На концерт на Nightwish в Букурещ

В петък рано сутринта потеглихме аз, Антон, Димитър и Боги в посока Русе. Като за 7:30 сутринта се очертава?е през деня да е слънчево и ясно. Пътя до Русе взехме за ок. 3 часа. Русе на пръв поглед е един обикновен български град, като единственото по-впечатляващи обекти са операта, филхармонията, съдбната палата, ТВ-кулата с ресторант на 100м. над земята и убийствена гледка и красивите момичета
В самия град все още се усеща като че ли някаква летаргия към доброто старо минало, за разлика от настоящето на което все още им липсва динамиката в икономиката. Факт е че сред автомарка на Русенци се срещат все още много често трабанти, лади и всякакви руски инженерни ма?инирии от близкото минало. Макар да сме там по обед в работен ден, времето и животът течът сяка? сме в забито градче на Аризона, САЩ. Ре?или сме да похапнеm за изпроводяк към румънеско, както и да купим БГ знаме и некви по-дрънкащи метали за по пътя, тамън да ни разгорещат преди концерта. Мен точно металите ми се струват като некви дрънкащи на тенекия ламарини и жици, ама предвид обстоятелствата се налага да им се порадвам за известно време.
Знаме така и не намираме в от даскалото за текстил и облекло, в което ни препратиха, задето ученичките явно не са се явили в часа си по практикум у време, така че търговията им бе в стагнация. Сега си припомних кво значи да си на даскало сред бул?инство от момичета, които поради хормоналните си пориви са готови да те разкъсат ако требе и у кенефа… важно е да си биологичен мъжки индивид. Та понеже Боги ме бъзикна че с кафевите ми парцалки съм приличал като фен на Хари Потър на път за националната им конференция, на няколко места си се представих като фен на същия, до?ъл чааак от Пловдив. Та така на няколко пъти на разни девойки им омекнаха колената, като им казах че съм пристигнал в Русе за уж националната конференция на Потъровия пич. Питах ги дали знаят нещо за събитието, задето съм до?ъл с приятелите ми от София и сме некви ненормални фенове на щурия магьосник, при което Антон, Боги и Димитър се изпокриваха иззад близките храсти и дървета от срам горките, че съм ги разобличил какви сериозни фенове сме, че чак България прекосяваме за фен-конференциите му.
След като се наплюскахме здраво 4-ма ду?и за няма и 40лв. (благодарности към г-н Титов за спонсорирания обяд ) се отправихме към добре известния на всички труженички мост в България – Дунав мост, от едноименния филм излъчен по многострадалната БНТ, преди години. Моста е някъде на ок. 3-4км. от самия град, като по пътя до там, бай То?о или неговите съратници от ЦК на БКПП добре са се погрижили пеизажа до самия Дунав да се осере със секви комини, висящи улуци и тръби на ТЕЦ-а дето имам чуството че с парцали са ги увивали за повече икономия, запустели заводи и секви други проми?лени технолигични чудеса на време оно. ?наче добре че бе “пълно” с указателни табели как точно да стигнем до моста, толкова на често че на няколко пъти пропуснахме отбивката и си продължихме некъде към с. Груьово, там надолу по реката… дезориентирането е част от задължителните атрибути на бив?ите гранични власти и толкова са се залисали в правене на джобни за банички последните 15год., че са забравили да поставят нормални табели указващи входа към келепира и благодейнствието на БГ митничара.
След няколко справки с тираджии и некви силно губещи си времето индивиди, чоплещи семки и люспещи мохабет, уцелихме посоката за митническия пункт. Видимо няма?е други леки коли в посока Румъния, освен ба?ибузуците със стока току що изконтрабандирана през каналите от Китай, през Турция и България, в посока Русия.
