?звестно време липсвах от онлайн-хоризонта, докато с Боги щурмувахме сенки и палмови паланки в Хонолулу и околия 
Пътуването започна към 6 септември и обратно в къщи на 19 септември. На 6-ти през Балтимор летяхме първо до Сан Франциско с United за $245 двупосочен. Води се изгодна оферта поради факта, че летим от Балтимор, който не е сред благоденстващите градове в САЩ. По моя вина пристигнахме едва 30мин. преди полета, но без проблеми ни настаниха за следващия излитащ в 7:30ам, като бонуса бе, че даже нямаме спирка в Денвър каквато има?е за предния в 6:30ам.
Полета до С.Ф. е към 5 часа. Летим с Boing 757-300, като интериора на самолетите на United е доста потискащ – преобладаващо сиво, особено ако сте имали ?анса да летите с British Airways, Singapour Airlines и пр. топ-представители в авиационния бран?. Самите United работят уж в условията на фалит, през което време вече повече от 2год. трябва да се реорганизират и станат по-ефективни, та и това може да обяснява част от липсата им на мотивация за работа по детайли, като дизайн на интериора в самолетите им. Малко преди да излетим по разписание, капитана ни съобщава за открит лек проблем с колесниците, като това ще ни забави с ок. 30мин… нещата се проточват над 2 часа, през което време ни информират на какъв етап от подмяната на един от колесниците са. Малко след 9ч. политаме на близо 4хил. км. разстояние към С.Ф.
Ако не сте заспали по път има ?анс да видите каньоните и йелосмит националните паркове, които даже от височко са си впечатляващи. През останалото време от полета над континента са все едни огромни и равни кафеникави територии, пресичани от дотягащо дълги и равни пътища без видими завои дори от 10хил. м. височина. В деня който летим се падна една безоблачност да те заболи корем от взиране в небитието, така че не се очертаваха интересни облачни сюжети, които да ме крепят буден. Със себе си бях взел няколко книги, като The United States of Wal-mart; Oahu, Hawaii и The Latino Boom in US, които ентусиазирано си менкаме с Боги в първите до 1-2 часа, след което поради почти неподвижното си тяло в седалищна позиция, те обзема такъв саклет, че и слон не може те помръдне
Спътникът ни в три-седаловите редици е млад, усмихнат американец, който се оказа и сред честите посетители на Хаваите, така че квото можахме изкрънкахме като помощна и полезна информация
В С.Ф. кацаме по обед, като навън е неочакван студ към 15C и хладни ветрове. Както в следващите няколко дни ще се убедим времето в С.Ф. си има своите особености, порадо разчупения му планински релеф и сливането му с Тихия океан.
Първото впечатление от международното летище на С.Ф. е че “смърди” на високи технологии откъм представените реклами, разхождащите се хорица с невъзможно напреднали електронни джаджи, всякакви удобства при предвижването из огромното им летище – в Топ 20 на света по натовареност. За разлика от повечето летища, в които съм търкал подметките си, в това се срещат арт и фото-експозиции по главните свързочни коридори на терминалите (5 на брой).
Първият ни технологичен ?ок е предизвикан от опитите ни да си купим билет за метрото, наричано BART, през електронните ма?инарийки. Помогнаха ни двойка тъкмо завърнали се пъте?ественици от Перу, американец и германка живущи в С.Ф. Пътувахме заедно в метрото, през което време доста лаф отнесохме. Пича се оказа бив? военен пребивавал и в Бургаската им база покрай ?ракските им завоевания. Даде ни визитката си, в случай че ре?им да се възползваме от местен гид, но до там така и не се стигна поради липсата на колективен положителен ентусиазъм, но пък за това в следващите дни се запознахме със стра?на чехкиня 
В С.Ф. имахме резервация за 2 нощувки в Аделайд хостел в централната част. Спираме на Powel с метрото, където още с първите стъпки навън ни ?амардосват секви диви музикални ритми от улични танцьори, тълпища от стилно облечени хорица в и около нормално телосложение (за разлика от много други местенцаиз САЩ), модни магазини и възможно най-студените ветрове, които съм срещал лятно време
Та хостела намираме някак си, на доста залутана уличка, но супер-изненадани от готината атмосфера вътре – има си loundge-зона, хот-спот ?нтернет, кухня по всяко време и пр. Спални от по 6 легла за по $22 и има? възможност да се срещне? с интересни типове, предимно от по-развития свят.
