“Когато човек се страхува да не бъде отново наранен, издига бариера между себе си и света, но тогава започва сам да наранява себе си. Не съм търсила самотата, тя ме намери и ме принуждава да свикна с нея. Контактите с децата и родителите ми и със света са само чрез телефоните”, казва жената в бяло. Дияна К. е една от 250-те хиляди българи, които години наред работят в Гърция, внасят в хазната на южната ни съседка близо 43 % от заработеното с ясното съзнание, че няма да имат достатъчно осигурителен стаж за пенсия в България. Надежда, че това може да се промени внесоха първите разговори на двамата социални министри Христина Христова и Панайотис Панайотопулос за изработване на спогодби за регулиране на трудовата миграция и за социалното осигуряване. За пръв път от гръцка страна бе проявена политическа воля, каза пред Български новини г-жа Христова в Гърция. Но годините, прекарани в доброволно изгнание заради комата хляб, все още разкъсват от съмнения на?енските гурбетчии. Нито онези две жени, които научили, че български министър е в Гърция и до?ли в хотела, за да разговарят с Христова за бъдещето си, нито Дияна. Тя се пита какво ще стане със
здравното осигуряване на българите в Гърция.
Неотдавна млада жена, с 5-годи?но дете, имала нужда от спе?на медицинска помощ и сложна операция. За да дойде линейка от България, били необходими 1 800 евро. Пак по телефоните Дияна, която е в ръководството на дружество “Българска общност” в Атина, успяла да ги събере. Трябват пари за лечението на друга тежко болна българка, която години работила в гръцки семейства… Сега се опитваме да изградим българска детска градина, казва Дияна. Тя умува начин да се създаде фонд, в който българите в Гърция да събират пари, но средствата да бъдат вложени в българска банка и при необходимост да бъдат подпомагани изпадналите в нужда. Лечението в болница тук стига и до 15 хил. евро. Най-тъжното е, когато някой почине и близките му нямат 2 хил. евро, за да дойдат и да го вземат…
…Пълнолунието в топлата септемврийска нощ, компанията на българка от България и на грък, който години наред й е бил “телефонна” опора и връзка със света сяка? от само себе си отприщват спомените на Дияна. Разговорът се води на три езика – Дияна говори със стоматолога Танасис Мезопулос на гръцки, а с мен – на български, аз говоря с него на английски. Говорим за най-древната история – на прабългарите и на елините, за съвременната мощ на САЩ, за леководолазните пристрастия на Танасис, за съдбата на емигрантите и на бежанците – по време на геноцида над арменците, по време на гръцката хунта, по време на българския преход… Говорим за новите книги. ? за децата ни – “Дано имат по-добър късмет от на?ия!”…
Гурбетът – работа за мъже или за мъжки момичета
Тази максима отдавна се е променила. От България и Украйна идват предимно жени на работа тук, докато от Албания идват първо мъжете и след като понатрупат пари, прибират и семействата си, обяснява Дияна. Преди повече от 9 години Дияна, която професия е химик технолог, е принудена да се раздели с работата си. Шефът й в горнооряховското предприятие, в което е работила, я подтиквал към документална измама, а упорството й да не се подчини я оставя на улицата. Започва работа на второ, на трето място, извън града, далеч от дома и семейството. ?два и голямата криза – Дияна е 8 месеца без работа, а в това време съпругът й отива на борсата за 4 месеца. Тя се принуждава да потърси помощ от приятелка, омъжена в Гърция. Събира назаем 400 долара и тръгва. Дава парите на приятелката си, а тя я води в една
графия – незаконна “трудова борса”,
разположена в мръсно полутъмно мазе, където други 20-ина млади българки чакат да бъдат огледани от чорбаджийката, която ще ги разпредели по “свободните работни места”. На Дияна е намерена работа като детегледачка в едно… циганско семейство в покрайнините на Атина. Обиталището на господарите й има само врата. Прозорци няма. Няколко малчугана газят в стичащите се до къщата фекални води. Вечерта взема сака си и тръгва пе? към “Омония” (в Атина всички пътища водят към този площад, където животът никога не спира). “Не знам как се добрах дотам, но като стигнах, се разплаках. Доближи ме един мъж, чието лице буде?е доверие и ме заговори, но аз не знаех нито дума гръцки и му отговарях на френски… Предложи ми пари, но аз категорично отказах и помолих да ме закара у приятелката ми, по смътните спомени открихме дома й. Непознатият само ме прекръсти и си тръгна. Щом отвори вратата и разбра, че съм избягала от господарите, приятелката ми се разкрещя истерично и веднага ме върна в графията… Мазето бе пълно с нелегално преминали границата българки, дали на разни познати по 400-500 долара, за да дойдат тук…”
Ко?марите на Дияна продължават, докато успява да си намери работа в някакво семейство. Колкото и съвестно да вър?и работата си, винаги тя е виновна за всичко нередно, което се случва в къщата. Въпреки това, остава там 8 месеца, след което се връща в България.
