Бизнесът и гражданите плащат значително повече данъци от необходимото

По време на предизборната кампания прави впечатление, че така наречените “леви” икономисти често повтарят, че ако в гражданите и фирмите остават повече пари, то те просто биха ги изхарчили без “социална ангажираност”. Затова било важно държавата да събира повече средства, за да “въздаде справедливост”. Част от мерките, които предлага БСП в тази връзка са увеличаване прогресивността на личните данъци и пови?аване на горния праг за социалните осигуровки до 12 минимални заплати, което би означавало 1 800 лева.
Всеки път, когато слу?ам подобни аргументи се сещам за една изключителна реч на Милтън Фридмън, произнесена на церемония в негова чест на 9 май 2002 година в Белия дом. В тази реч се казва следното – “Моите възгледи за правителствените разходи могат да бъдат резюмирани в следното параболично твърдение. Ако харчи? собствените си пари за себе си, загрижен си за това колко и как харчи?. Ако харчи? свои пари за някои друг, все още те интересува колко харчи?, но в някаква по-малка степен те е грижа как се харчат тези пари. Ако харчи? парите на някои друг за себе си, не се интересува? много колко харчи?, но много важно е как ги харчи?. Ако обаче харчи? парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчи?.”
Заслужава си сериозно да се помисли върху последното изречение от речта на Фридман – “ако харчи? парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчи?”. В една опростена ситуация въпросът е дали производителят или търговецът, които отиват всеки ден рано на работа и стоят до късно вечер, работят и през почивните дни и рядко излизат в отпуска, ценят повече парите, които изкарват от бюрократа, който в последствие се разпорежда с тези средства. Практиката по света и в България показва, че различните бюджетни организации винаги изхарчват предоставените им от държавата пари, като стремежът е да получават и разпределят все повече средства. За това когато в една бюджетна организация има останали в края на годината пари обикновено се купуват коли и компютри, така че парите винаги се изхарчват, а за следващата година се отправят искания за допълнителни средства.
Например за миналата година има?е около 1,5 млрд. лева преизпълнение на приходната част на бюджета. Голяма част от тези пари бяха изхарчени без това да означава значими икономически реформи. Тази година отново се очаква значително преизпълнение на приходната част на бюджета, което дори маже да надмине миналогоди?ното. Това означава, че бизнесът и гражданите плащат повече данъци от необходимото за изпълнение на планираните разходи. Най-логичната стъпка при това положение е ре?ителното намаляване на данъците в България, така че създаващите доход в България да запазят по-голяма част от това, което създават. Това ще има изключително благоприятно въздействие върху средата за бизнес, защото именно създателите на доход знаят най-добре как да го инвестират. Без нарастване на бизнес активността няма как да се увеличат нито заплатите, нито заетостта. Държавните програми за временна заетост, които включват метене на улици и подстригване на храсти не водят до устойчиво намаляване на безработицата, а до създаване на фиктивна заетост и до постепенно загубване на трудови навици. Дори се стига до това, че в определени случаи бизнесът има проблем при набирането на работници, защото държавните програми се оказват по-привлекателни, въпреки по-ниското заплащане, най-вече защото са свързани много по-малко действително полагане на труд.
?менно затова е важно държавата да бъде ограничена, като концентрира ресурсите си за създаване на качествени публични услуги. В настоящата ситуация държавата се занимава с твърде много неща, които обаче, не е в състояние да изпълни с необходимото качество. Много подходящ пример е съдебната система, която не може да гарантира изпълнението на договорите, което би следвало да е основна функция на всяка една държава

monitor.bg