Ако Бог забраве?е за момент, че съм една парцалена кукла и ми подаре?е късче живот, може би няма?е да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слу?ал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав ?околадов сладолед!
Ако Бог ми подаре?е късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и ду?ата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Няма?е да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко гре?ки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачва? стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казва? това, което чувства? и винаги да прави? това, което мисли?. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спи?, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на ду?ата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излиза? от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слу?ам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и няма?е глупаво да мисля, че ти вече го знае?.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя гре?ка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато вижда? хората, които обича?. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайва? за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и бе?е много зает, за да направи? действителност последното им желание. Дръж тези, които обича?, близо до себе си, кажи им ?епне?ком колко много има? нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им каже? “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знае?.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изрази?. Покажи на приятелите си какво означават за теб.