Разходка до Метеора, Гърция

От близо 4-5 години не бях мърдал където и да е с организирана туристическа група, в каквато се намърдах за кратка екскурзия до Метеора и манастирите за 3-4 дни. Туроператора се казва?е Ривиера-тур и трябва да призная се справиха доста добре с организацията и всичко останало.
Мар?рутът е Пловдив – Солун – Паралиа – Метеора – Паралиа – Пловдив. Тръгваме в 21ч., 5.5.2005 и се връщаме в полунощ на 9.5.2005. Екскурзоводката ни е Валя и ?офьор – Горан (не Брегович). Мима Русева, която ме нави за тази група въобще ме настанява заедно с един неин ученик в 11клас – Йонко, който се оказва също толкова запален по IT-джаджи, и който се оказва и доста различен от повечето си сученици заради факта, че живо се интересува от НЛП, политика, бизнес и секви такива по-скучни за активната му тийнеджърска възраст. ?ма?е доста какво да обменим като информация, като основно той задава?е въпроси свързани с ?нтернет-бизнеса. На предходните седалки бяха 2 негови съученички – ?ва и Гергана. Доста елементарни девойки, с наднормено тегло (ставащо все по-често срещано явление в БГ), с основни лични ангажименти как изглеждат в очите на другите или дали да достатъчно “cool”. Общо взето ставаха за ?оу, макар и за кратко, задето в повечето случаи всички общи теми избиваха в прекалено тривиални посоки, но актуални за половото им съзряване и очовечаване. Автобусът бе?е пълен с туристи от 13 до 85год! Това, по мои наблюдения и опит е рядко успе?но, заради разликата в интересите на възрастовите групи. Пича на 85год. бе?е истински герой, задето оцеля след едно коварно подхлъзване, докато изкачва?е каманаците на Метеора. Потеглихме по разписание, като същата вечер има?е и неочаквана заря в Пловдив, нещо като за на изпращане Предполагам заради наближаващия празник на военните и Гергьовден. Със себе си взех само фото-чантата и раницата си, натъпкана до козерката с всякакви електронни джаджи за заангажиране на вниманието ми и някоя и друга дреха. ?мах едни аудио-букове дадени ми от freefaler от Ноам Чомски, Стивън Кови, Брайън Трейси, Кавазаки и др. такива книжовни гурута на личния самоконтрол и разни мотивационни и бизнес техники… много лала, но все веднъж си струва да се изслу?ат, а по-подходящ период от този, докато се друсаме в автобуса няма
За храната се бе?е погрижила Мима Русева, която бе?е приготвила някакви си 1-2 чанти пълни със сандвичи! Може?е спокойно да нахрани и батальон. Пътувахме през София, на път за Солун и макар да е по-дълъг пътя се пътува по-бързо заради ремонтираната магистрала и новостроящата се такава от София в посока Кулата-Промахон. Почти по целия път до Благоевград от Пловдив, с Йонко не секнахме да бърборим, докато всичко друго здраво си поспива?е. Знам каква досада е някой да ти буботи, та по едно време секнахме с разговорите си преди някой да се е престра?ил да ни изкриви физиономиите. По магистралата за София има?е и мощна гръмотевична буря, каквато предната вечер се изсипа и в Пловдив – язък че няма?е как да снимам в движение
Първата спирка за почивка, раздвижване, тоалет и пр. подробности бе някъде в София, по околовръстното до ханчето Царско Село. Купих си един в-к Капитал, който така и не прочетох, но влезна в употреба на един на?енец в Метеора, зажаднял за актуална информация от страната ни. Само си спомням, как жадно прие “дарението” ми, след което не спря да ми благодари минути. Емигранстките неволи и особености, особено в Гръцко и нем-подобните му държави никак не са за завиждане.
На границата, Кулата-Промахон пристигнахме към 3 сутринта. Минахме за може-би няма и час, което си е доста бързо предвид лежерните навици на гърци и българи изобщо по тези географски ?ирини. Няма?е ни деклариране на пари, ни на скъпа електроника, абе на нищо… друг път са ми правили проблем, като се прибирам в БГ със скъпа недекларирана на излизане електроника.
