“Вижте най-съвременната хай-тек правителствена заседателна зала. Тя не само изглежда страхотно. Тя е върхът – тя е ефикасна и спестява доста пари.” Така сп. “Нюзуик” през март 2002 г. описва работното помещение на едно европейско правителство. То естествено не е българското. Но и не се намира далеч от нас – а в малката Естония.
Преди няколко дни премиерът Симеон Сакскобургготски отиде в Талин и видя лично как естонският кабинет управлява държавата по електронен път. Той каза, че е ?окиран, щом му показаха как 14-те министри на своите заседания всеки четвъртък обсъждат дневния ред в зала с компютри. Всеки проектодокумент се вкарва в електронната правителствена система и се показва на монитор пред всяко министерско кресло. Без хартия! Никой от членовете на кабинета не носи бумаги, както българските министри, които имат опасност да получат гръбначни изкривявания от огромните кутии, пълни с документи.
“Всички членове на кабинета могат да работят на компютри”, разказва на руски пред “Труд” Юве Маловерян, секретарка в естонската правителствена канцелария, докато включва един от компютрите на квадратната заседателна зала. Помещението никак не прилича на властови център – няма вну?ителна дървена маса както на “Дондуков” 1, нито пък тежки кожени кресла. Заседателната маса е направена от лека алуминиева конструкция, а министрите сядат в обикновени офис-столове. На стената има бяло платно за прожектиране на презентации. ? най-важното – чиновниците нямат
никакви тайни от журналистите
казва Юве, докато ме развежда из кокетната къща на ул. “Рахукохту” 3 в Талин. Вярвам й, защото ме оставя да седна в заседателната зала и да се поровя в компютъра на министъра по въпросите на населението Паул-Ерик Руммо. Никой български журналист не може и да си помисли, че ще припари в залата на “Дондуков” 1, откакто премиер е Симеон. Там представители на медиите влизат за по 20 секунди в четвъртък, за да заснемат началото на заседанието. Благодарение на компютризацията естонският кабинет няма опасност да остане без кворум. Всеки министър може да се включи в обсъжданията отвсякъде. Министерствата разменят проектите за съгласуване също по електронен път. Така държавата е спестила на данъкоплатеца 192 000 евро годи?но от хартия, разходи за принтери и копири.
Секретарката от правителствената канцелария в Талин – Юве Маловерян разказа, че дневният ред се дава задължително един ден предварително на всички журналисти, а след приемането на всеки документ, той се появява мигновено на компютрите им в редакциите. Репортерите получават не само това, но и стенограмите от заседанията, които в България са засекретени.
В края на всяка правителствена сбирка пък, премиерът Юхан Партс давал пресконференция и не ставал от стола, докато не отговори на всички въпроси.
Попитан от “Труд”, кога ще оборудва българското правителство по този начин и кога ще започне да дава редовни брифинги, Симеон каза: “Благодаря ви, г-н Димов. Разбрах ви подтекста, особено за втората част на въпроса. Доста сме впечатлени от това, което видяхме.
Усилията ни в тази посока напредват, надяваме се да можем да овладеем това изкуство, още повече, че всички трябва да се отнасяме внимателно към горите на тази планета, защото сега изхабяваме толкова много хартия.” Но премиерът не отговори дали ще си вземе поука и ще дава пресконференции.
Човек веднага му става ясно защо малката бив?а съветска република Естония е приета преди нас в Евросъюза. 621 хиляди ду?и от всичките 1,35 млн. жители, използват редовно ?нтернет. Правителството възнамерява да въведе от 2005 г. и електронно гласуване, което вече е уредено със закон. Така повече млади хора, които обикновено не идват пред урните, ще участват в изборния процес от дома?ния си компютър. Единственото, което им трябва, е електронен подпис, за да се идентифицират в мрежата. Не, това не е проблем, както в България. У нас издаването на такава карта с чип струва средно около 200 лв. В Естония държавата
инсталира е-подпис в личните карти
на всеки гражданин, за което той доплаща едва няколко евро.
Всеки естонец може да се логне в ?нтернет безплатно от 700 точки по цялата територия от 45 227 кв. м. Това хич не е лесно, защото прибалтийската страна е разположена върху 1521 острова. Дори училището в най-отдалеченото парче земя – Рухну, където има трима ученици и 40 жители, разполага с ?нтернет.
?ван Димов