“Много европейски заводи ще бъдат преместени в България”

Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим“, пред „Капитал“

Какво трябва да се промени у политиците и избирателите през 2005 г.?

- Първо хората трябва да участват по-активно в изборите. В Белгия например гласуването е задължително и ако не отиде?, те глобяват. Това също е демократично, защото, ако ви забранят утре да гласувате, веднага ще протестирате на улицата, а сега имате право, но не отивате. Знаете ли колко ду?и са загинали в революции, за да има осигурено право на вот? Уважението към тези хора се изразява с гласуване. В страни с установена демокрация задължителният вот не е проблем.
В сферата на политиката мисля, че не би трябвало в бъдещия управляващ екип да има хора, които са участвали във фалита на държавата през 1995-1996 г. Това не означава, че казвам БСП да не е на власт. Не, и там има качествени хора, но има и от старите лица. ?ма и министри от други правителства, които сега опитват да се връщат в политиката, макар че са взели вредни за България ре?ения. Ако се подходи от гледна точка на мениджмънта, никой няма да избере същите ръководители, които са фалирали един завод. Няма значение дали следващото правителство ще е ляво или дясно. ?ма обаче значение, ако партиите сложат на власт хората, които са доказали, че са некадърници. Освен това добре би било да има приемственост между новото и старото правителство. Ако успе?ната част от сега?ния екип остане във властта, няма да има толкова загубено време, колкото ако има чисто нов екип.

Възможно ли е излизането на нова силна фигура на политическата сцена?

- Не вярвам, че Бойко Борисов ще влезе в политиката. Той е професионалист като полицай, но разбира много добре, че да бъде политик трябва друга нагласа. Мнението ми е лично, без да го познавам.

Ще се подобрява ли сигурността в България?

- Да. Спомням си, че като идвах тогава в България, белгийският ми работодател ми предлага?е бодигард, искаха да слагам предпазна жилетка. Постепенно сигурността се подобрява, стъпка по стъпка. Вече няма рекет в България и тя е по-напред в това отно?ение спрямо Рим, Неапол, Монако и други. По принцип хората забравят например как всеки магазин трябва?е да плаща на „застрахователи“. Виждам, че някои от групировките от сивия сектор опитват да се променят, да излязат по на светло. Това е хубаво и трябва да се стимулира. Въпреки това има един интересен факт. В Белгия никога не съм знаел имената на ?ефа на полицията или на главния прокурор, въпреки че доста години съм живял там и съм завър?ил право. Сега, ако попитам в Белгия колко хора знаят тези имена, може би 1% ще ги назоват. В България почти всеки може да ги каже. Това не е нормално, защото това показва какво не върви в държавата. Където няма проблем, хората не говорят.

Защо определяте еконормите като най-важния проблем за индустрията през 2005 г.?

- Защото за индустрията 2005 е годината на комплексните разре?ителни (предприятията от определени индустрии трябва да получат разре?ително за дейността си от Министерството на околната среда и водите, където са дефинирани мерките, които предприятието трябва да предприеме – бел. ред.). Ще са нужни инвестиции в индустриалните предприятия от над един милиард лева. Министерството на екологията трябва да започне да гледа на бизнеса като на партньор, а не като на враг. Не може заводите да станат чисти за миг, необходимо е време. При преговорите с Европейския съюз например Румъния е договорила срокове до 2015 г., а българските предприятия трябва да се справят в 4 години по-къси срокове в сравнение с румънските си конкуренти. Няма никаква причина сроковете да са различни, но румънската страна е договорила по-благоприятни условия. Българските преговарящи не питаха местния бизнес нищо. Така изпита в преговорите румънците го минават с отличие, а от българска страна бизнесът ще плати сметката по бързо.

Как трябва да стартира реформата в съдебната система?

- Препоръката ми е първо системата да бъде прочистена от някои магистрати, които или не са свър?или работата си, или са я свър?или некачествено. Тези, които останат, трябва да получават 3-4 пъти по-високи от сега?ните заплати. Не е нормално проучванията да сочат съдебната система като най-корумпираната след полицията.

Защо поставяте акцент върху здравеопазването?

- За развитието на една държава се съди по образованието и здравеопазването. Една държава дори може да преживее няколко години с ло?а образователна система, но не и с ло?а здравна, защото хората умират. Управляващите трябва да направят статистика колко пациенти умират на операционната маса или дни след операция. Резултатът ще е отвратителен, хората ще бъдат ?окирани. В България, както навсякъде, има добри лекари, но има и много, които не струват. ?ма?е случай, в който на мой приятел му излезе по-евтино да се оперира в Германия, без да е осигурен там, в сравнение с България заради високия ру?вет, поискан от местния доктор. Второ, трябва да се провери хигиената в болниците. Много от болниците трябва да се закрият. Лекарите трябва да направят своя гилдия и да изключват от нея некомпетентните и корумпираните.

Защо смятате, че ще бъдат откривани нови работни места?

- Защото ще се открият нови предприятия, основно от чужди инвеститори. Една от най-големите разлики между сега и преди четири години е, че в Европа хората и инвеститорите вече знаят къде е България.

Как научиха за България?

