Наричат Шенжен китайския отговор на Хонконг. ? на пръв поглед градът изглежда естествено продължение на бив?ата британска колония – дръзка, пъстра, жизнерадостна и зелена въпреки урбанизацията. На втори поглед обаче дълго отглежданата британска любезност в Хонконг контрастира със студената мнителност на китайските митничари и тълпите куфарни китайски търговци на границата.
Шенжен започва на километър от митницата. Същите ултрамодерни небостъргачи като в Хонконг, същите чисти, ?ироки, бляскаво осветени улици, същото впечатление, че е градоустройство за милиарди. Същата ужасна кухня и вездесъщите дрехи на импровизираните гардероби по балконите, които може? да види? в цяла Азия, от Хонконг до Пекин. Не, не става дума за простори. Китайците просто
държат дрехите си не вкъщи, а окачени на лостове по балконите
или пред прозорците си, независимо от температурата и влажността. Според едни това се прави заради традиционно малката жилищна площ, според други – по традиция. Напоследък собствениците на модерните сгради в Хонконг забраняват да се простира пране и дрехи по фасадите. Ако бъде заловен нару?ител, го принуждават да напусне жилището си за две седмици.
Привидно Шенжен наистина е китайският Хонконг, но не съвсем. ? то не само заради обратното движение в Хонконг. Докато пътува? по улиците на града, подсъзнателно те обзема усещането, че си попаднал в мрачен футуристичен сюжет и респектът се смесва с необясним смут. Пътува? по улиците на Шенжен, взира? се в перфектно осветената елегантна архитектура и се чуди? къде е гре?ката. ? едно по едно започват да изплуват несъответствията. Първото е, че някак неусетно хълмистият ланд?афт на Хонконг е изместен от неестествено равен пейзаж. А заради географските справки очаквах да е полупланински. Докато не видях как огромен
багер яде червеникавата пръст на един баир
с големината на пловдивските тепета и го изравнява със земята. За по-малко от две десетилетия почти всички хълмове върху петте хиляди квадратни километра на Шенжен са премахнати, пръстта е отнесена някъде и сега огромният мегаполис е равен като тепсия.
Тук няма нито една стара сграда, нито една крива улица, като че градът е изникнал извън времето. За разлика от ултрамодерния Хонконг, където старото католическо гробище се гу?и между небостъргачите, колониалната архитектура съжителства с авангардни конструкции от метал и стъкло, а овехтелите джонки, които са повече туристическа атракция, са наредени в залива до скъпи яхти.
Шенжен е пресечен от огромни прави булеварди, по-?ироки от Цариградско ?осе, трафикът по тях е като на квартална софийска улица през нощта, а светофарите са през километър-два. Колите са малко, но скъпи, а велосипедите много. По този повод китайците от бив?ата британска колония, наричащи себе си хонконгци, казват високомерно: “Китайците карат велосипеди, ние караме ролсройси.”
Вероятно заради малкия брой автомобили китайците не умеят да пресичат. Минават през булеварда по диагонал, без дори да се огледат. Затова на всяко по-голямо кръстовище освен светофари има и полицаи. Няма по-голям авторитет в Китай от униформата.
Дори пиколата в хотелите се държат като сержанти
В центъра на Шанхай с изумление наблюдавах четирима регулировчици на едно кръстовище подобно на пресечката на “Гурко” и “Раковски” в София. Те надуваха свирките си всеки път, когато светне?е червеният светофар, и с ожесточени крясъци връщаха пе?еходците на тротоара. Факт е, че хората спираха едва когато чуят свирката.
В Хонконг, където трафикът е свръхнатоварен, проблемите на пе?еходците са ре?ени по един крайно елементарен и икономичен начин. Най-натоварените райони са опасани от покрити надлези, които свързват пе?еходните улици. Освен че са удобен начин да достигне? бързо дори на най-отдалечените места, те са и приятно място за разходка.