Към 5 сутринта вече бяхме в предградията на Солун, но заради неочаквано бързото ни преминаване на границата, спряхме на бензиностанция в предградията, където престояхме близо 2 часа докато се съмне и разведели. Просто в един момент автобуса спря и всеки гадае?е каква е причината/проблема. Докато се ослу?ваме помежду си Горан и Валя вече бяха откъртили.
По-късно като се раздвижи масата в автобуса, Валя ни се извини с обяснението, че много сме подранили с пристигането си в Солун и е трябвало да поутрепем малко време, макар и по много идиотски начин. Аз така и не можах да спя, така че се очертаваха близо 2 безсънни дни! По пътя за Солун, Валя влезе в активната си роля на екскурзовод, като по вътре?ната уредба на автобуса подробно започна да ни въвежда в историята и настоящето на Гърция и Солун, а на мен по-скоро ми помогна да задрема с ритмичното си жужене. Самото ни навлизане в Солун продължи близо 40-50мин. Градът наброява над 1,2мил. и е най-гъсто населения в Гърция и това се вижда навсякъде по ко?марно сгъстеното и напластено строителство в града, което превръща?е Солун като да е част от близкоизточно-азиатско гето. В 8:30ч. до т.н. Бяла кула, което се води и най-известната атракция на града в автобуса се качи и местната екскурзоводка, бив? кадър на Балкантурист и както впоследствие се разбира изключително начетена и нахакана жена за професията си, която имахме късмета да ни съпроводи и до Метеора разказвайки ни близо 5 часа де кво има да знаем за Гърция и гърците. Правим панорамна обиколка на града, макар времето да е мрачно и облачно. Близо 2 часа с всевъзможни подробности ни залива за историята на града, като сигурно и 5% не мога да си спомня от това, което ми е минало през у?ите като информация. Качваме се до Калето на града, от където се открива цялостна панорама на Солун. След това разполагаме и с 2-3 часа свободно време до към 13:30, когато пак се събираме на Бялата кула, за да продължим за курорта Паралиа-Катерини на 80км. южно от града. Посещаваме заедно и църквата Свети Стефан, където тече?е литургия и по нищо не се различава от на?ите си църковни мероприятия, пък и може би всичко което съществува в религията ни сме взаимствали едно време от византийците, с преки потомци – сега?ните гърци. Солун изглежда доста зле градоустроен, може би и поради факта, че трудно може да се разраства заобиколен от море и планини, с възможност за разрастване само по протежение на морето, от което даже са избутали известна част за да построят нови пътища и квартали по брега. В свободното си време, заедно с Йонко обикаляме из централните части, където съвсем импровизирано се запознаваме с местни Солунчани, с които завързваме нещо като разговор, в опитите си да се разберем и обменим някое и друго изречение. Гъркините много си приличат с на?енките, с тази разлика че са по-дебелички, и закръглени, особено в долните си части. Разглеждаме и Солунския пазар, който си е досущ, като в някоя ориенталска държава, но по чист. Цените на риба, плодове и дрехи са по-ниски от тези в България. В централната част на града, в близост до морето на където гледат и всички кафенета по плажния булевард, има по-нормално застрояване, което е планирано с новите си прави улици след големия пожар в Солун през 1917год., в който изгаря някакви си 75% от града в близост до морето. Друго приятно впечатление ми направи факта, че гърците са вярващи хора, в една не малка част сред млади и стари, като дефакто разру?ена или занемарена църква не можах да видя. Попът е на голяма почит и винаги е пълно с хора по време на литургия, особено сега след големите Великденски празници. В църквата Св. Стефан, един от поповете се обърна към мен и Йонко, да сме минели също през отчето, което дава?е хляб, в нещо като причастие ли не знам как точна се нарича. След като се разбрахме, че сме християни ни отчупи от своя хляб, като се впусна да ни обяснява за мощта на християнските икони намиращи се в Манастирската мона?еска република на Халкидики. Успя да придърпа местна гъркиня да ни превежда от гръцки на английски какво иска да каже. Разправя?е ни как сме могли да посетим Атон, като лично се обърнем към на?ия патриарх за писмено разре?ение да посетим на?ата си обител там – Зографския манатстир. Само дето на?ия патриарх Максим отдавна се е отрекъл в Божието слово, по комерсиалните си и политически постъпки от край време. Всеки, който влезе?е в църквата поздравява?е и отчето с Христос Воскресе. ?зобщо Гърците са успели да се съхранят като по-скоро вярваща нация, за разлика от бив?ите източни републики, сред които и на?енската
Цените в Солун в централните си части за храна, дрехи и пр. са до 2-3 пъти по-високи от подобните им в София примерно. Една нищо и никаква баничка примерно за 1.2евро. Хотелите в града също са доста скъпи и трудно, направо невъзможно се намира местенце за под 20евро, което ми се струва направо абсурдно на фона на малкото силно-привлекателни черти на града от турист. гледна точка.
