Един колега (Георги Чорбаджийски) много добре описва усещането докато си сам на парапета и всички те чакат да скочи? и превъзмогне? неразумното на пръв поглед чове?ко поведение 
“На Витиня те качват на парапета на моста и се чувства? абсолютно сам. Стои? на ръба и от теб зависи дали ще го прекрачи?. Никой не ти вика, пет, четири, никой не ти е зад гърба. Усещането е много първично, сам срещу инстинкта ти за самосъхранение. Борбата със страха е жестока. Колкото повече стои? горе на парапета, толкова по-стра?но става. По-късно като размислих установих, че на Bloukrans не съм имал време да се упла?а сериозно. Няма?е голяма борба в мен. Пет, четири, три, две, едно, бънджиииии…. Не може? да се откаже?, не може? да се спре?. Разбирам ги защо го правят така, и не ги питах колко процента от хората се отказват, но предполагам, че процента е малък. За тях това е бизнес поне в отно?ението към хората, който скачат, не могат да си позволят хората да се отказват. Няма да останат доволни клиентите.” продължение…