- Много мога да кажа за Симеон, но той наистина е личност, която и заради името си Сакскобурггота има репутация в много държави. Това помогна на България. Всяка седмица получавам е-мейли от Белгия и Люксембург, от хора, които се интересуват от бизнес възможностите тук. Това не съществува?е преди четири години. Хората вече са намерили на картата България и ако след изборите България остане стабилна, а аз съм сигурен, че така ще бъде, чужденците ще инвестират доста средства. Само преди ден например говорих с инвеститор, който търси голям терен за изграждане на завод. България е най-евтината страна в Европа, каквото се произвежда 1000 км на запад, тук може да се произведе два пъти по-евтино. Вече в чужбина това се знае. ? по тази причина ще има още много работни места.

Но евтината работна ръка е временно предимство.

- Не, още поне 15 години ще е така.

Защо определяте банките, недвижимите имоти и поддоставчиците в индустрията за трите най-проспериращи бизнеса през 2005?

- Под проспериране разбирам възможности да се печелят пари. Значителни печалби се правят от банките и това ще продължи. ?ма растеж на икономиката, вече има добри бизнес планове, вече е известно кои са мо?еници, а и маржовете са феноменални. Банките получават пари на 1-2% и дават кредити на 8-10%. Някои казват, че това е 6% печалба, но тя е 400%. Конкуренцията сред банките обаче ще се усили и маржовете ще падат, особено за големите компании, които могат да получават заеми от банки в чужбина. Вторият проспериращ бизнес са имотите. Последната година има?е феноменален бум. Ръстът ще продължи, макар че не вярвам да е в същите темпове. В този сектор обемът също ще нараства. Досега голям инвеститор е единствено „Линднер“. Големите инвеститори скоро ще дойдат и в бизнеса с недвижими имоти, например големи западни пенсионни фондове. Особено ако България получи инвестиционен кредитен рейтинг от Moody’s. Сигурен съм, че през 2005 г. по линия на недвижимите имоти в България ще дойдат много средства, главно от институционални чужди инвеститори. Като пътувах през седмицата от Варна до София, самолетът бе?е пълен с англичани, всеки от които си бе?е купил къща. Тези хора рискуват средствата на живота си. Щом те са готови, то и големите инвеститори ще дойдат. Третата възможност за проспериращ бизнес е за подизпълнители в индустрията. Сега България излиза на инвестиционната карта на Европа – инвеститорите знаят, че България е стабилна и е много евтино. Затова много погледи са обърнати насам и се правят планове за преместване на много заводи.

Много години се очакваха подобни инвестиции, но не идваха…

- Защото никой не знае?е къде е България, или я свързва?е с престъпност. Сега например историята с ?ван Славков е удар по репутацията на страната. Нормално и морално е да се оттегли?, когато има съмнения. Това се отнася и за някои български министри.

А как да се подобри имиджът на България?

- Българите са много големи индивидуалисти. Това трябва да започне да се променя. Когато един ден пе?еходецът минава пе?еходната пътека без никакви съмнения и опасности, че някой ще го прегази, тогава може да се каже, че нацията вече е напреднала. Например да не си хвърлят угарките от цигари навсякъде. Това са малките индикации, които показват дали тук е хубаво да се инвестира, да се живее – това е уважението към другите. Промяната трябва да започне отсега. Трябват мащабни кампании, които да променят средния българин.

Накъде ще върви индустрията през следващата година?

- Екологията е проблем номер едно. Второто е логистиката и инфраструктурата. Случаят в Княжево показа, че много се говори, но трябва да стане катастрофа или почти катастрофа, за да се реагира. Отпреди 4 години бе?е ясно, че околовръстното ?осе няма да бъде достатъчно. Чакаме и нещо да се случи за пристанищата. Ако искаме да има повече инвеститори в България, бизнесът трябва да може да изнася произведените продукти – чрез пътища, жп и т.н. транспорт. Ако някой ми каже с какви темпове ще се развива инфраструктурата, тогава мога да кажа с колко ще расте индустрията.

В кои сектори ще са инвестициите на зелено?

- Ще са свързани с бизнеса със стомана, с металообработката, ма?иностроенето, оптиката, електрониката. Всички поддоставчици за автомобилната индустрия могат да развиват бизнес тук.

А в информационните технологии?

- Да, възможно е. Но България е с население само от 8 милиона. Секторът е важен, но страната не може да разчита този отрасъл да е определящ през следващите пет години. Това няма да е двигателят, а допълнителен фактор.

А кой ще е двигателят?

- Туризмът, индустрията, селското стопанство.

Как ще се развива земеделието?

- Щом от сектора не се оплакват, значи бизнесът е добре. Той е по-специфичен сектор – 50% от успеха на селското стопанство зависи от времето. Затова е трудно да се прогнозира точно. Усеща се тенденция за консолидиране, купува се нова техника, използват се различни видове торове. Тази година реколтата бе?е много добра, затова цените бяха ниски. Следващата година горивото е по-скъпо, заради него всички разходи ще се увеличават. Затова се надявам на силна реколта. Земеделието има нужда от 2-3 хубави години, без климатични трусове, за да може да направи сериозна крачка напред.

capital.bg

This entry was posted in Economics, Politics. Bookmark the permalink.

Leave a Reply