В ?ндия винаги трябва да имате едно наум. Това е първият съвет, който получава всеки чужденец, пристигнал в азиатската държава. На въпрос: “Какво имате предвид?”, отговорът е усмивка в стил Мона Лиза, вдигане на рамене и повтаряне на репликата “В ?ндия винаги имайте едно наум”.
Кацайки в столицата Делхи, човек се разделя с романтичната си представа за екзотичната страна на хора и богове. Беднотията по улиците втрещява. Лявото движение обърква. Улиците са задръстени от мръсни рик?и, коли с перденца по прозорците и мотористи с каски без стъкла. В разделителната ивица на магистралите стоят знаци “Забранено свиренето”. Повечето ?офьори обаче не се съобразят с ограничението и надуват клаксона. По тротоарите спят хора. ? оставя гостите на индийската столица с усещането, че няма вариант да се ориентират в това друго измерение.
Човек чака да види прословутите свещени крави, които да се разхождат необезпокоявани по улиците. Но не. Малкото маймуни в града са вързани на синджири и бродят из зелени паркове, водени на каи?ка от собственика си. Може? да се снима? с тях, но ?ефът им веднага започва да се пазари за пари. Хранителни магазини почти няма. Защото индийците не искат. А не искат, защото там ще има фиксирани цени на стоките. Това обаче не се нрави на хората. Те обичат да се пазарят. А влизайки в хипермаркета, ще трябва да се разделят с това удоволствие. В ?ндия човек се пазари навсякъде и за всичко – от сувенир, през ?ал, през чанта от камилска кожа, до цената на нощувката в хотел. “Магазините за месо” пък са на улицата. Ако иска? пиле – посочва? птицата от щайга и “магазинерът” я коли пред теб. Хвърчи перу?ина и кръв, а цялата процедура се развива върху калната и пра?на земя. В ?ндия станах вегетарианец, това не може да се издържи, признава живеещ там на?енец.
Страната има много лица – едното е на мизерията, а другото – на лукса. Разликата между двете е от небето до земята. Въпреки че официално кастите не съществуват, принципът им е водещ в бита на индийците. Те разпознават кой от коя каста е и чинно спазват йерархията на обществото си. Чужденец трудно се ориентира в тази обстановка. Най-грубото обяснение, което получава на въпросът “как се разпознават представителите на различните касти” е по гривни и коланчета. Това обаче съвсем не е така просто и не се вижда от пръв поглед. Защото само индийците се ориентират в системата. Страната се управлява от хора от 4-те водещи касти. Те живеят в разко?, немислим за останалите индийци. Ако някой неволно сбърка йерархията – може да се стигне до убийство. Например, ако човек от по-низ?а каста, без да иска си поръча кафе на по-вис?естоящ.
Хората в страната на йогите възприемат управниците си като богове. Практика е да правят колажи – поставят лицето на някой от държавниците си върху тялото на някой от боговете си. Твърдят, че познават политиците си. Въпреки че не е много ясно как следят изявите им. 60% от населението живее по селата. Там ток почти няма. Генератор захранва старо радио, което е връзката на хората със света.
?ндийците посрещат гостите си, като им поставят червена точка на челото – за здраве и благоденствие, и им закичват на врата гердан от цветя.
Според статистиката едва 25% от населението е образовано. ?ндийците четат предимно философска и религиозна литература, забавляват се по храмовете си. Съотно?ението мъже-жени в Делхи е силно нару?ено. На 1000 представители на силния пол се падат под 900 дами. Но ергени в града няма, твърдят жителите на Делхи. По традиция при венчавки фамилията на булката плаща сватбата и прави чеиз на младоженеца.
Полицаите са навсякъде. В различните градове те имат различни униформи. Едно обаче е общо между тях – всичките са с мустаци – така респектират престъпниците. Освен това са въоръжени с кала?ници и сопи. Винаги са готови да се намесят при честите сблъсъци между различни религиозни и етнически групи. Случва се една секта да остави статуетка до зоната на друга секта и това води до масови побоища. Тогава се намесва армията.
Южният град Бангалор обаче е много по-зелен и по-подреден от Делхи. Там рик?ите са по-чисти. Бангалор е центърът на IT сектора в ?ндия. В града градина има над 1000 софтуерни фирми, в които работят над 80 000 софтуерни специалисти. Експортът на информационни технологии е почти 400 млн. долара преди 3 години.
Град Ченай пък е центърът на кинопроизводството в Южна ?ндия. Там се правят филми на тамилски език, развива се вятърната енергетика и високите технологии. Наричат града Детройт на Южна Азия заради автомобилостроенето. В Ченай се произвеждат Форд, Нисан, Рено, Бе Ем Ве, Мицуби?и и Хюндай. Най-популярната кола в ?ндия обаче е марка “Амбасадор” – собствено производство.
?ндия има население от 1,2 милиарда ду?и – на второ място след Китай. ? всяка година населението й се увеличава с 15 милиона. Според прогнозите на ООН през 2045 г. ?ндия ще е най-многолюдната държава на Земята.
Страната е разделена на 28 щата. Отскоро дама ръководи държавата – президентката Пратиба Патил с 5-годи?ен мандат. Правителството се назначава от президента и се отчита пред Народната палата. 1/3 от депутатите се преизбират на всеки 2 години. Начело на всеки щат стои губернатор, който се назначава от президента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство.
Гостите на ?ндия трудно влизат под кожата на местните хора, защото трудно ги разбират. Не заради езиковата бариера – почти всички индийци говорят английски. А заради представата за времето. ?ндийците могат да ви опънат нервите, ако бързате – кафето ще се бави, а още много ще чакате, докато ви донесат и сметката.
Така, тръгвайки си от екзотичната страна, човек остава раздвоен между представата си за това приказно място и жестоката действителност. Но разбира едно – значението на израза “тъмна ?ндия”.
Антоанета Петева
пратеник на в. Стандарт
standartnews.com