Ако в задъхващия се за жизнено пространство Хонконг свръхвисокото строителство изглежда обосновано, в Шенжен то като че ли граничи с мегаломанията. В Хонконг на едно семейство се падат средно 50 кв. м жилищна площ и един прозорец. Цените на жилищата са толкова високи, че някои млади семейства вече предпочитат да живеят в Шенжен и всеки ден да пресичат границата и да пътуват два часа до работните си места. Тук имат централи и предприятия почти всички световни технологични гиганти, но те притежават не офиси на по няколко етажа в елитните небостъргачи, а по няколко небостъргача и дори цели жилищни комплекси, в които живеят работниците им. Вижда се, че местните власти и собствениците се опитват да очовечат средата с подредени градинки и няколко големи парка по крайбрежието. Но всичко е някак прекалено фризирано и българинът веднага разпознава белезите на плановата урбанизация. Тук следите за класово разслоение се губят, макар че
в Шенжен живеят някои от най-богатите хора в Китай
Толкова еднакви са сградите и кварталите. В Хонконг всичко е ясно – свръхбогатите живеят в самостоятелни къщи или малки жилищни сгради по склоновете на връх Виктория. Остналите се тъпчат в огромните 50-етажни мравуняци.
Същите сгради в Шенжен обаче са обединени с ограда в карета по няколко. Вътре има перфектно оформени градинки с алеи, езерца и ?адраванчета. Оградите имат проходи между блоковете, преградени с бариери и кабинка с униформен пазач. Никой не може да влезе или излезе през КПП-то без разре?ение. Камо ли пък да снима. Успях да проникна в една такава градинка, защото човекът с униформата не разбра какво искам и ме остави да мина покрай него. Десет минути по-късно любезно, но категорично ме прогони, след като видя, че се опитвам да заснема бабите с детски колички и вездесъщите китайски простори.
По подобен начин са оградени всички домове в големите градове на Китай и в Шанхай, и в Пекин – все едно дали става дума за офиссгради или жилищни комплекси, модерни небостъргачи или евтини панелки. По-богатите райони са оградени с ре?етка и жив плет, а бедните с огромни зидове. Само в крайните квартали на Пекин овехтелите панелни сгради имат огради, но будките на портиерите са изкорубени и хората минават свободно през проходите.
Най-феноменалното в Шенжен е, че
през 1980 г. той е бил малко бедно рибарско селище с 30 000 жители
В този период правителството започва да настанява тук пенсионирани военни. Следите от този период личат по блоковете на няколко безрадостни панелни квартала с вън?на канализация. Като гледа вехтите пожълтели тръби по фасадите, човек неизбежно си представя какво ли става, когато се спукат и потекат. В края на 80-те години китайското правителство обявява Шенжен за свободна икономическа зона и още през 1995 година в града вече живеят 3,4 милиона жители. В момента са повече от 5 милиона, живеят на площ от 5000 кадратни километра – пет пъти по-голяма територия от Хонконг. Шенжен е градът с най-висок стандарт на живот в Китай, а в дългия списък на богата?ите, както може да се предположи, са някога?ните рибари и собственици на земи в района. Средната заплата тук е 300 долара, докато в някои земеделски провинции на страната това е средният годи?ен доход. Тук почти няма бедни хора, защото никой не може да живее в града без специално разре?ение. За разлика от Пекин например, където всекидневно се изсипват хиляди разорени земеделци от провинцията, за да търсят препитание в масовото строителство за предстоящата олипиада.
В столицата, когато мръкне, край големите магазини от сенките изпълзяват стотици просяци и продавачи на “ролекси”, които се струпват върху европееца като оси. Единственият начин да ги разгони? е да извади? фотоапарат. Униформените и нелегалните търговци в Китай не разре?ават да бъдат снимани.
Евтините китайски часовници вървят между 5 и 30 долара. Всяко нещо в Китай може да бъде спазарено и купено на половин цена, но се искат здрави нерви и сериозна вътре?на мотивация да се сдобие? със съответната вещ, защото търговците са ужасно досадни и са в състояние да те преследват половин километър, като същевременно те дърпат, пипат и настояват да им предложи? своя цена.
Нелегалната търговия е забранена, но милиционерите си затварят очите
Пред един голям универсален магазин дори видях как един униформен мъж подгони търговец на ролекси, грабна му чантата със стоката и се скри в магазина.
Като специална икономическа зона Шенжен има право да приема собствени икономически закони, различни от законодателството, действащо в страната или провинцията Гуандун, в чиято територия попада. Тук например данъкът върху доходите за предприятията с чужди инвестиции е 15% вместо 30% , както е в останалата част на Китай, а местният данък от 3 процента изобщо не се взима. За производствените предприятия с чуждо участие не се взима подоходен данък в продължение на 2 години, а през следващите 3 години се взима наполовина. Предприятия с чуждо участие в сферата на услугите с капиталовложения над 5 млн. американски долара не се облагат с данък печалба през първата година, а през втората и третата се облагат наполовина. Банките в Шенжен със съвместен или чужд капитал с капиталовложения над 100 млн. долара не дължат корпоративен данък в продължение на пет години след откриването си.
