45% от българите очакват 2005 г. да бъде по-добра от изтичащата година, а българите стават все по-големи оптимисти, сочат данните от национално представително проучване на “Алфа рисърч”, оповестени в сряда. ?зследването е проведено през първите две седмици на декември.
Независимо от тези позитивни тенденции, за мнозинството годината е била същата (41%) или по-ло?а (40%). Усещането за срив и непредвидимост вече е преодоляно, но същевременно с това безработицата, ниският жизнен стандарт и здравеопазването остават основните проблеми за българина в икономическата и социална област.
Със 7 процента (от 31 на 38%) е нараснал делът на оптимистите за последната една година, което е станало изцяло за сметка на хората, които очакват вло?аване. Открояващо оптимистични са очакванията на бизнеса и на хората с по-високо образование в активна възраст от големите градове.
12% от българите отчитат подобряване на личното си финансово състояние, а подобрението на икономическото положение в страната може да прекъсне традицията за отрицателен вот към управлението в края на всеки мандат, прогнозира Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”.
2004-та се отличава от предходните две години по настъпилата стабилизация в доходите на домакинствата. С 10% е спаднал делът на семействата, които отчитат вло?аване на финансовото си състояние за сметка на тези, при които няма промяна.
НДСВ се определя като най-успе?ното правителство през прехода
Най-успе?ното правителство на прехода е сега?ното, с премиер Симеон Сакскобургготски, показват още резултатите.
През периода 2001 – 2004 г., всеки втори анкетиран застъпва тезата, че нито едно от деветте правителства от началото на прехода не може да бъде определено като успе?но.
Сред останалите 50% от пълнолетните обаче позицията “най-добро правителство” си оспорват последните два кабинета: на ОДС и на НДСВ-ДПС.
Сравнението на данните за последните четири години показва, че в самото начало на мандата нагласите са почти изравнени – 15% за правителството на Симеон Сакскобургготски, срещу 11% за това на ?ван Костов. В средата на управлението си настоящият кабинет търпи силна критика и оценките са в полза на правителствата на ?ван Костов (13%) и Стефан Софиянски (12%).
През декември 2004 година обаче, като най-успе?ен се възприема настоящия кабинет (18%), който е вече с двойно по-високи оценки от тези за преди?ното правителство.
Симеон води по рейтинг министрите
Премиерът има най-висок рейтинг в правителството – 35 процента. Одобрението за Симеон през последните 12 месеца обаче се отличава със съществена динамика: средната му стойност за годината е 33%, но нараства от 26% в началото до 35% в края й.
Най-успе?ните министри през 2004 г. според българите са финансовият Милен Велчев с 31% положителна оценка, следван от Соломон Паси и Меглена Кунева. След отличниците се нареждат още Лидия Шулева, Васил ?ванов – Лучано и Георги Петканов.
Класацията за най-неуспе?ните членове на кабинета се води от Божидар Абра?ев с 33%, Славчо Богоев и Валентин Церовски, за когото отрицателна оценка дават 15% от запитаните.
Независимо от позитивните тенденции обаче, половин година преди парламентарните избори отрицателните оценки за правителството продължават да доминират над положителните – 63 към 30 на сто.
Отно?ението към сега?ното правителство минава най-общо през три етапа, като през тази година е налице известен ръст в одобрението, стабилизиращ се на около 30%. Първоначален пик на доверие (68%) има през първата година от управлението, след което следва кризисна 2002-ра, когато първоначалните положителните оценки се сриват наполовина, а има и последващ спад дори и на тази двойно намаляла подкрепа. Стабилизиране и плавно възвръщане на общественото доверие настъпва през 2004-та година.
Корупцията, престъпността и неефективната съдебна система са най-значимите проблеми
Президентът е институцията, която отбелязва непрекъснат ръст в доверието, който в края на 2004 г. е вече 78 на сто.
Полицията и армията все още са институциите, на които българинът вярва най-много след президента, а най-отрицателна е оценката за работата на парламента – 81%.
Отно?ението към съдебната и законодателна власти е преобладаващо и устойчиво негативно. За периода не повече от 1/5 от избирателите имат позитивно отно?ение към тези институции, а през 2003 и 2004 доверието към парламента спада до 13%.
74% от хората имат негативно отно?ение към съда, а към прокуратурата – 73 на сто. Неефективното функциониране на институциите, които би следвало да гарантират обществения интерес и върховенството на закона, обезценяват или най-малкото, намаляват ефекта от наблюдаваните икономически промени, смятат социолозите.
?зследванията показват, че като най-значими политически проблеми общественото мнение определя корупцията, престъпността и неефективната съдебна система.
Критично пада рейтингът на лидерите на десните партии
По отно?ение на политическите сили, БСП продължава да води по одобрение, а НДСВ устойчиво запазва мястото си на втора политическа сила.
Доверието в коалиционния партньор ДПС също бележи сериозен спад през първата година от мандата и през 2003 – 2004 се установява в рамките на 17%.
Въпреки че е относително малка, подкрепата за новосъздадената партия на ?ван Костов ДСБ е силно консолидирана и към декември т.г. тя вече се очертава като партия с ?ансове за място в следващия парламент, според данните на “Алфа рисърч”.
Критично пада рейтингът на лидерите на десните партии, показва още изследването.
През четирите години, в които е в опозиция, СДС получава одобрението на средно 20% от избирателите, но доверието в лидера му Надежда Михайлова бележи съществен спад – от 57% през 2001-ва до 28 на сто през този месец.
Макар и за доста дълъг период от време да е сред най-добре възприеманите от обществото, отно?ението към Стефан Софиянски през последните месеци е с пови?ено отрицателна оценка – от 19% през 2001 на 57 % през 2004.
Българите предпочитат цветни бюлетини
Повечето български избиратели (52%) заявяват предпочитанията си към цветните бюлетини за гласуване. Цветните бюлетини са фаворит за представителите на всички социално-демографски групи, но сред тях се открояват преди всичко хората над 61 години, тези с основно образование, пенсионерите, ромите, симпатизантите на БСП и ДПС.
Общо 44% от избирателите, главно от същите тези социални групи, биха искали предпочитаната от тях партия да има свой цвят и бюлетините, с които се гласува, да имат същия цвят.
По-малък е делът на избирателите, които предпочитат вариантите интегрална бюлетина, в която влизат всички политически сили и избирателят трябва сам да очертае с кръг своя фаворит (20%) или отделни бели бюлетини за всяка партия (19%). Обратно на цветните бюлетини, в подкрепа на алтернативните начини на гласуване повече от всички останали се обявяват 18 – 50 годи?ните, учащите, служащите, хората със средни и по-високи доходи, симпатизантите на по-малките извънпарламентарни партии.
?зводът на “Алфа рисърч” е, че електоралните нагласи на избирателите през периода 2001 – 2004 се характеризират със сериозна динамика, довела до значим електорален аванс за БСП и силна фрагментираност на десния и дясноцентристкия вот.