Митничарите съвсем по балкански беха некви лольовци, които повече преживят от погнуса по задълженията си, задето не ставаме за плячка, макар да бяхме със симпатично bmw 3-кa, така че едвам, едвам ей така от тях да мине си мърдаха задниците да ни проверят документите и колата. ?ма?е един митничарин, който даже бе?е в час, че вероятно отиваме за някакъв концерт в Букурещ, което за тези места и професия граничи с познания и интереси от областта на балета, живописта и пр. снобарски спортове. Все им се чудя на акъла от какъв зор ни питат за зелена карта, застраховки и пр., след като напускаме страната – все едно проявяват силна загриженост за на?ата собствена безопасност там нейде по баирите на Карпатите. По-скоро ако нямахме зелена карта са така учтиви да ни посочат близката бутка, на която са нещо като афилиейт за новонабутани “клиенти”. След плащане такста за преминаване на моста от 11лв. биваме пропуснати към обетованите земи на севера, населявани от потомците на власи, унгарци и роми, които са като щипка магданоз в палитрата от националности на територията на Румънеско
Самия мост е към 2км. дълъг, като някъде по средата е символичното разделение м/у България и Румъния. Пътят е към 6м. ?ирок, на ок. 10-15м. от реката и релсите, които минават точно под автомобилния път.
Веднага след пресичането на моста ни посре?ат румънските муфтаджии, които като изключим униформата по нищо не се различават от на?ите дебили по границите. Голяма изненада бе?е, че ни проговриха на почти перфектен български. Само не мога да разбера как по дяволите не могат да се кооперират да не ни карат да вър?им едно и също два пъти – проверка на колата, документите, зелена карта и секви такива подробности. Как да е минаваме сравнително бързо, като плащаме такса за ползване на пътищата им (15 евро) и още две такси, които не става ясно за какво са, пък и дреме ли му на фереджето, важно е да се одрусат и без това рядко преминаващите коли в тяхната посока. Пък и с това на?е bmw определено ставаме симпатични откъм финансова гледна точка, така че про?ка няма и за най-дребните глупости. Един от румънците се заяде що сме нямало документ за счупения преден мигач?! Общо взето търсеха си причина за още “такси”, но устояхме на натиска
Разбира се самата митница и терминали бяха също толкова объркващи, колкото и българската та да не и повече, задето един знак на английски примерно не се забеляза; табелата за Букурещ видимо бе?е преживяла масираната дарц-стрелба с ловни пу?ки от местните бейове. Нищо против, ама поне да не бяха оставили буквите що-годе четими ебаси Цялата митница е изградена от т.н. фермени конструкции, подобни на тези в БГ, които на пръв поглед приличат на обор за селскостопански животни, а не на държавна граница. Макар че цялята тази простотия с границата помежду ни е чиста проба загуба на време, нерви, пари и отбиване на номера за малцината, които нямат друг изход, освен да си играят на митничари и апа?и по границата. Таз граница съм убеден че след 3-4год. ще отпадне напълно и всичките тия кафези, дето сега разчитат на “еко-таксите” от случайно преминаващите туристи ще увиснат с отворена челюст. По-сме?ното бе?е, когато ни изискаха да имаме по 250$ на ден за всеки за времето на пребиваването ни в пребогатата и презадоволената им от продукти и услуги страна. Баси средната заплата в Румъния е под 150$, а тия тепири искат почти двойно, като доказателство че явно ще пазаруваме като за пред ледниковия период. Разбира се това бе просто опит да си поискат някоя и друга “такса” за уж тяхната снизходителност и великоду?ие, така мило и безнаказано да ни допуснат в пределите на родината си, пък дано някоя румънска ду?ица се смили и ни подаде залък хляб да преживеем с има няма 100$ на човек, с които разполагахме
След митницата караме по първия видян по-?ирок път, който надяваме се ще води към столицата. Още от сами граничната част по пътя се почват едни ми ти талиги, каруци и пр. изобретения на безмоторното предвижване от точка А до точка Б. Некви силуети сеят на ръка с кол в ръката покрай пътя, друг оре с рало впрегнат на кон, трети висят и чоплят нос, докато оглеждат профучаващите покрай тях коли. Да бъда откровен след няколко км. навътре в Румънско се почна едно строителство, едно чудо… некви багери, хора и прахоляци навсякъде раз?иряващи стария път за размерите на общо 4-лентов магистрален път. Само дето организацията е типично по балкански… много хора, малко работа се вър?и. Разточителство по социалистически, та така да се притъпява изкуствено безработицата в райони, в които и без това друго освен работа в строителството рядко се намира. А Ръмъния е все още силно-базирана селскостопанска икономика, с елементи на химическа индустрия. Масовата кола разбира се е Дачия, което е нещо средно-грозно м/у Москвич и Лада 5-ца, и почти с параметрите на подвижна катафалка. Докато преминаваме покрай поредното село, единственото по-забележими сгради са тези на църквите разбира се, които се отличават с покривна конструкция от дузина заострени комина, ако мога така ламерски да се изразя… Самите селища изглеждат доста кални и неугледни, а още повече за това ни впечатление помогна и времето – студента ноемврийска нощ, със дневно слънце като зад перде от смог и земя, която мяса на марсианска падина с убийствената си сивота и липсата на каквато и да е зеленина! На няколко пъти попадаме в колона от задръстени една в други коли, зарад безхаберието на некой строителен работник да пусне зелен флаг за преминаване през огромните строителни отпадъци по пътя. Като го гледам как маха?е тоз тип зеления парцал, сигурно се вживява?е като да су?и с възду?на струя на баба му килотите. Заглеждах се, докато минаваме някое селце как се обличат дори по-младите, но пълна трагедия… с некви тъмни дрехи, все едно наакани от полска работа, с които се подвизават по най-натоварените улици на селото или градчето.
