Дистанционната форма на обучение за вис?е образование е равностойна на редовната и студентите могат да следват от разстояние за специалисти, бакалаври, магистри и доктори. Това гласи новата наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение, която Министерският съвет прие в четвъртък. Реално университетите могат да започнат приема за дистанционни студенти от следващата учебна година.
ВУЗ-овете имат право да предлагат обучение от разстояние, ако са получили институционална и програмна акредитация от Националната агенция по оценяване и акредитация. Освен това те трябва да отговарят на специалните критерии за дистанционно обучение, разработени от агенцията. Все още обаче не е ясно дали тези критерии са уточнени. Броят на студентите за придобиването на бакалавърска степен ще се определя всяка година от Министерския съвет. Също така държавата ще посочва и таксите за обучение. Все още няма яснота колко ще се плаща за една академична година. Учебните планове, както и кредитите за признаване на даден предмет, не трябва да се различават от тези на редовното обучение.
Към всеки университет ще бъде изграден Център за дистанционно обучение, който трябва да осигури техническата възможност за провеждане на новите курсове. Освен това наредбата налага създаването на специален екип от преподаватели, администратори и технически лица, които да поддържат системата. Техническата подготовка на университетите и ресурсите за провеждане на обучение от дистанция са разделени в четири нива. Първото включва изготвянето на учебните материали на хартиен и електронен носител, а при четвъртото ниво материалите за самоподготовка трябва да са разположени в интернет базирана система.
Експертите коментират, че въвеждането на дистанционното обучение изисква сериозна техническа подготовка и дълго време. По думите на Георги Тотков, който е преподавател в Пловдивския университет, основните проблеми са свързани с осигуряването на скоростна интернет връзка и изготвянето на учебните материали. Според наредбата те трябва да покриват 75 на сто от съдържанието на учебната програма за всеки курс. Друг проблем е регламентът за авторските права на материалите. Досега някои вис?и училища обучаваха студенти дистанционно, но това не бе?е законово регламентирано. Други програми на университетите пък частично включваха дистанционните методи. Очаква се ВУЗ-ете масово да започнат да предлагат подобни курсове, особено за магистратури, тъй като разходите им в дългосрочен план ще намаляват.