?зстраданите пари
обаче бързо свър?ват, дъщеря й ще е абитуриентка и Дияна отново търси път към Гърция. Дава 500 долара на познат, който й обещава да “уреди” пътуването, но щом взема парите й казва “А сега, докажи, че си ми дала пари…” и просто изчезва. Отново заеми, отново по пътя към някоя незаконна графия. “Опадаха косата и много от зъбите ми”, вмъква Дияна… Междувременно намира сега?ната си работа – грижи се за възрастен вдовец, който страда от сърдечно заболяване.
Властен е – бил е мениджър на голямо предприятие. Денонощно Дияна е в Къщата – Господинът се страхува да остава сам, а когато тя излиза от Къщата или пътува за малко в България, той гостува на сина си. Но поне по два пъти днево й звъни по телефона, за да я уведоми за здравословното си състояние. Ако той пропусне, тя му се обажда. Това лято, за да се види с децата си, Господинът ги е поканил всички в една от къщите си на морето.
Синът на Дияна е завър?ил здравен мениджмънт във Варна, завър?ил е и магистратура по икономика, но не си намира работа. Сега тръгва към университет в Австрия. Дъщеря й – също. Естествено всичко е свързано с много, много проблеми. Дияна си е потърсила работа там и е намерила – като детегледачка. Споделила е намеренията си с Господина. “Готова ли си да загуби? всичко, което тук постигна с толкова мъки и смята? ли, че започвайки от нулата ще си по-полезна на децата си?”, е бил въпросът му и от старите му очи потекли сълзи. За пръв път, откакто Дияна е при него… С него разговарят за миналото на елините, за българската история, за театър, за политика… Не е трудно човек да се досети, че българка, дори с най-общите си познания от училище, може свободно да разговаря за всичко това. Но очевидно Господинът, като повечето мъже, трудно приема мисълта, че една жена може да е достоен партньор в подобни разговори, че една жена може да е умна и интелигентна…
Месечно Дияна получава 550 евро. Минималната работна заплата в Гърция е 600 евро. На нейна база около 120 хил. легално пребиваващи на?енци плащат за местната хазна данъци, такси и осигуровки. Но още нямат право на гръцка пенсия…
Мечтата да прави? вино
Голямата ми мечта е да правя вино и да имам винарна – та нали за това съм учила, казва Дияна. Въпреки неколкократните телефонни обаждания на Господина, тя не е нервна.
…Колата на Танасис спира близо до Къщата, но не пред нея. Дияна импулсивно сваля гривната си от лунен камък, слага я в ръката ми, подадена за “Довиждане!”, целува ме и на слизане от автомобила казва “Разкажи, това е съдбата на повечето българки тук…”
“Години наред много гърци са унижавани, докато са аргатували в Австрия и други европейски страни… Повечето европейци, продължават да гледат и на нас, и на вас с пренебрежение, защото сме бедни”, казва Танасис, сяка? разбрал целия ни разговор с Дияна. Самият той е потомък на гръцки бежанци от Турция през 20-те години на ХХ в. Затова, а и заради силния й дух, твърди, че винаги е готов да помогне на Дияна…
Вестник “Български новини”, Атина
ide.li