от Веселин Стойнев
Не са много, но размерът вече няма значение. Нито е 1990 г., нито 1997-а, та да се събират хиляди по площадите. Журналистите все са повече – и миньори да дойдат в София, репортери, фотографи и оператори сигурно пак ще ги бият по брой. Но какво от това? Дали са 100-ина на Орлов мост или 200-ина на “Батенберг”, те имат силна кауза – да спасят Странджа от бетона. ? гласът им се чува все по-силно.
Те са на средна възраст около 25. Нормални, образовани, свободни хора. С професии и занимания всякакви. Но с много сходна нагласа към живота – да се живее някак по-истински, доколкото може. Кариерата си е кариера, но животът се измерва с щастие, не непременно с успех. Щастието може да си е пак консумация, но поне да не е консуматорска ?ирпотреба. Затова морето не е ол инклузив сред стъкло и бетон, а купон на палатка. Може да обича? природата, да кара? колело в града и да се катери? по планините, но не си непременно “екологично чист” – попу?ва?, попийва?, даже се и понадрусва?. Не мрази? непременно реда и държавата, но се бунтува?, когато тя не гарантира правата ти или пък мери с двоен ар?ин.
Не е 1990-а, нито 1997-а – полицаят срещу теб, човекът с кречетало или самоделен транспарант за Странджа не ти е враг. Не му вика? “у-у” с изопнато от омраза лице, не го освирква?, не го пита? кого пази от народа. Кротко отказва? да се отмести? отпред БНБ към градинката срещу двореца – полицаят ти съставя акт за неподчинение на полицейско разпореждане. Премества? се, но си ре?ен да обжалва? акта. Негодува? защо ти и още 100-ина като теб пречите на града, а не му пречат до?лите в пъти повече униформени да репетират мар?ировки за парада си на другия ден.
Срещу теб е дълбоко отегченият поглед на униформен на средна възраст, застанал зад полицейската линия. Горкият – та той е по средата между два чужди свята. Пред него някакви хора танцуват, лежат върху чар?афи като на плаж и протестират за нещо толкова, ама толкова абстрактно. Зад гърба му пък са строени негови колеги, които безмислено, ама толкова безмислено набиват крак за професионалния си празник. А вкъщи го чакат да оправи казанчето, че пак е протекло, чака го и изстудената ракийка – все оня ежедневен, ама толкова ежедневен велик смисъл.