?ма нещо в Швейцария, което, ако си размекнат родолюбец, какъвто ми се случва в някакви странни мигове да бъда, те кара да си мисли?: “Ами и ние бихме могли така!” Това чувство не може да те обхване в Москва или в Ню Йорк, в Лондон или дори в ?станбул, който някак най ни е близък. То трудно те застига и в по-малки страни като Чехия или Холандия, или дори в съседна Гърция.
Ние делим света на места, на които реагираме с: “Е, никога няма да ги стигнем!”, и места, които ни карат да си казваме: “Е, добре, че не сме като тях.” Малко са местата по света, които ни карат да си мислим: “Ето така би могла да изглежда България.” ? колкото и странно да е, Швейцария като че ли най-пасва на тази нагласа. Там има нещо чудновато, което те кара да си мисли?, че и у нас всичко трябва да бъде така. Какво ли?
Ако става дума за планини – имаме ги. Най-високите на целите Балкани. По това бием Швейцария, която не разполага с най-високия алпийски връх. Ако говорим за кротост, и там се доближаваме – в сравнение с онова, което се разигра на Балканите през последните две десетилетия, спокойно можем да претендираме за почетна ?вейцарска значка.
? ?вейцарците са ракиджии като нас. Ще мине някоя и друга година, ще се научим да варим като тяхната ракия. ? те са запалени винари като нас. Само дето противно на на?ата увереност, че лозе на баир не се сади, повечето им лозя са на стръмни баири. Киселото им мляко е съвсем като на?ето. ? кравите им са като на?ите, но са окъпани. Вазов се е прехласвал по Швейцария, макар че е смятал, че по хубост Швейцария няма как да надмине на?ия край. Нещо го е теглило натам.
Странно усещане. Швейцария е наистина богата държава, а ние сме бедна. На?ите пътища са разбити, техните са по-добри от пътищата в която и да било европейска държава. Швейцария рециклира 98% от рециклируемите си отпадъци, София се е вмирисала от балите боклук, прахоляка и пу?еците на “Кремиковци”. България живее във вечна зависимост от някой, Швейцария – във вечна независимост. ? все пак има нещо. Какво ли е?