?зключително големи са облекченията за компаниите, свързани с високите технологии
Всички тези мерки са отговор на жестокото емабрго върху доставките на оръжия и технологии, което светът наложи на Китай след кръвопролитието на площад Тянанмън през 1989 година. Санкциите имаха обратен ефект и предизвикаха технологичен бум не само в областта на оръжейните разработки.
В Китай действат пет вида икономически режима, които стимулират търговията, производството или високите технологии в съответния район. Първата свободна икономическа зона е Шенжен. Затова съвсем не е случайно, че именно тук възниква един от китайските технологични гиганти “Huawei Technologies”. В края на миналата година компанията спечели конкурса на БТК за изграждане на мобилната мрежа на третия GSM след конкуренция с 6 водещи фирми. “Хуауей” е създадена в Шенжен през 1988 г. с начален капитал от 3000 долара. Основната й дейност е прозводството на комуникационно оборудване и предоставянето на специфични мрежови ре?ения за телекоминукационните оператори. 16 години по-късно, през 2004 г.,
продажбите на компанията достигнаха 5,8 млрд. долара
като половината от тях са на международния пазар. В “Хуауей” работят повече от 22 000 ду?и – половината от тях са ангажирани с новите разработки и имат образование магистър или по-високо. От 1997 година компанията ползва услугите на световни фирми, специализирани в областта на мениджмънта и управлението на чове?ките ресурси. Средната работна заплата във фирмата е 500 долара. Едно от най-респектиращите неща в Китай е именно контактът със служителите на големите компании. Всъщност няма нищо по-приятно от общуването с образован китаец. Перфектен английски, ?ирока култура и овладяно поведение, любезност и източно гостоприемство. Най-любопитното е, че учат английския в средното училище. Младите хора не знаят руски език и гледат на изучаването му като на историческа екзотика.
“Хуауей” действително инвестира щедро и последователно в кадрите си. Освен в Шенжен компанията има свои научни центрове и в Пекин и Шанхай. Традициционно запознаването на новите клиенти с компанията се съчетава с екскурзия из забележителностите на трите града. Във всеки град делегацията посрещат млади гидове, работещи на договор с “Хуауей”. В Шанхай ни посрещна Франк. (По традиция всички китайци, които общуват с чужденци, си избират английски имена, с които се представят, за да не дават повод за гре?ки или нелепи ?еги с истинските им имена. Шефът на офиса в София например се казва Хенри Чанг, вицепрезидентът на компанията за Европа – Лилиян Ли, и т.н.) На?ият гид
Франк изглежда?е като изваден от американски филм
Облечен бе?е в модерни спортни дрехи, носе?е раница. Той следва международни пазари в Шанхай и тази година ще се дипломира. От няколко години е стипендиант на “Хуауей”. Още отсега знае, че след завър?ването си ще започне работа в компанията. След като натрупа опит от ?ест месеца или една година, очаква да бъде изпратен за няколко години на специализация някъде в Европа или САЩ.
Китай разполага с 43 години, за да наложи модела на Шенжен или да приеме модела на Хонконг. След като през 1997 година Великобритания предаде Хонконг на Китай, бе сключено споразумение 50 години политическата система да не се променя. Въпреки отсрочката хонконгците живеят в несигурност. Засега
китайското присъствие се изразява само с един политически представител и 3000 войници
Докато си стоят в казармата, няма стра?но, опасно е, ако ре?ат да излязат навън, сподели един бизнесмен от Хонконг. В Хонконг има два официални езика – китайски и английски, гражданите имат два паспорта – британски и китайски, като могат да ползват и двата. Британските паспорти им дават право да пътуват навсякъде и да се ползват с правата на поданици на короната. Те нямат право само да се заселват във Великобритания. Британските им паспорти изтичат през 1997 г. и жителите на Хонконг и Шенжен ще бъдат равнопоставени. Какво ще стане след това, никой не знае.
Силвия Йотова, Хонконг-Шенжен-София,
novinar.org