Baraka (1992)

Рядко гледам филм повече от веднъж… но този е изключение! Гледал съм го вече 3 пъти и винаги преоткривам нови елементи, сюжети, емоции… първия път гледах толкова захласнат че ми остана само спомена за придружаващата го музика, втория – вече сънувах неестевесните красоти на планетата Земя, заснети от най-нестандартни перспективи и места, на третия път забелязах силното емоционално излъчване на отделни кадри блозък план на племена от африка; забързаните, почти роботизирани движения на хора от “цивилизования свят”; духовността, с която живеят индийците и мизерията на която се подлагат за да се смиряват пред личния си Господ и всякакви други кадри, където “героят” е съвкупността от движенията на маса от хора в забързан интервал от време. A must see movie!
———————————————
“Без думи камерата ни показва свят, който не казва ‘къде’, а – ‘какво има там’. Филмът започва със сутрин, природни пейзажи и молещи се хора; вулакни, водопади, равнини и гори; няколко стотин свщеника пеят пласмът на маймуната. Местни хора боядисват телата си, цялото село танцува. Кадрите се сменят с разрущената природа, изсечените гори, взривените и изоставени мини. Картини на мизерия, бърз градски живот, фабрики, канцентрационни лагери и масови гробища. Появяват се древни руини и свещената река, където поклонниците се къпят и мъртвите тела изгарят. Молитвата и природата се завръщат. Свещеник удря огромна камбана; звездите се завъртат в небето.” от ouim.org

снимки…