В 13:30ч. бяхме последните двама, които пристигнаха на оречената импровизирана спирка до Бялата кула, от където потеглихме за Катерини-паралиа. Времето тамън се бе?е пооправило, та има?е и слънчеви лъчи на хоризонта. Природата на Македоснка и Тесалийска Гърция почти по нищо не се различава от Българската. Пътищата им са нови и навсякъде докъдето има турист. обект добре ремонтирани. Къщите масово са измазани в типичните за средиземноморието варосано-бели или в меки, топли цветове. ? при тях поне докато пътувахме по магистралата често се срещаха недоизмазани и поизоставени строежи и коли. Бе изобщо Гърция може би силно се различава в най-южните си части от познатата ни действителност в България. В Паралиа се настаняваме в хотел на брега, като аз, Йонко, ?ва и Гергана сме в една стая, което отваря?е интересни възможности за бурни преживявания но и двете бяха прекалено сдухани с илюзиите си за принца на бял кон, с диамант подготвен за ръката им. Самото селище е изцяло изградено за нуждите на по-бедните Балкански туристи и много прилича на селище от рода на Китен или Обзор по Черноморието. Всякаквите му заведение и магазинчета с джунджурии работеха до към 3-4 сутринта. Хотелите са о на 3-4 етажа, еднообразна архитектура и доста нагло засторяване досами плажната ивица, в типичен на Балканите маниет в търсене на максимално бързо печалби. Курорта вече бе?е пълен с всякакви балкански и руски туристи. Българите бяха сред най-многобройните групи и където и да се обърнех все българска реч се чува. ?ма?е само 1 функц. дискотека с декорации и атмосфера като от началото на 90-те някъде в България. бе пълен обитак, но като се съберат толкова различни Балканци на едно място ?оуто и купона са гарантирани!
В стаята има?е и ТВ със само 2-3 чужди канала и всичко останало всевъзможни ала-Пайнер канали бълващи местната чалга. Ние бяхме на 4-ия етаж и всеки път щом повечко народ ре?е?е да ползва водата надолу, ние увисвахме. Повечето излезоха да се мотат из курортчето и плажа, като аз останах да се излежавам от преумора. Плажът е пясъчен, макар и не много чист. Водата доста плитка и има възможност да се правят че плуват и най-големите аматьори. Времето през целия ден остана променливо, но към залез слънце забелязах че се намираме на 20-30км. от най-високия връх в Гърция, в Олимп. До към 23ч. докато стане време за диско, настана едно мотане и чупене на време, в което не бях изпадал от не помня колко дълго време.
Входа за диското бе 4евро, с включена бира или натурален сок. По баровете и кръчмите почти няма?е хора, като основния поток от хора бе към диското на 2 етажа + 1 балкон, на който впоследствие се премства?е дансинга. Атмосферата е точно, като в някоя от многото подобни ни дискотеки по южното черноморие, където основния контигент са ученици търсещи изява с новите си дрехи, грим и прическа. Македонките и сръбкините си личаха от далече от прекаленото си увличане по грим, облекло и прически, както и по по-старата мода дрехи, с които се бяха навлекли особено момчетата с разни анцузи с копчета отстрани и маратонки. Рускините бяха сред най-атрактивните с по-осободеното си поведение на дансинга Жените пък има? усещането се бяха изподокарали до такава степен, че все едно дискотеката бе гвоздея на цялото им пътуване. Едно е сигурно – Балканките умеят да се обличат провокативно или по-скоро флиртуващо-секси

Край на ден първи