Закуската е м/у 7-10ам, като се състои в препечини филийки с на разположение огромни буркани с фастъчени масла, сладка и др. мазала + кафенце или чай; също така на разположение е всякаква хладилна техника за кой каквато храна си донесе + тигани, тенджери и др. кухненска железария за кулинарни отворковци [ние не бяхме сред тях 
]. Същата тази сутрин до нас седна доста свежо маце – русо, сини очи, високо и много упазено за наближаващите го трето деситилетие живот и мъки. По-късно докато се литаме из центъра на Сан Франциско пак се срещаме с мадамата, като с Боги каквито заблудени си бяхме се възползвахме от възможността да завържим най-после разговор. Представя ни се като Ленка от Чехия на 28год. в САЩ от поне 10, та даже вече учителства други емигранти по английска граматика, сервира в ресторанти и изобщо типичен Ню-Йоркчанин, където живее последно време. В един момент почти нямахме думата, задето Ленка взе цялата инициатива в свои ръце, като ни предложи да се мотаем заедно и буквално устата и не спря, както и моята да ломотим де що изплува на повърхността на бръчкавата ни мозъчна повърхност. ? така през следващите сигурно 7-8 часа не спряхме да ходим пе?а – ебати жената, честно! Да не говорим, че бе?е с някви сандалски на токчеа и тесни джинси. Ако трябва?е да спираме, то бе по на?а молба да вземем малко въздух ебати.
Попаднахме в хардкор-гей-квартал, където само адското ми въздържане ме възпря от истерически смях при вида на някои от културните феномени по ресторанти, барове, пицарии и пр. Примерно в една закусвалня, има?е сладки под формата на фалос! На стената всякви мъжки слипове с всякакви атрибути по тях, доказващи пренадлежността на заведението към заобикалящата го аура. Пред нощните барове, денем, подмятани от вятъра за свободно ползване се мотаеха хардкор-гей списания, с да кажем деликатно, мъжки омазнени тела с фокус в гениталиите… та изобщо доста разкрепостено кварталче. Спряхме в пицария да хапнем Ленка, Боги и аз. Ленка отиде да се “освежи”, докато ние с Боги останахме сами на масата, като веднага се появи на отсрещната маса друга двойка младежи да ни се полюбуват. С появата на Ленка може и да им се е секнал ентусиазма, но нас ни спаси от плячкосване от загорелите гущери наоколо ни
Попаднахме някак си в прословутото кварталче с всеизвестните фасади на цветни къщурки на фона на много от местните картички. Ако не бе?е сърдитото време в Сан Франциско 7-часовата ни обиколка да бе?е много по-съзерцателна из всички кукетни кварталчета, в които някак си попаднахме като китайския, италианския, … за съжаление така и не стигнахме до Golden Gate Bridge. Сан Франциско би допаднал на всеки родом в Европа и живущ в САЩ, поради чара си на сравнително спокоен град, но с огромни възможности за развитие особено в техн. бран?, елегантен и разкрепостен, прохладен през лятото и без дори следа от адската влажност срещана по източното крайбрежие, адски подреден и чист град, ниски готини къщурки с разноцветни фасади, стабилно присъствие на нощен живот и не така ужасно космополитен, като Ню Йорк, но с много рядко срещани латиноси и афро-американци, по-често срещани готини жени без наднормено тегло, артистична атмосфера в иначе един от най-технологично развитие градове в САЩ и знам ли кво още… щурите залези и депресиращо отвътре, но красиво разтлани мъглявини, често явление в Bay Area.