Едва ли останаха вече оптимисти, които да мислят, че следващите парламентарни избори ще се проведат по начин, различен от досега?ния. ?збирателната система и за този вот няма да бъде освежена с мажоритарен елемент и пак ще избираме това, което ни се спуска от “Врабча” 23, “Позитано” 20, “Раковски” 134 и т. н.
?дващите избори обаче са чудесен повод този дебат да се възобнови. Още повече че един куп политици и познавачи вече коментираха темата, обяснявайки защо мажоритарността е едва ли не най-ло?ото нещо, което би могло да се случи на България.
Аргументите “против” обикновено започват с това, че ако гласуваме за личности, а не за партии, ще допуснем съмнителни бизнесмени с мръсни пари да влязат в парламента. Съждение, което предизвиква само иронични усмивки. Рискове, разбира се, винаги съществуват. Но има ли сериозен политик, анализатор или въобще избирател, който би се ангажирал с твърдението, че партийните централи, изготвящи листите, са достатъчно надеждна преграда пред мръсните пари и съмнителните бизнесмени?
Със сигурност здравият и практичен разум на българина е доста по-надежден филтър от което и да е политбюро.
Митьо Пищова раздава?е кебапчета,
както мюсюлманин – баклавички, на Рамазан байрам, но не стана кмет на Велико Търново. Докато всеки, който чете от време на време вестници, би могъл да посочи няколко депутатски имена – настоящи и бив?и, които би трябвало да търкат затворническите нарове вместо банките в пленарната зала. Цветелин Кънчев не е единственият пример.
У нас няма изградено гражданско общество, което да умее да отсява зърното от плявата, твърдят още така наречените познавачи. ? вещаят мрачно как парламентът ще се напълни с азисовци и пипируди, ако избираме мажоритарно.
Като че ли и сега си нямаме То?о и Весела,
които на всичкото отгоре и мандата носят на крехките си плещи.
Вярно е, че у нас няма гражданско общество като това във Франция например. През януари 1997 г. там хората парализираха със стачки цялата страна само защото искаха работната им седмица да е 35, а не 40 часа. По същото време ние тук също бяхме по улиците и площадите, но чак след като заплатите ни вече бяха станали 3 долара, а и хлябът изчезна.
Но да се отрича обаче наличието на каквото и да е гражданско общество у нас е съществена гре?ка. Самият факт, че политиците се стараят да не се изказват категорично против мажоритарния вот, а все го усукват по килифарски, е достатъчно показателен. Всеки един от тях знае, че така ще натрупа негативи в очите на избирателите. Никак не бе?е случаен фактът, че избирателният кодекс, който предвижда половината от депутатите да се избират мажоритарно, все пак мина на първо четене в края на лятото на 2003 г. При това с мнозинство, достатъчно да промени дори конституцията. Това се случи не защото депутатите умират от желание да дадат повече власт в ръцете на хората. Просто през есента тогава предстояха местни избори и трябва?е да се прави добро впечатление. А след като имаме обществено мнение, достатъчно силно, за да накара политиците да се съобразяват с него, това все пак е нещо.
Сигурен съм, че с наближаването на изборите тази тема ще бъде още по-?ироко експлоатирана от почти всички партии, както не веднъж се е случвало досега. Тогава е добре да им се припомни факта, че законопроекта на Новото време за промени в избирателния кодекс, който предвижда мажоритарен вот за част от кандидатите за народни представители, вече втора година отлежава в деловодството на парламента. Нововремци май се оказаха единствените, който искат мажоритарния вот да се случи, докато всички останали партии явно се страхуват, че кандидатите им за депутати няма да успвят да минат през ситото на мажоритарния вот.