На няколко пъти впечатлени от силно автентичните селски гледки навсякъде си вадим пи?… камерите де и съвсем нагло ги насочваме в мутрите на заобикалящите ни любопитни очи. ?ма?е едни типове, строителни работници, които ги бяха натоварили като некъв добитък в камион от 70-те, от който си подаваха само физиономиите озъртащи се за някоя нова, необработена селска фуста в полето С големите оптики Боги на няколко пъти слиза от колата, за да ги увековечи под формата на милиони битове в/у една пи?ко-съразмерна платка наречена от CF
Букурещ бе само на 80км. от границата, но стигнахме за към 2 часа. Така бавно, но славо наближихме явно предградията на града, които бяха също толкова занемарени и грозни, като село от Монтанско
Така и не се разбра откъде реално започва града, нито как да се ориентираме в автомобилната какафония, за което спомага?е още повече строителните работи по пътя навсякъде и на които строители им бе през дедовия за създаване удобства на трафико-потока, като примерно елементрни табели, забраняващи входа към строителните площадки… ама нейсе важно е джумби? да става. Типичните соц-блокове са си на мястото, само в малко по-невдъхновяващ вид от Люлинските такива, както и тумбите от мрачни и навъсени хора мотаещи се с по зелка домат и краставици на път за вкъщи. Приликите с какафонията в София са неизбежни, като може да се добави допълнителната мръсотия, още по-голяма автомобилна лудница поради липсата на ?офьорска колегиалност, така бленувана на Балканите… спираме на първата по-цивилизована бензиностанция на OMV за карта и посока към търсената от нас каса Палациу (Голямата зала) или нещо от сорта. Навсякъде из Букурещ могат се строят едва ли не същите молове, като тези в по-големите градчета на БГ… явно за всички инвеститори сме си една зона от себеподобни тъпаци и консуматори, които требе да се обрулят като голи пу?ки ? въпреки всичко Букурещ изглежда поне 1-2год. назад от София, така че все с нещо да се тупаме по гърдите, било то и обновените градски тоалетни в София. Както някой плосък мозък се бе?е изразил преди време… важно е да си първи в класацията, било то и в бизнеса с лайновозите от Търговище
Букуре? си има нещо като Периферика в Париж, булевард който опасва като окръжност цялата по-централна част, така че бе сравнително лесно да се озовен в центъра. Попаднахме в близост до музея или може би министерство си бе?е на военните, където румънски фуражки обикаляха като мухи без глави в циклична рекурсия напред-назад
Оказа се, че почти се бяхме изтопорчили пред залата, която си ни требе?е… веднага наоколо ни защукаха секви тъмно-облечени индивиди с фланелки на Nightwish, Metallica и секъв друг тъмен мърчандайз от магазините за сатанински артикули Разбира се Вирко и Димитър веднага се смесиха с тълпата, с прясно наденатите им тъмни дрипи с елементи на челюсти, кръв и развяти коси като от ветрец на атомно гориво.
to be continued…