Преди няколко години – три или четири, издателство “Стигмати” пусна на пазара една особена книга – казва?е се “Язък за боята!” и съдържа?е само графити от Белград. Едни от тях твърдяха, че “Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана” или “Направи нещо за отечеството – емигрирай!”. Други твърдяха, че “графитите са афоризми, изоставени на улицата”. А пък други достигаха до по-големи дълбочини и философски настояваха, че: “Само дванадесет милиона ду?и имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.”
В интерес на истината само за два-три дни обиколки из Белград, човек може да си състави лична колекция от графити. Като тези: “Да се боядисват стените на клозетите е все едно да се горят книги”, “Да сте прочели напоследък някоя хубава стена?” или “Задръжте усмивката си – това е стилът на Белград”.
Безспорно обаче най-мъдър е графитът, който заявява, че
Белград е светът
Факт е, че днес Белград изглежда доста по – различен от това, което сме виждали само преди три-четири години. Факт е също така, че половината хора, които се връщат оттам, разказват, че градът е сив, мръсен, има големи задръствания, магазините са скъпи, хората нелюбезни и като краен извод – разходката дотам не си струва. Ако това бе?е всичко – окей. Обаче другата половина от хората, които се връщат от тази посока, разказват съвсем различни неща и в техните очи градът изглежда съвсем европейски. Това означава – голям град с много колорит, с модерни лъскави магазини, чисти улици и успоредно с това – със стени, на?арени с графити, и малки градски пазарчета.
Други факти
Независимо от пристрастията фактите всъщност са такива – Белград е най-големият град в Сърбия. Столицата е разположена на мястото, където река Сава се влива в Дунав. Северната част на града във Войводина е равнинна, докато южната част е разположена на повече от 20 хълма и разликата във височината между най-ниската и най-високата точка на града е около 230 метра. Пък и
обиколката на града
определено си струва. Независимо дали човек ще се зазяпва по историческите забележителности, ще снима паркове и мостове, или ще обикаля магазините. Сред задължителните места за снимки са Белградската крепост, Военният музей, Паметникът на победата, Обсерваторията, църквата “Ружица”, параклисът “Св. Петка”, средновековната кула Небой?а, ?мператорската порта и паркът “Калемегдан”.
Както навсякъде по света и тук
покрайнините на Белград
се различават доста от лъскавия център. Гледките са познати – типично балкански. Циганета, които почти нахлуват през прозорците на колите с молба да мият стъклата, запустели ниви и крайпътни заведения – тип “западнала кръчма”. После идва ред на новите строежи – неизмазани четири- и пететажни къщи, дядовци, които пасат овце край магистралата, пасторални картинки, хлапета, които се гонят, локви и разбити улички.
?наче Белград е интересен град.
Крепостта Калемегдан е място, подходящо за излети край града. По това време тук се откриват хубави гледки към Сава и Дунав, има зелени полянки и останки от крепост, алеи и места, подходящи за мързеливи излети.
Центърът
?наче е очевидно, че Белград се отваря към туристите. След войната и годините на Мило?евич, които го следваха, посоката Сърбия сега отново е актуална.
Knez Mihailova е главната ос на централен Белград. Това е най-популярната пе?еходна улица, идеална е за разходки със сладолед в ръка или пазаруване в лъскави магазини. Ако човек е до?ъл в Белград с цел да провери кои световни модни марки имат представителства тук – това е мястото, откъдето може да започне проверката. С други думи – престижно и скъпо място.
Наблизо са разположени и вну?ителният национален театър и националният музей на Сърбия.
Паркът “Калемегдан” е също любимо място за разходки. Крепостта е била строена, разру?авана и възстановявана многократно през последните 2000 години. “Калемегдан” и днес е най-красивата историческа част – има огромен парк, където винаги е пълно с хора. ?ма три клуба в подземията, построени от римляните.
Старият град е разположен срещу крепостта Калемегдан. По-голямата част от него е построена през XIX и началото на XX век. Улица “Кнез Михайлова” е пълна с магазини и е главната улица в тази част на града.
Пожаревац
е малък град, но с много забележителности. Намира се на по-малко от 100 км от Белград и през последните години е по-известен като роден град на клана Мило?евич. Мястото е популярно, защото преди години куп чуждестранни журналисти се изсипаха там да правят репортажи за това как живее обикновеният сърбин. Освен музеи на войводи и комплекси от къщи на Мило?евич сега няма какво толкова да привлече интереса на туриста. Даже в момента мястото е по-подходящо за репортажи, които показват живота на обикновения сърбин, отколкото тогава.
Малко история
Първото селище от времето на неолита на мястото на дне?ния Белград е на около 9000 години. Келтите са основали град Сингидунум, който за първи път се споменава през 279 г. пр.н.е. Триста години по-късно римляните завземат града и го развиват. Градът достига своя апогей през 86 г. от н.е., когато римляните построяват първата каменна крепост. Руините все още могат да бъдат видени в крепостта Калемегдан, която е една от най-популярните туристически забележителности.
През XII век унгарският крал Стефан II разру?ил града през 1127 г. и използвал каменните му блокове за построяване на град Земун на другия бряг на реката. Двадесет и седем години по-късно византийският император Мануил I разру?ил Земун и построил Белград, като отново използвал оригиналните каменни блокове. Днес Земун е част от Белград.
За транспорта
Безспорно най-удобен транспорт за пътуване в тази посока си остава автомобилът. Да се разчита на влакове е малко сложно, а директен полет София – Белград засега не съществува. Лети се през Виена или Атина – полетът е около 8 часа. На практика това е почти два пъти повече, отколкото ако човек тръгне с кола. Пътят от София до Белград е малко под 400 км и заедно с границата е между четири и половина и ?ест часа – според скоростта. Теоретично съществува автобусна линия, но тя е с прекачване в Ни? и не е кой знае колко удобна. Визи за български граждани не са необходими, но митничарите винаги питат къде отивате.
Пътят след границата – около 100 км, до Ни? е тесен и натоварен. Но затова пък е много живописен.
След Ни? започва магистралата. Тя е платена и струва около 15-16 евро, като може да се плати и в евро, и в динари. Глобите на полицаите в повечето случаи са само в динари. ?наче кредитните карти като “Виза”, “Юрокарт”, “Мастеркарт” се приемат в повечето магазини. Освен това в центъра на Белград банкоматите са достатъчно и тегленето на пари не би трябвало да е проблем.
?наче повече информация за Белград може да се открие на адрес: http://www.beograd.org.yu или http://www.belgradetourism.org.yu.
Ни?
Ни? безспорно е красив град. Чист, спокоен, достатъчно голям, за да не бъде потискащ. Крепостта е основната му забележителност – в момента тя просто е един голям парк, в който майки с колички и пенсионери се разхождат тържествено на фона на стари църкви и водохранилища. Големите каменни зидове, които ограждат крепостта, се виждат отдалеч.
В Ни? има много млади хора. Съответно това означава, че тук има няколко големи университета, много кафенета на открито, много клубове и нощният живот е на почит. В пицариите няма проблем човек да плати в евро, няма проблем да му върнат рестото и в местни пари. Хората твърдят, че трябва да се опита местното турско кафе на жар, но като че ли повече са привържениците на модерните заведения, където традиционните рецепти отстъпват на по-модерни глезотии като еспресо с карамел, ванилия и т.н.
?наче през ХIХ век дне?ният сръбски град Ни? е един от най-дейните български възрожденски центрове. Затова неслучайно при учредяването на Българската екзархия той е определен за митрополитски център.