титаник” видял с бинокъла, преди останалите седем осми да го разпорят отдолу. Причините са много по-дълбоки и не на последно място сред тях е неефективното ни правораздаване. Пиратството е престъпление по Наказателния кодекс и краят на “гювеча” все един ден идва.
Онзи, който разбира, ще продължи да “точи”. От финансова гледна точка хакерите са ?ум в системата и затова се игнорират – прекалено скъпо е да се преследват, съотнесено към вредите, които нанасят на музикалната и филмова индустрия. Онова, за което IPFI и продуцентите на кино се опитват да бият камбаната, са онези 95% невежи “юзъри”, които, щом им бъде отрязан видимият достъп, волю-неволю ще оставят парите си в мултиплекса или музикалния магазин.