Цигански съдби/неволи

“… Ми вий какво искате … като българите не раждат, ний ще раждаме, някой тряа да ражда в тая държава, защо да не ражда момичето, като може – ще ражда, като не може – ще спира да ражда. Българите, като не раждат българчета, ний циганити ?а раждаме българчета, какво толкоз… Аз мойта щерка ей тая – (бута едно голямо момиче пред себе си с белег на едната ноздра) ако можех, изгонила бих я, даром я давам, всеки, който иска да я вземе, я давам – ама тя се праи на българска, не иска да се жени, на дваесе години станала и не иска да се жени… Ей са да има?е някой да я поиска да я вземе и веднага е гоня от къщата си… Дъщерята се смее с кривите си зъби, не я е страх от майка й и от това, че ще остане стара мома. …”

целият разказ от Мартин Карбовски за 12год. родила циганка в Плодвиско

This entry was posted in Life. Bookmark the permalink.

Leave a Reply